Растителна защита

Информационен бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури за периода юни 2013 година

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофази : „край на цъфтеж” – „восъчна зрялост”

Да се спазват задължително изискванията на Наредба № 15 за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн., ДВ , бр.47 от 01.06.2004 г., изм. ДВ, бр.82 от 19.09.2008 г.) Възложителят на всяко авиационно третиране или третиране с инсектициди и вегетационни хербициди с наземна техника е длъжен да изпрати уведомително писмо по образец, съгласно приложение № 1 от Наредба № 15.

Уведомителните писма, се изпращат пет работни дни преди третирането до кметовете на населените места и до съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). Да се спазват часовете за третиране с инсектициди!

Основни вредители за периода:

Вредна житна дървеница

Житни пиявици

Пшеничен трипс

Житари

Брашнеста мана

Септориози

Кафява (листна) ръжда по пшеницата

Вредна житна дървеница

Излюпване на ларви се наблюдава от втората десетдневка на месец май в районите на Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Стара Загора, Търговище, Хасково, Ямбол и др. Валежите и понижаването на температурите в Северна България, удължиха ембрионалното развитие и се отразиха неблагоприятно върху популационната плътност на неприятеля. В посевите се срещат всички стадии на неприятеля – възрастни, яйца и ларви - І-ва и ІІ-ра възраст, а в някои посеви – ІІІ-та възраст. Продължава яйцеснасянето, излюпването и развитието на ларвите. Женските индивиди снасят яйцата на групички, шахматно най-често на два реда, а понякога и в три реда. При снасянето яйцата са зелени. В процеса на развитие на зародиша, те се променят по цвят и по тях се проявяват характерни рисунки. Ембрионалното развитие протича от 8 до 16 дни в зависимост от температурата. Паразитирането на яйцата може силно да намали плътността на ларвите. Яйчните паразити от род Trissolcus (Asolcus) и род Telenomus имат водеща роля сред ентомофагите за ограничаване намножаването на вредната житна дървеница. Нападнатите яйца придобиват сив или черен цвят. При средна плътност 1 яйчна купчинка на 1 кв.м. и 60% паразитирани яйца химичен контрол може да не се провежда. Обследването на посевите и определянето плътността на ларвите се извършва с ентомологичен сак в сухо и слънчево време. Стандартният ентомологичен сак има следните размери: диаметър на обръча 30 см, дълбочина на торбата 70-80 см и дължина на дръжката 100-120 см. За превръщането на данните от обследването в плътност на единица площ, да се използва правилото, че 100 откоса със стандартен ентомологичен сак се равняват на 20 кв.м. Броят на уловените ларви до ІІІ-та възраст включително се умножава по две тъй като е доказано, че само половината от тях попадат в сака.

Към извеждане на химичен контрол се пристъпва, когато 30% от ларвите са в ІІІ-та възраст и отчетената плътност е над прага на икономическа вредност:

• 1 – 1,5 бр. ларви/кв. м. за семепроизводни посеви;

• 2 бр.ларви/кв. .м при благоприятни климатични условия и нормален посев;

• 4 бр.ларви/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви ;

Житни пиявици

Отчетената през 2012 г. тенденция за по-висока плътност от неприятеля, се запази и през тази година. Масово вредна дейност от ларвите е констатирана в областите Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана, Силистра, Сливен, София-област, Стара Загора, Търговище, Ямбол и др. Нападението от вредителите обикновено е на петна или хармани в посевите. Необходимо е да се направят детайлни обследвания за установяване на нападнатите участъци, които трябва да бъдат третирани. Да се обърне специално внимание на овеса, като предпочитан гостоприемник на житните пиявици.

Праг на икономическа вредност за ларвите:

• 2 бр./стъбло или 20% унищожена листна маса;

Пшеничен трипс

В края на месец май е установено излюпването на ларви от пшеничения трипс. Ларвите се разпознават лесно по червения цвят. Те смучат сок от цветните плеви, които побеляват. По-късно нападат младите зрънца и те се спаружват. Повишаването на температурите и малкото количество валежи до средата на месец май провокира намножаването на популацията и засилването на вредната дейност.

Праг на икономическа вреднаст:

• 20 бр. ларви/клас при суха пролет - във фенофаза„млечна зрялост”

• 30 бр. ларви/клас при влажна пролет - във фенофаза„млечна зрялост”

Житари

В мъгливо, хладно и ветровито време през деня бръмбарите са по повърхността на почвата. В слънчевите и топли часове на деня, те са много активни, намират се по класовете на пшеницата и се хранят се с меките и неузрели зърна. При храненето им голяма част от зърната се оронват.

Праг на икономическа вредност:

• 3-5 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „цъфтеж”-„наливане на зърното”;

• 6-8 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „млечна”-„восъчна зрялост”;

Ако нападението е на хармани в краищата на посевите, да се извърши окрайчване с инсектицид.

Брашнеста мана

В гъстите и напреднали фенологично посеви с пшеница се наблюдават пустули по долните етажи на растенията. Такива са отчетени в областите Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Плевен, Разград, Сливен, Търговище, Ямбол и др. Болестта се развива бързо при температури 15-22°С и висока въздушна влажност. Да продължат редовните обследвания за установяване степента на нападение и разпространение на болестта.

Праг на икономическа вредност :

• 30% степен на нападение и първи пустули върху флагелния лист, във фенофаза „поява на Ѕ-ра от класа” - „край на цъфтеж”

;

Септориози

В Южна България високите температури блокираха патогена и той остана в долните етажи на растенията. В областите с повече валежи през втората половина на месец май създаде продължителен рисков период за развитие на причинителите на септориози. Масови появи са наблюдавани при пшеницата и ечемика със степен на нападение от 2 до 35% в областите Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, София- област и Търговище.

Кафява (листна) ръжда по пшеницата

В регионите на Бургас, Разград, Русе, Сливен, Търговище и Ямбол в отделни посеви е отчетено нападение от кафява ръжда. Да продължат редовните наблюдения за установяване разпространението и степента на нападение от видовете ръжди.

Праг на икономическа вредност :

• 30% степен на нападение и първи сори по флагелния лист, във фенофаза „край на цъфтеж”;

Обеззаразяване на складовете за съхранение на зърно Складовите неприятели живеят и се развиват при специфични, много по различни условия, отколкото неприятелите на полето. Те живеят в затворени, слабоосветени помещения, имат достатъчно храна и не са подложени на резки температурни колебания и влага. Основните неприятели в складовете за съхранение на зърно са: житна гъгрица, зърнов бръмбар, ръждиво-червен брашнен бръмбар, суринамски брашнояд и др. Освен преките загуби складовите неприятели причиняват и редица косвени вреди – предизвикват запарване и плесенясване на зърното, в резултат на което се натрупват вредни микотоксини.

Обеззаразяването на празните складови помещения се осъществява чрез влажен, аерозолен и газов начин. За постигане на добър ефект от обеззаразяването е необходимо извършването на подготвителни мероприятия. Първо - складовете, силозите, навесите, площадките за зърно, машините за почистване на зърното и други съоръжения трябва да се почистят. Пукнатините и отворите да се замажат, за да се ограничат потенциалните скривалища на насекомите. Останалата продукция от миналата година да се съхранява отделно. След това се пристъпва към влагането на някои от разрешените за целта продукти за растителна защита. Дезинсекцията на празните складови помещения да се извърши 15-30 дни преди запълването им, а насипването на зърното от новата реколта да е съобразено с карантинния срок на използвания инсектицид.

ЦАРЕВИЦА

Фенофази : „5-ти лист” - „9-ти лист”

Основни вредители за периода:

Царевичен стъблопробивач

Памукова нощенка

Царевичен стъблопробивач

Наблюдава се масов летеж на пеперудите от първо поколение на неприятеля в областите Видин и Враца. В района на Пловдив е отчетено начало на яйцеснасяне. За да се проследи динамиката на яйцеснасяне, наблюденията върху царевичните растения започват 2-3 дни след констатиране началото на летеж.

Праг на икономическа вредност във фенофаза „6-ти – 8-ми лист” :

• 10 бр. яйчни купчинки/100 растения при царевица за зърно;

• 3 бр. яйчни купчинки/100 растения при царевица за семепроизводство;

Младите гъсеници се хранят в пазвите на листата и правят нагризване на епидермиса и паренхима на листата. Нарасналите гъсеници правят надлъжни ходове и изгризват вътрешността на стъблата, като ги изпълват с извержения и паяжинни нишки. Растенията с повредени стъбла полягат или се пречупват около отвора направен от гъсеницата.

Памукова нощенка

Начало на летеж на пеперудите е отчетено в Пловдив от 21 май. Летежа на пеперудите се проследява чрез феромонови и светлинни уловки. Женските снасят яйцата си по едно, по рядко по две или три. Те предпочитат цъфтящите растения и генеративните органи, но снасят и по листата на царевицата. След излюпване гъсеници отначало се хранят с листата. След трета възраст те се хранят с плодните органи. Най-големи щети нанасят гъсениците от второ поколение. Междуредовите обработки, по време на излюпването на гъсениците, намаляват тяхната плътност и унищожават плевелната растителност, която служи за тяхното изхранване. Химичен контрол срещу неприятеля е най-добре да се проведе срещу младите гъсеници преди да са се вгризали.

СЛЪНЧОГЛЕД

Фенофази : „4-ти чифт истински листа” - „образуване на съцветия”

Основни вредители за периода:

Мана

Фома (черни петна)

Фомопсис (сиви петна)

Склеротийно увяхване

Алтернария

Синя китка

Мана

Да се преглеждат семепроизводните площи за установяване на болни растения, с оглед на тяхното унищожаване. Третираните семена и устойчивите на всички раси мана хибриди са причина за ограничаването на патогена през последните 3 години.

Фома (черни петна)

Патогена презимува в заразените растителни остатъци. Инфекцията става по време на растежа. Болестта се развива при температура около 15°- 35°C и достатъчно влага. Заразата тръгва от листа, преминава по листната дръжка и достига стъблото. Листата завяхват, листната дръжка почернява и по стъблата се образуват черни лъскави петна, ясно очертани от здравата тъкан. Все още няма ефективен химичен контрол срещу заболяването. Четиригодишен сеитбооборот намалява заразата в почвата.

Фомопсис (сиви петна)

Основен източник на зараза са слънчогледовите остатаци. При подходяща температура и влага се образува плодни тела, които обикновено узряват през май или юни. При мека зима плодните тела могат да узреят още през февруари и да осигуряват инокулум за най-рано засятите полета със слънчоглед. Отличителна характеристика на болестта е голямото светлокафяво петно, което се образува в основата на листната дръжка и обхваща стъблото. В сравнение с Фомата при Фомопсиса петното е по-голямо, достигащо 12-15 см, светло кафяво е на цвят, с вдлъбнати краища. Нападнатите от Фомопсис растения са предразположени към стъблено полягане повече от растенията нападнати от Фома. Първите симптоми се проявяват след цъфтеж по долните и средни етажи на листата. Пръскането срещу болестта се провежда във фенофаза бутонизация с разрешени продукти за растителна защита.

Склеротийно увяхване

Патогена презимува, като склероции в почвата и растителните остатъци. Склероциите се запазват в почвата за период от пет и повече години. Те покълват и проникват във вторичните корените на слънчогледовите растения, когато корените преминат в близост до склероциите. Мицелът на гъбата преминава от вторичните през централния корен, достига стъблото на растението, и то завяхва и загива. Болестта обикновено се забелязва на полето към периода на цъфтеж и формиране на питата. Загиването на сърцевината на стъблото и образуването на склероции вътре са типични признаци на това заболяване. С течение на времето гъбата напълно разрушава стъблото и то придобива вид на разнищени кълчища. При подходящи условия за проява и развитие на болестта (температура и врага на почвата през вегетационния период), може да се извърши пръскане с разрешените продукти за растителна защита във фенофаза бутонизация на слънчогледа. От агротехническите мероприятия ограничаващи са сеитбооборотът, дълбоката оран и оптималната гъстота на посева.

Алтернария

Причинителят презимува в заразените растителни остатъци или в почвата. Установено е че патогена се запазва по-добре в растителни остатъци оставени на почвената повърхност, отколкото в заорани такива. Задържането на врага върху листата в продължителен период от 3-4 дни може да причини сериозни щети. По листа, стъблата, листните дръжки и питите се образуват тъмнокафяви петна, почти кръгли, със сив център, тъмно кафяв до пурпурен край, често оградени с хлоротичен ореол. Когато петната по стъблата се слеят, се образуват рани водещи до пречупване на стъблото.

Синя китка

Образува единични неразклонени стъбла. В горната си част формира класовидно съцветие с многобройни сини цветчета. Едно растение може да образува над 50 000 семена. Те се разнасят от вятъра и заразяват почвата. В почвата семенцата могат да се запазят в продължение на десетина години. Семената покълват в контакт с корените на слънчогледа, впиват се в него и образуват луковицоподобни надебелявания. Слънчогледовото растение може да бъде паразитирано от много издънки на синята китка, което силно задържа развитието на слънчогледа и намалява добива. Начините на защита срещу паразита включват: спазване на шестгодишно сеитбообращение, отглеждане на сортове устойчиви на всички раси синя китка, оптимално наторяване и др.

ТЮТЮН

Основни вредители за периода:

Тютюнев трипс

Доматена бронзовост (Пръстеновидна некроза)

Листни въшки

Краставична мозайка (CMV)

Сипаница (PVY)

Див огън

Мана

Кафяви листни петна (Алтернария)

Тютюнев трипс

Разсаденият тютюн да се окопава редовно за унищожаване на плевелната растителност, която е добър гостоприемник на тютюневият трипс и вируса на доматената бронзовост. От агротехническите средства да се обърне внимание на прибирането, изнасянето и унищожаването на най-долните листа, за да се прекъсне преминаването на неприятеля към по-горните листа. Необходимо е при пръсканията да се осигури редуване на инсектицидите, за да се избегне създаване на устойчивост.

Праг на икономическа вредност след разсаждане :

• единични индивиди на 10 – 12% от растенията;

Доматена бронзовост (Пръстеновидна некроза)

Характерен признак на болестта е появяването на некротични пръстенчета или петна по най-горните листа. Листата може изцяло да са покрити с некротични пръстени, чертички, дъгички или други прошарвания. При прерязване на стъблото, се вижда покафеняване на проводящите съдове. Заразяването на младите растения е фатално, те неизбежно загиват. В райони силно заразени с пръстеновидна некроза, определящи за реколтата са първите две третирания срещу трипса. Те трябва да се извършат до 14-20 дни след разсаждането на тютюна. Погрешна е практиката да се прекършват върховете на болните растения, за да се получат здрави филизи. От болните растения се получават болни филизи и се увеличава плътността на заразата за следващата година, тъй като трипса се доизхранва от болните растения.

Листни въшки

Въшките освен, че нападат листата на тютюна, смучат растителен сок и отделят „медена роса”, са преносители на вирусни болести. При тютюна те пренасят краставично мозаечния вирус (CMV) и сипаницата - картофения ипсилон вирус (PVY). Контрола срещу лестните въшки е най-резултатен, ако се извърши навреме при масовата миграция на крилатите разселителки или в началото на вегетация, когато нападението е още слабо.

Праг на икономическа вредност през вегетацията:

• първо третиране – 5% нападнати растения;

• второ третиране – 15 - 20% нападнати растения;

Краставична мозайка

Първият признак, както при всеки вирус е просветляване на нервите. По горните листа могат да се появят едри, издути като мехурчета, тъмно зелени части. Понякога такива петна се появяват само в основата на листата, а останалата му част остава светлозелена. Типични признаци при този вирус са тесни връхни листа, със заострени като шило върхове. По листата от долните етажи понякога се появяват пръстенчета и дъгички. В някои случаи могат да се появят етажи с видимо здрави листа. Тъй като при краставичната мозайка има голям брой раси, признаците варират в зависимост от това, с коя раса е станало заразяването. Основните средства за контрол на краставичната мозайка се явяват унищожаване на плевелната растителност и своевременно пръскане срещу листните въшки.

Сипаница

Нервите просветляват и стават по-ясно забележими. По-късно този признак изчезва и по горните листа се появява леко мозаечно прошарване. Прошарването се забелязва по- добре, ако листата се наблюдават на сянка. Обикновено този вирус не предизвиква накъдряне или деформиране на листата, нито видимо изоставане в развитието на растенията. Некротичната проява на болестта е с по-голямо икономическо значение. Тя се появява по-късно и най-често е свързана с образуването в едната или двете половини на листата на множество дребни сухи петна. Петната са с белезникав, кафяв или червеникав цвят. На един лист могат да бъдат от няколко на брой до няколко стотин. Прасковената листна въшка е най-главният вектор, който има способността много бързо да пренася този вирус, щом веднъж се е заразила. Да се има в предвид, че най-често заболяват тютюневите площи разположени в близост до картофени насаждения.

Див огън

Бактерията напада най-вече листната тъкан. По листата се появяват кръгли жълто- зелени петна. По-късно в центъра се образува некротична точка, която нараства и изпълва петното, оградена с хлоротичен ореол. При силни повреди на долните листа по върховете на младите растения се наблюдават симптоми, наподобяващи вирусно заболяване. Контролът върху дивия огън се осъществява с агротехнически и химични средства. На полето долните заразени листа се премахват. След проливни дъждове или градушки да се извърши пръскане с медсъдържащи средства.

Мана

По-добри условия за развитие на болетта се създават на влажни места с по-малко изложение на слънце. При констатиране на болестта добре е нападнатите листа да се оберат. Така се прекъсва разширяването на заразата и се създават условия и за по-добра аерация. Тютюневите растения да се третират с някой от разрешените системни фунгициди.

Чернилка

След разсаждане патогена може да причини изсичане на стъблата близо до повърхноста на почвата. Нападнатият на полето тютюн в началото увяхва частично, а по-късно и напълно. Основата на стъблата има тъмнокафяв до черен цвят, а кората на почернялата част е хлътнала. При надлъжен разрез на стъблото се вижда, че сърцевината покафенява, а по-късно при засъхване на стъблата, сърцевината се събира напречно но дискове, между които има празни пространства. При влажно и топло време гъбата напада и листата, които са в допир с почвата. Заболяването се ограничава от агротехнически мероприятия, като сеитбообращения с ненападащи се от патогена култури, поливане с вода която не преминава през заразени площи. С намаляването на поливките се намалява и нападението на болестта.

КАРТОФИ

Фенофаза: „поникване” - „цъфтеж”

Основни вредители за периода:

Колорадски бръмбар

Листни въшки

Картофена мана

Кафяви листни петна (Алтернария)

Пръстеновидно гниене

Колорадски бръмбар

Вредна дейност от ларвите на презимувалото поколение е отчетена в повечето области на страната.

Химичен контрол се провежда при праг на икономическа вредност:

• 10% заселени гнезда при поникване до 10-15 см височина на растенията;

• 5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;

• 10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25 см височина на растенията;

Прагът на икономическа вредност за ларвите е:

• 150 бр. ларви на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;

• 10% нападнати растения във фенофаза „бутонизация”;

Листни въшки

Листните въшки смучат сок от долната страна на листата на картофите. При висока популационна плътност на въшките листата издребняват и пожълтяват. По-голяма е опасността от въшките като преносители на вирусни заболявания.

Праг на икономическа вредност:

• 2-5% нападнати растения при картофи за консумация;

• единични екземпляри при картофи за семепроизводство;

Картофена мана

Първи петна от болестта се установени в района на Благоевград от 15 май. Падналите валежи и оптимизирането на минималните температурите са изключително благоприятни за извършване на заразявания и развитие на болестта. В зависимост от метеорологичните условия, степента на зараза и продължителността на действие на употребения фунгицид да се извършват редовни пръскания. В този период за третиране да се използват системно- контактни или системни фунгициди. В рамките на една вегетация, един препарат или група от препарати на една и съща активна база да не се прилагат повече от три пъти.

Кафяви листни петна (Алтернария)

Патогена презимува в заразените растителни остатъци. Болестта се развива силно при оптимална температура 22-26°С, съпроводена с обилни роси и кратки превалявания. Поява на първи петна е установена от третата десетдневка на месец май в района на Кюстендил. Контрола на болестта да се извежда едновременно срещу картофената мана с някой от регистрираните продукти за растителна защита.

Пръстеновидно гниене Clavibacter michiganensis subsp sepedonicus

Първите симптоми на болестта се появяват на полето, като бавно увяхване, добре забележимо след прецъфтяването. Болестта започва по долните листа, от всички страни на растението или само от едната страна на стъблото. Краищата на листата се завиват нагоре лъжичковидно, повърхността загубва своя блясък, от сиво- зелени листата стават жълти, а в по-късен етап настъпва некроза. Стъблата се напукват, обезцветяват се и при напречен разрез от тъканите изтича мазен ексудат. Наблюденията на площите с картофи да започнат от фенофаза „цъфтеж” и да се следи за растения проявяващи признаци на пръстеновидно гниене. В случай на съмнение или симптоми на заболяването, да се уведомят Областните дирекции по безопасност на храните в лицето на инспекторите по растителна защита за вземане на проби.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „завръз с големина на лешник ” - „завръз с големина на орех ”

Основни вредители за периода:

Ябълков плодов червей

Кръгломиниращ молец

Обикновена крушова листна бълха

Калифорнийска щитоносна въшка

Листни въшки

Червен овощен акар

Струпясване и брашнеста мана по ябълка и круша

Огнен пригор

Ябълков плодов червей

В началото на месец май е констатиран силен и дружен летеж на пеперудите по феромонови уловки (за областите Пазарджик и Пловдив – около 40-60 уловени пеперуди за една седмица). Необичайно високите температури през първата половина на месеца предизвикаха скъсяване на периода за яйцеснасяне на ябълковия плодов червей. Установено е излюпване и са дадени сигнали за провеждане на първите пръскания. Настъпилото понижаване на температурите и честите валежи в края на месец май и началото на юни депресираха развитието на първо поколение. Очаква се удължаване в периода за развитие на гъсениците и необходимостта от прецизиране на точният момент за провеждане на второто пръскане. Да се следят сигналите подавани от Областните дирекции по безопасност на храните.

Праг на икономическа вредност за първо поколение:

0,8-1% пресни вгризвания;

През месец юни да се проследи какавидирането на гъсениците от първо поколение и динамиката на летежа на пеперудите от второто поколение.

Кръгломиниращ молец

През 2012 г. кръгломиниращият молец се появи масово в ябълкови градини в районите на Бургас, Видин, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. В някой от градините, неприятелят причини листопад още през август и септември, а по останалите на дърветата листа се наблюдаваха многобройни мини. В резултат на силните повреди плодовете останаха дребни и някои от растенията не заложиха плодни пъпки. Съчетаването на благоприятни метеорологични условия през цялата вегетация допринася за масовото намножаване на молеца – оптимални температури 18-35°С, отсъствие на проливни дъждове, оптимална влажност 65-80% и др. За намножаването на неприятеля допринасят още - високата продовитост на женските, ниската степен на опаразитяване от естествени врагове и