Листната ръжда по ечемика се среща навсякъде, където се отглежда тази култура. При благоприятни условия за нейното развитие тя причинява силно намаление на добивите и влошаване качеството на ечемиченото зърно.

Какви са симптомите на листната ръжда по ечемика?

Симптомите наподобяват тези на листната ръжда по пшеницата. По горната повърхност на листните петури и по-рядко но листните влагалища се образуват дребни, безпорядъчно разпръснати, открити уредосори с ръждивокафяв цвят. При благоприятни условия техният брой бързо нараства, листата се усукват и изсъхват. На местата, където са образувани уредосорите, епидермисът се разкъсва и растенията стават силно чувствителни към засушаване и изсъхват още преди да са узрели.

Телиосорите се образуват от долната страна на листните петури или по листните влагалища. Те са също дребни, безразборно разпръснати, черни и докрай остават покрити от епидермиса.

Кой е причинителят на листната ръжда по ечемика?

Причинител е Puccinia hordei Otth. от клас Basidiomycetes, разред Uredinales. Тя е хетероецичен вид с пълен цикъл на развитие, като междинни гостоприемници са различни видове от род Ornithogalum - гарвански лук. Въпреки, че междинните гостоприемници на тази гъба са широко разпространени в природата, ролята им в нейния жизнен цикъл е силно ограничена. Гъбата понася добре ниските температури и презимува при нашите условия като уредоспори и мицел в заразените още от есента листа. Освен това, източник на първична зараза могат да бъдат и уредоспори, пренесени чрез въздушните течения от южните райони през пролетта. Те заразяват при температура от 10 до 25 °С и наличие на вода и роса. Инкубационният период е 7-8 дни.

Уредоспорите на Puccinia hordei имат най-често широкоелипсовидна форма, те са жълто оцветени, едноклетъчни, с дребни шипчета по обвивката. За телиоспорите на тази гъба е характерно това, че за разлика от телиоспорите на другите причинители на ръжди по житните растения, те могат да бъдат както едноклетъчни, така и двуклетъчни, често несиметрични. По форма те са бухалковидни с Agrostis, Bromus, Elymus, Hordeum, Melica и др. От разпространените сортове интерес за селекцията представляват Карвуна, Десислава, Импулс, Kenya, Leopard. Те могат да се използват като геноносители на устойчивост.