Гъсеници на нощенки от родовете Scotia, Euxoa, Amathes, Mamestra, Heliothis, Xylena и др. повреждат пъпките, младите листа, ресата, ягоридата и зазряващите и узрели зърна, по които създават условия за заразяване с причинители на гниене.

Нощенките стават опасни неприятели на лозата при заплевеляване на почвата. В такива случаи гъсениците мигрират от плевелите по надземните части на лозата, които повреждат.

В зависимост от видовата си принадлеж­ност, нощенките развиват от 1 до 3-4 поколе­ния годишно и зимуват в различни стадии - зародишна диапауза, гъсеница от различни възрасти или какавиди.

Гъсениците са най-опасни през април, ко­гато се хранят основно с пъпките на лозите. Една гъсеница поврежда повече от 15-20 пъпки.

Борба с нощенките по лозата

Ларвите на пеперудите нощенки са полифаги. Изхранват се основно по плевелна рас­тителност, от която преминават по лозата. Пеперудите притежават голяма миграцион­на способност (прелитат на огромни разсто­яния) през периода на допълнително хране­не, търсейки нектар от цъфтяща растител­ност. Това налага постоянен мониторинг на пеперудите посредством синтетични феромонови уловки или примамни течности и на гъсениците по методите на маршрутните наблюдения, зрителния метод и метода на стръскване.

Яйцата им се паразитират от различни видове на род Trichogramma, а гъсениците и какавидите - от паразити на различни семейства. Често те са жертва на различни хищни бръмбари-бегачи и на други хищници. За степента на биологичното регу­лиране от всички тези ентомофаги е необхо­дим системен мониторинг в лозовите насаж­дения.

Към химична борба се пристъпва при плътност на гъсениците над праговете на икономическа вредност. Тези прагове са:

Десертни сортове:

> преди развитие на пъпките - 1 гъсени­ца на 4 лози;

> след развитие на пъпките - 1 гъсеница на 2 лози;

Винени сортове:

> преди развитие на пъпките - 1 гъсени­ца на 2 лози;

> след развитие на пъпките - 1 гъсеница на 1 лоза.

Лозови вкоренилища - 1 гъсеница на 4 ли­нейни метра преди поникване на леторасли­те и 1 гъсеница на 2 линейни метра след по­никване на летораслите.

Активни вещества за борба с нощенките по лозата

Срещу яйцата - колонизиране на трихограма по 12-15 000 броя на декар; срещу мла­ди ларви - B. thuringiensis и ПРЗ на база - хлорпирифос-етил (в лозови вкоренилища).