Растителна защита

Черна стъблена ръжда" alt="Puccinia_graminis_Pers" src="https://www.agro-consultant.net/cache/Puccinia_graminis_Pers_images_stories_Zemedelie_Rastenievadstvo_thumb_medium250_0.jpg" />Черната стъблена ръжда напада много културни и диви видове житни растения в страните с умерен и по-топъл климат. У нас болестта се явява всяка година. При благоприятни условия и отглеждане на чувствителни сортове ръждата се разпространява в широки размери и причинява намаление на количеството и качеството на зърното.

 

Кои са симптомите на черната стъблена ръжда?

Черната стъблена ръжда се наблюдава най-често по стъблата и листните влагалища и по-рядко по останалите зелени части на растенията. По нападнатите органи се образуват продълговати, покрити от епидермиса сори, които след неговото разкъсване се превръщат в прашести, ръждивокафяви купчинки от уредосори. Отначало те са единични и разпръснати. При масово развитие на болестта, сорите стават многобройни и се сливат, като образуват различно големи, ръждивокафяви, прашести участъци или ивици с разкъсан епидермис. По-късно, когато растенията започват да узряват, уредосорите стават черни и се превръщат в телиосори, в които се образуват зимните спори — телиоспорите. При силно нападение, особено в сухо и горещо време, растенията узряват по-рано, а зърната им остават спарушени, с намалено тегло и силно влошено качество.

Кой е причинителят на черната стъблена ръжда?

Причинител е Puccinia graminis Pers. от клас Basidiomycetes, подклас Teliobasidiomycetidae, разред Uredinales. Тя е сложен биологичен вид, съставен от 11 специализирани форми, които паразитират по определени видове културни или диви растения: f. sp. tritici, f. sp. s. secalis, f. sp. avenae, f. sp. phleipratensis, f. sp. poae, f. sp. arrhenatheri, f. sp. airae, f. sp. lolli и т.н. Установено е, че Puccinia graminis f. sp. tritici, освен пшеницата, напада и ечемика, но не се среща по ръжта, овеса и други житни растения, а f. sp. secalis освен ръжта, напада и ечемика.

Специализираните форми са сложни и неизравнени по вирулентност популации. Те се разпадат на физиологични раси. За специализираната форма - f. tritici, например е установено, че тя се състои от над 300 физиологични раси, от които у нас са съобщени 15.

Повечето от отглежданите сега у нас сортове пшеница са чувствителни към разпространените раси на причинителя на стъблената ръжда. Висока устойчивост проявяват сортовете Траяна, Крапец и Кардам, а Враца, Славянка, N 5-500 имат хоризонтална устойчивост.

Причинителят на черната стъблена ръжда по житните растения е хетероецичен вид и има пълен цикъл на развитие. Междинен гостоприемник е киселият трън- Berberis sp. При нашите условия най-разпространен е видът Berberis vulgaris.

Причинителят на черната стъблена ръжда започва своя цикъл на развитие през пролетта. Презимувалите на открито върху растителните остатъци телиоспори, покълнват при температура 9-29 °С и влажност 95-100 %. От тях израстват четириклетъчни базидии, върху които се образуват безцветни, едноклетъчни базидиоспори. Те са полово потентирани. Като попаднат върху младите листа на междинния гостоприемник при наличие на капка вода, базидиоспорите покълнват и образуват хаплоидни хифи. През въздушните устица или направо през покривните тъкани, хифата прониква в паренхимните тъкани и се развива между клетките, като образува закръглени петна с червен цвят. Върху тях от горната страна на листата по-късно се явяват черни точици - спермогониите (пикнидиите) на гъбата. Те представляват потопени в тъканите плодни тела с крушовидна форма, в които се образуват многобройни, топчести спермации (пикнидиоспори). Те са едноклетъчни, безцветни, хаплоидни , полово потентирани и не могат да заразяват, а имат полова функция. Всички спермации, образувани в един спермогоний, имат един и същи полов знак.

При копулация на полово диференцирани спермации или спермации и трихогенни хифи с противоположни знаци се образува дикариотен мицел. Той се насочва и развива към долната страна на листа, където тъканите се удебеляват и след няколко дни се образуват ецидиите. Те са изпълнени с многобройни, едноклетъчни, топчести, бледожълти на цвят, двуядрени ецидиоспори, подредени във верижки. Спорите прорастват при температура 5 - 24 °С и вода. Могат да заразяват само основния гостоприемник - житните растения. След взтичане на инкубационния период (в зависимост от температурата е от 6 до 10 и повече дни) се появяват уредосорите, изпълнени с уредоспори. Те са едноклетъчни, елипсовидни, светложълти. Уредоспорите са разположени върху къси неразклонени дръжки, от които лесно се отделят и разнасят от вятъра на големи разстояния. Те покълнват и заразяват само основния гостоприемник (при температура от 1 до 30 °С). При температура 20 - 24 °С инкубационният период протича за 10-12 дни. При благоприятни условия за един вегетационен период върху гостоприемника могат да се развият голям брой генерации от уредоспори. Към края на вегетационния период вместо уредоспори, гъбата започва да образува черни сори с телиоспори. Те са двуклетъчни с бухалковидна форма, дебелостенни, кафяви до тъмнокафяви, разположени по една върху безцветни дръжки. Връхната стена на горната клетка е по-силно удебелена. Описаният пълен биологичен цикъл на развитие на гъбата, с образуване на петте типа спороношения и преминаване през междинния гостоприменик има сравнително по-малко значение в нейното развитие. Най-често уредоспорите се пренасят с въздушните течения от по-южните райони и те извършват първите заразявания у нас през пролетта. При тази главня междинният гостоприемник се явява главно като източник за образуване на нови раси.

Развитието на гъбата Puccinia graminis се благоприятства от по-висока атмосферна влажност и от сравнително по-високите