Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Антракноза по тиквовите култури.


Какво представлява антракнозата по тиквовите култури?

Антракнозата е твърде широко разпространено заболяване по тиквовите култури. При нашите условия антракнозата е опасна за дините, пъпешите, краставиците и тиквите, когато се отглеждат в по-високите котловинни полета, където сутрин падат обилни роси, в поречията, както и в местата близо до по-големите водни басейни поради по-високата относителна влажност на въздуха.

Признаците, които се развиват в резултат на заболяването антракноза, се различават в известна степен в зависимост от вида на растенията.

По листата на краставиците и пъпешите заболяването започва обикновено от някоя жилка. Петната се разпространяват бързо, като достигат големина 1 см. Те са кръгли или овални, с кафяв цвят. При по-силно нападение по листата могат да се образуват множество такива петна, в резултат на което листната маса на растенията прегаря. Повредите по стъблата са подобни на формираните по листата.

Освен по вегетативните части на растенията антракнозата се развива и по плодовете , но само по узрелите. По тях се появяват хлътнали, воднисти, кръгли петна, които могат да достигнат 2 см в диаметър. Понякога петната имат концентрична структура. По повърхността им се образува розов ексудат (гъста течност, излизаща на повърхността на петната). През повредите проникват вторични микроорганизми, предизвикващи бързо загниване към вътрешността на плодовете.

Най-чувствителни от всички тиквови култури са дините, поради което при еднакви условия и еднаква степен на заразеност нападението от антракноза при дините е винаги по-силно. Петната, което се образуват по листата, за разлика от посочените признаци са по-тъмни. При по-силно нападение посевът изглежда като опожарен.

При дините повреди могат да се появят и по дребните зелени плодове. По-чувствителни обаче са зрелите. По тях се образуват кръгли или овални, първоначално по-издигнати от околната повърхност петна. Скоро петната хлътват и се оцветяват в розово от образувалите се спори на патогена. Нападнатите плодове изгниват воднисто.

При тиквите повредите по листата и плодовете са както при дините.

Кой е причинителят на антракнозата по тиквовите култури и какви са условията за неговото развитие?

Причинителят на антракнозата по тиквовите култури е гъбния патоген Colletotrichum lagenarium. Той е много устойчив. До следващия вегетационен период се запазва като склероции, които образува в нападнатите тъкани и като спори в растителни остатъци. Заразяванията по новозасадените култури се извършват при настъпване на топло и влажно време (благоприятни са честите превалявания и обилните роси). По образувалите се нови петна се формират големи количества спори, които се разнасят с помощта на дъждовете и извършват нови заразявания. При обилни роси разнасянето на заразата може да стане и с помощта на машините, почвообработващите оръдия и дрехите. Причината за особеността в разпространението на болестта се крие в биологичните особености на спорите, които покълнват и извършват заразяване само в капка вода.

От повърхността на плодовете патогенът прониква бързо на дълбочина, причинявайки воднисто изгниване на месестата част. Като достигне семената, той ги заразява трайно. Ако за посев се използват заразени семена, първите признаци на заболяването се появяват още по котиледоните, в резултат на което младите растения загиват бързо.

За условията на нашата страна най-опасна е болестта антракноза за дините и тиквите.

Как се провежда борбата с антракнозата по тиквовите култури?

Като се имат предвид особеностите на патогена, в никакъв случай не бива да се добиват семена от плодове, по които има признаци на болестта. Дори и семената, добити от здрави плодове или закупени трябва да се обеззаразят. Спазване на 3-4-годишно сеитбообращение.

Плошите за дини да се подбират на по-високи и проветриви места. Освен това не бива да се допуска заплевеляване на посева, тъй като плевелната растителност помага за повишаване на влажността, а оттам и за по-силното развитие на заболяването. При поява на първите признаци да се извършат 1-2 пръскания с бордолезов разтвор, който е достатъчно ефикасен срещу антракнозата.

При пъпешите добри резултати дава пръскането с фунгицидите: Дитан М-45 - 0,2%, Топсин М 70 ВП - 0,1% и други.