Растителна защита

Видов състав на земеделските култури в устойчивото земеделие Изборът на отглежданите земеделски видове най-често се определя от климатичните условия и от икономически критерии, преди всичко пазарна цена и норма на рентабилност. Като цяло броят на земеделските култури е твърде малък, като дори някои традиционни за нашата страна в близкото минало земеделски видове са се превърнали в екзоти, например захарно цвекло, памук, ориз и др.

Като следствие от тенденцията за опростяване на видовия състав на отглежданите земеделски култури се наблюдават следните нежелателни явления:

- недостатъчно пълно усвояване на наличните ресурси на средата, особено на тези, които са в минимум, каквато е влагата и създаване на възможности за загуби, вследствие изнасянето им от системата;

- намаляване на саморегулиращите способности на агроекосистемите, вследствие опростяване на тяхната структура, под влияние на ограничения брой растения-продуценти;

- невъзможност да се изградят екологично балансирани сеитбообръщания, с всички произхождащи от това негативи за нивото на почвеното плодородие и създаване на условия за силно намножаване на вредителите;

- силна чувствителност и вариране на продуктивността в земеделието като цяло под влияние на факторите на външната среда.

Устойчивото управление на агроекосистемите налага изискването за увеличаване броя на отглежданите земеделски видове на основата на максимална физиологична, фенологична и екологична хетерогенност, наподобяваща естествените екосистеми, което трябва да се движи в няколко основни посоки.

Увеличаване броя и посевната площ на зимуващите култури (тради ционни зьрнено-житни видове, рапица, фуражен грах, бакла и други), с което се постигнат следните екологични ползи:

- използване ресурсите на средата през периода когато няма други вегетиращи култури, запазване в агроекосистемите под формата на органично вещество и предоставяне на следващата в ротацията култура след минерализацията му;

- възможност за биологична фиксация на азота и намаляване на необходимостта от използване на минерален азот, както и подобряване на почвената структура;

- поддържане на растителна покривка през най-уязвимия период от годината, когато условията за водна ерозия са най-големи. Увеличаване броя и посевната площ на сухоустойчивите култури, сред които най-съществен резерв от бобовите видове са нахута и вигната, а от маслодайните сафлора, с което се постигат следните екологични ползи:

- създаване на условия за усвояване на засушливите местообитания (с ниска почвена и атмосферна влажност), което е с особена стойност в светлината на глобалните изменения на климата;

- ограничаване деградацията на почвата, поради биологичната фиксация на азота и поддържането на вегетираща растителна покривка.

Повишаване броя и посевната площ на растителните видове, които имат високо ниво на адаптивност към условията на отглеждане, каквито са преобладаващата част от фуражните, етерично-маслените и лечебните растения, с което се постигат следните екологични ползи:

- отглеждане при по-ниско ниво на агротехника, с което се ограничават разходите за минерални торове, препарати за растителна защита, механизация и т.н;

- възможност за стопанско усвояване на нископродуктивни площи, които са неподходящи за отглеждане на земеделски видове с по-големи изисквания към факторите на средата, наклонени терени и т.н.

Повишаване броя на използваните растителни видове (пионерни или високо адаптивни съм специфични фактори на средата растения) за целите на биологичната рекултивация, с което се постигат следните екологични ползи:

- стопанско усвояване на деградирали местообитания (засолени, вкислени, преовлажнени, ерозирали и т.н.);

- икономия на енергийни и материални вложения за рекултивацията на площите чрез други средства.

Възвръщане на някои традиционни или нови форми на отглеждане на земеделските култури, каквито са смесените посеви, с което се постигат следните екологични ползи:

- биологична вместо техногенна интензификация на земеделието на базата на положителното биологично взаимодействие, осъществявано между компонентите на смесените посеви;

- висока стабилност на продуктивността за сметка на поне един от компонентите на смесените посеви, който намира благоприятни условия за развитието си.

Плантациите за производство на биомаса или т.нар енергийни култури по своята същност представляват високо интензивни култури и са в състояние да реализират продуктивността си при значителни материални и енергийни вложения, поради което не са в състояние да повишат устойчивостта на самото земеделие. Промените във видовия състав на отглежданите земеделски култури могат да бъдат осъществени само при съпътстващи изменения в преработващата промишленост и широка кампания за промени в хранителните навици на населението. Сортов състав на земеделските култури при устойчивото земеделие Интензивното земеделие разполага с широк набор от сортове при основните земеделски култури, който позволява да се усвоят ресурсите на средата и преди всичко продължителността на вегетационния сезон.

Съществуват и сортове с висока степен на специфична устойчивост към определени екологични фактори. Независимо от тези постижения в нашето земеделие преобладава моно-сортието, а значителна част от съвременните сортове проявяват някои съществени недостатъци, към които се отнасят генетичната им хомогенност и ниско ниво на адаптивност вследствие целенасочения изкуствен отбор по отношение на показателя продуктивност и техногенните фактори на интензификация, което е причина за следните неблагоприятни последици:

- висока степен на енергоемкост, поради отзивчивостта на съществуващите сортове спрямо интензивните фактори на отглеждане – минерално торене, препарати за растителна защита, селскостопанска механизация и т.н.;

- ниска устойчивост на продуктивността към неблагоприятни условия на външната среда поради съществуването на отрицателни корелативни връзки и загуба на адаптивност в хода на селекцията;

- отсъствие на потенциал за постепенни изменения и усвояване на променящите се условия на средата, за което съдействат късия им живот и целенасочената работа по сортоподдържане;

Сортовият състав на земеделските култури при устойчивото земеделие трябва да се характеризира с максимално генетично разнообразие, така че да се усвоят в най-голяма степен ресурсите на средата и да се повиши устойчивостта на продуктивността, което от своя страна, може да се постигне чрез увеличаване на адаптивността към условията на отглеждане.

Отказ от моносортие и отглеждане на няколко сорта, различаващи се по своите основни характеристики, обикновено в съотношение 50% за основния и съответно 20:20:10 за допълнителните сортове, с което се постига:

- повишаване хетерогенността на агроекосистемите и увеличаване на тяхната устойчивост, преди всичко по отношение на вредители;

- стабилизиране на продуктивността при вариращи условия на външната среда. Промени в стратегията на селекция на основата на компромис между показателите продуктивност и адаптивност, което може да се постигне чрез:

- повишаване на продуктивността при видовете с еволюционно изградена тясна адаптивност, при което да се получат сортове с точно определен адрес, т.е. подходящи за строго определени месторастения;

- отказ от създадаване на сортове с широка адаптивност