Растителна защита

Полезна информация за растителната защита.Борбата с кръгломиниращият молец започва още през есента.

Кръгломиниращият молец

(Cemiostoma scitella) е разпространен повсеместно в цялата страна. Той има най-голямо икономическо значение от групата на листоминиращите молци. При силно нападение обезлиства дърветата през вегетацията. Гъсеницата минира листата на ябълката и по-рядко изостаналите овощни видове (дюлята, черешата, сливата, крушата, прасковата, вишнята и кайсията).

Пеперудата при разперени крила достига 6-7 мм. Основната й окраска с сребристосива. Накрая горните крила са пересто разклонени, с редуващи се интекзивно оцветени оранжеви, черни и сребристи ивици н петънца. Долните крила са ланцетовидни, сиви без блясък, обкръжени от всички страни с дълги космици. Гъсеницата е дълга 4-5 мм. Главата и първият гръден сегмент са кафяви. Тялото й е силно гръбно- коремно сплеснато, с жълтеникав цвят.

Кръгломиниращият молец зимува като какавида в бели вретеновидни пашкули, плътно наредени в пукнатините на кората и стъблото, клоните и клонките понякога и върху почвата, също така в плодохранилищата в ямките на дръжките и чашките на плодовете. При нашите условия кръгломиниращият молец развива три поколения годишно, а в години с късна есен и частично четвърто. Летежът на пеперудата от зимуващото поколение започва през втората десетдневна на април, на първото лятно поколение - през третата десетдневка на май, на второто - през втората половина на юли и на третото - в края на август. Яйцата се снасят поединично от долната страна на листата и обикновено близо до главните нерви. Излюпените след 7-10 дни гъсеници (ембрионалното развитие може да продължи и до 25-30 дни, когато температурите през пролетта рязко се понижават) пробиват яйчния хорион откъм страната, долепена до листа, и навлизат под горния епидермис. Те се хранят с паренхимна тъкан непосредствено под горния епидермис като се движат концентрично отвътре навън по тясна спирала, постепенно разширявайки мината, която стига до 1 см. При премахване на епидермиса над мината се вижда пътят на гъсеницата, очертан от екскрементите. Напълно изхранената гъсеница прогризва сърповиден отвор и излиза от мината, търсейки подходящо място за какавидиране. Гъсениците от летните поколения какавидират във вретеновиден бял пашкул от долната и горната страна на листата, по плодовете (в чашечната и дръжчената ямичка) и по кората на дърветата.

Борба с кръгломиниращия молец

Изгарянето или заораването на окапалите листа намалява плътността на кръгломиниращия молец. Химична борба с кръгломиниращия молец се провежда при висока плътност. Използват се хормонални, контактни и проникващи инсектициди.

Хормоналните препарати (инхибитори на хитиновия синтез, ювеноиди и екдизоиди) се прилагат в началото на яйцеснасянето. Това е най- подходящия момент за борба с кръгломиниращия молец. Регистрирани препарати са: Алсистин 25 ВП - 0.05%; Димилин 25 ВП - 0.05%; Каскейд 5 ЕК - 0.15%.

Контактните инсектициди се използват срещу излюпващите се гъсеници и при съвсем малки (пресни) мини, но ефективността им е малка защото гъсениците на всички молци се вгризват в листата направо под хориона на яйцата и препаратите трудно влизат в контакт с тях.

По- добър резултат се получава при използване на препарати с проникващ или системен ефект. От регистрираните препарати такъв е инсектицида Ланат. БИ- 58 има по- слаба ефикасност.

Препарати , които могат да се използват за борба с кръгломиниращ молец: БИ - 58 - 0.15%; Децис 2.5 ЕК - 0.04%; Дурсбан 4 Е - 0.15%; Ланат 20 Л - 0.1%; Нексид 015 КС - 0,04%; Нуреле Дурсбан - 0.06%; Суми Алфа 5 ЕК - 0.02%; Суперсект 10 ЕК - 0.015%; Талстар 10 ЕК - 0.03% и др.


Още за растителната защита: