Мана по зеле (Peronospora parasitica)

Болестта се развива върху всички надземни части на растенията.

Ако първичната инфекция идва със семената симптомите са налице още по разсадите. По семеделите и листата се образуват жълтеникави неясно ограничени, слабо вдлъбнати петна. От долната страна на листата петната се покриват със слаб, първоначално светъл, а в последствие сив налеп, който бързо прегаря. Петната се разрастват силно и некротират. Развитието на разсада се задържа. Вторичните инфекции  през ВП имат локален характер – проявяват се като неправилни неясно ограничени хлоротични петна, които във влажни условия се покриват със светъл налеп от долната страна. При висока степен на нападение листата изсъхват. Болестта се среща и по оформените зелки, върху чиито обвивни листа  се образуват хлоротични, а по-късно тъмносиви  петна. Процесът продължава и при съхранението на зелето, като се засягат вътрешните листа – по тях се откриват тъмни петна, последвани от сухо гниене. По стъблата и разклоненията на семенните растения се появяват хлоротичните  петна, покрити със сивобял мицел. Нападнатите растителни части потъмняват , деформират се и засъхват. Цветовете са стерилни, а образувалите се семена са спарушени и некачествени. Възможно е, гъбата да  проникне в шушулките, да засегне семената, върху които се формират пепелносиви напетнявания. 

Причинител е гъбата Peronospora parasitica (Pers.) Fries едноклетъчен многократно разклонен мицел с конидионосци – дихотомно разклонени във връхната си част и с конидоиспори – едноклетъчни, лимоновидни. Ооспорите са овални, дебелостенни.
Гъбата има специализирани форми в зависимост от гостоприемниците – forma brassicae, f. raphani и f. capsela, които то своя страна се разпадат на физологични раси. 

Патогенът се запазва като ооспори в почвата  и като мицел в маточните растения и семената, където запазва  жизнеността си  до 6 години. През ВП се разпространява чрез дъждовните капки, които разнасят конидиите върху съседните здравите растения. 

За прорастването на конидиите е задължително наличието на капки вода и температура 8-12°С. За по-нататъшно развитие на патологичния процес трябва температура между 15-19°С. При температура над 25°С патогенът не образува конидии. Чуствителността на зелевите култури намалява с напредването на възрастта.

Мерки за контрол на вредителя: Редовно да се обследват посевите за ранно откриване на първите признаци. При поява се провеждат третирания с ПРЗ. Обикновено едно-две третирания след поява на първите петна са достатъчни.

Поради наличие на восъчен налеп по зелевите листа, към работните разтвори да се прибавя прилепител

Разрешени продукти за растителна защита: БОРДО МИКС 50 ВП – 375-500 г/дка; ИНФИНИТО СК – 160 мл/дка; РИДОМИЛ ГОЛД Р ВГ – 500 г/дка…