Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Бюлетин на НСРЗ за юли 2010 година.


ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: прибиране”

Вредна житна дървеница

В областите Варна, Търговище, Шумен, Велико Търново, Стара Загора и Добрич са констатирани ларви ІV- та и V-та възраст на вредна житна дървеница.

В резултат на нанесената повреда от ларвите по зърното на пшеницата, кълняемостта на посевния материал се понижава значително. Зърната, повредени в пълна зрялост” поникват, ако повредата не е в областта на зародиша. Влошават се физичните качества на зърното, глутена, полученото брашно има лоши хлебопекарни качества. Степента на повреда по зърната зависи и от срока на прибиране на реколтата. Ако жътвата закъснее много, процентът на повредените зърна от вредна житна дървеница се увеличава.

Обикновена полевка

След жътвата да се направят маршрутни обследвания на стърнищата за оценка състоянието на популациите на полевката. На площите с плътност над ПИВ: 2 броя активни колонии на декар, задължително да се извърши дълбока оран.

Борба с плевелната растителност след жътва

При заплевеляване на посевите с пшеница и ечемик в преджътвения период с коренищни плевели - троскот, пирей, балур, тревист бъз и др. или кореновоиздънкови плевели паламида, млечок, повитица, горуха, вълча ябълка и др., след жътвата да се внесат хербициди с активно вещество глифозат, като се спазват следните изисквания:

третирането с хербицида да се извърши във фенофаза бутонизация” на широколистните и изкласяване” на житните плевели; скоростта на вятъра да е до 2 м/сек; температурата на въздуха да не надвишава 25ºС измерена на сянка; да не се допускат животни на паша в третираните площи най-малко 30 дни след третирането; хербицидите да се приложат с наземна техника и се спазват минималните защитни зони в зависимост от посоката на вятъра; почвена обработка на третираните площи да се извърши не по-рано от 20-30 дни след третирането.

Внимание! Съгласно Закона за опазване на земеделските земи се забранява изгарянето на стърнищата и другите растителни остатъци в земеделските земи.

ЦАРЕВИЦА

Фенофаза: 5-8 лист” - начало изметляване”

Царевичен стъблопробивач

Масово излюпване на гъсениците на неприятеля вредоносна дейност са отчетени в областите Видин, Враца, Плевен, Монтана и др. Установени са от 10 до 25% нападнати растения.

След излюпването си гъсениците пълзят известно време по листата, след което се вгризват в стъблата. Правят надлъжни ходове и изгризват вътрешността им. В резултат, растенията полягат или се пречупват около отвора от гъсеницата. Важно значение за успешното развитие на младите гъсеници имат влажността и температурата на въздуха. Оптималната относителна влажност на въздуха за тяхното развитие е между 95 и 100%, а оптималната температура - 23-28ºС.

ПИВ след фенофаза изметляване”:

Царевица за зърно - 90% нападнати растения от гъсениците с по 3-4 повреди/растение; Царевица за семепроизводство - 10% нападнати растения от гъсениците с по 1-2 повреди/растение.

Химична борба се провежда в началото на излюпване на гъсениците и преди вгризването им в царевичното растение с разрешените инсектициди.

СЛЪНЧОГЛЕД

Фенофаза: бутонизация” - начало на цъфтеж”

Фома (черни петна)

Прояви са регистрирани в районите на Плевен и Перник.

Болестта се наблюдава обикновено в периода на бутонизация на слънчогледа, но най-силно преди прибирането. Напада всички растителни органи. При късното развитие на болестта (след прецъфтяването) по дължината на стъблата се развиват малки петна, които се сливат образувайки дълги ивици. По петурата се развиват черни петна с неправилна форма, ограничени от нерватурата. По питите петната са закръглени, вдлъбнати и черни. Образуваните семена са жълтеникави на цвят. Рязката смяна на сухи с влажни периоди благоприятства интензивното развитие на болестта.

Фомопсис (сиви петна)

Среща се едновременно с фомата. Образуваните петна са с неясна периферия. Те се разрастват и обхващат значително по-големи участъци от стъблото. Повредите проникват в дълбочина, засягайки проводящите и механичните тъкани на стъблото.

Болестта се развива силно при продължително влажно време и при температура на въздуха 20ºС.

Първото третиране срещу болестта фомопсис се провежда във фенофаза 6-8-ми лист”, а второто - във фенофаза бутонизация” с разрешени фунгициди.

Склеротийно увяхване (бяло гниене)

В региона на Плевен е установена проява на болестта склеротийно увяхване (бяло гниене).

При по-късно заразяване и при влажно време, повърхността на стъблото в базалната част придобива кафяв цвят и започва развитие на мокро гниене. При благоприятни условия гниенето се разпространява нагоре по стъблото и може да обхване питите. В сухо време върху стъблата нападнати от бяло гниене се образуват петна с концентрична структура. Бялото гниене може да се развие късно през вегетационния период върху външната страна на питите под формата на кафяви мокри петна, които бързо се разрастват и покриват цялата й повърхност. Образува се бял плътен налеп, който може да обхване и семената. Върху него често се формират тъмни склероции. Нападнатите семена са недохранени и загубват блясъка си. Болестта се развива върху богати на органично вещество, влажни почви.

Листни въшки

Установена е вредоносна дейност в областите Варна, Търговище, Враца, Монтана, Плевен и Хасково с плътност под ПИВ.

Въшките мигрират по слънчогледа преди цъфтежа до образуване на съцветието. Най-силно се нападат младите, връхни листа, като се концентрират от горната страна на листната петура, в близост до нерватурата. В резултат, тъканта пожълтява и листата се завиват на пакет. В началото на цъфтеж на слънчогледа въшките преминават по цветчетата и смучат сок в основата им. С настъпването на масовия цъфтеж, застаряването на листата , повишаване на температурите и ниската атмосферна влажност, плътността от въшките намалява. В началото на юли въшките напускат слънчогледа и преминават по други междинни гостоприемници.

Голямата вредоносност на листните въшки се състои в това, че са преносители на опасни вирусни болести. Да се обследват посевите слънчоглед за установяване плътността от листните въшки.

ПИВ за малката сливова листна въшка: преди цъфтеж”: 20-25% нападнати растения от възрастните индивиди.

ТЮТЮН

Фенофаза: 8-ми - 10-ти лист”

Див огън

Болестта увеличава ареала си на разпространение, особено в районите след паднали градушки. В област Кърджали, на места, достига до 100 % нападнати растения.

По растенията на полето се появяват разпръснати воднисти, хлоротични петна с характерен широк, жълт ореол. Петната се разширяват, разрастват и по-късно некротират и придобиват кафява концентрична структура. Тъканите в центъра се напукват и опадат. По чашелистчетата, по цветните дръжки и по дръжките на кутийките се образуват първоначално воднисти, а по-късно кафяви пригорни петна с продълговата форма. При висока степен на нападение по върховете на растенията могат да се наблюдават деформации и хлорози, характерни за вирусните болести.

Оптималните температури развитието на болестта са от 28 до 32ºС.

За борба да се използват някои от разрешените медсъдържащи фунгициди.

Мана

Болестта е масово разпространена в районите на Кърджали, Хасково, Пловдив и Благоевград.

На полето признаците на мана най-напред се проявяват по най-долните листа на растенията, като бързо преминават към връхните. Различават се две форми на проява на болестта локална и системна. При локалната форма първоначално се образуват слабо забележими хлоротични петна, които постепенно стават жълтеникави до интензивно жълти. При влажни условия по долната страна на петната се появява сивкав до кафеникав спорообразуващ налеп. При благоприятни условия петната се разрастват, тъканите прегарят и окапват. В този случай растежът спира и растенията силно закържавяват това е системната форма на болестта, която е фатална за тютюна.

Заразяването е най-силно при температури на въздуха от 18 до 24ºС. Болестта се развива силно в ниски, затворени, влажни и сенчести места, при гъст разсад и гъсто разсаждане, при обилно азотно торене. Високите температури и сухото време ограничават развитието й.

Броят на третиранията да се съобразява със степента на нападение от болестта, метеорологичните условия и продължителността на действие на използвания фунгицид.

Брашнеста мана

Брашнестата мана има голямо стопанско значение в периодите на бутонизация” и цъфтеж”. Първите признаци на брашнеста мана се наблюдават върху горната повърхност на най-долните листа под формата на паяжинообразни налепи. Петната се разрастват, придобиват брашнест вид и постепенно обхващат и горните листа. Силно нападнатите листа пожълтяват и постепенно изсъхват като остават да висят на стъблото.

Брашнестата мана се развива силно при условия на висока атмосферна влажност, обилни валежи, температури от 7 до 32 0С и намалено слънчево греене.

При поява на първи признаци на мана е необходимо да се извърши преждевременно обиране нападнатите листа. Химичната борба се провежда чрез третиране на посева с разрешените фунгициди.

Тютюнев трипс

Вредоносна дейност на тютюнев трипс се наблюдава районите Хасково, Кърджали, Стара Загора, Ямбол, Пазрджик, Пловдив, Смолян, Враца и Благоевград.

Възрастните трипси и ларвите вредят, като смучат сок около жилите на листата. Като резултат се образува т.н. бяла жила” по листата, което ги прави негодни. Освен това трипсът е вектор на вируса причинител на болестта бронзовост (пръстеновидна некроза).

При достигане на ПИВ - единични индивиди на 10-12% от растенията, да се извърши третиране с някои от разрешените инсектициди.

Листни въшки

Неприятелите нападат всички листа на тютюна, но предпочитат връхните. От долната страна на листата се образуват плътни колонии. Вредата се изразява в изсмукване на растителен сок и отделяне на медена роса”, която покрива листата и намалява качеството им.

ПИВ за прасковената листна въшка през вегетацията е:

първо третиране - при 5% нападнати растения от ларви и възрастни; второ третиране - 15-20% нападнати растения.

КАРТОФИ

Картофена мана

При захлаждане и превалявания да се използват продукти със контактно и системно действие, като пръскането се повтаря през 7 дни.

Кафяви листни петна (алтернария)

Борбата с кафяви листни петна (алтернария) да се комбинира с тази за маната, като се прилагат разрешените фунгициди.

Колорадски бръмбар

Борба с колорадския бръмбар да се извежда при достигане на следната плътност:

фенофаза цъфтеж”: ларви - 15% нападнати растения; фенофаза след цъфтеж”: ларви -20% нападнати растения; ларви и възрастни - 20% нападнати растения или 5-10 бр. ларви и възрастни/100 растения.

ПИВ за картофи за семепроизводство:

фенофаза цъфтеж”: ларви - 15% нападнати растения; фенофаза пълно развитие”: ларви 75% обезлистване; средно ранни: възрастни - 35-40% унищожена листна маса.

Редуването на инсектициди с различен механизъм на действие е препоръчително, с цел недопускане възникване на резистеност на неприятеля.

Листни въшки

Борба с листните въшки да се извежда при установяване на следните ПИВ:

при картофи за консумация: 2-5% нападнати растения; при картофи за семепроизводство: при отчитане на единични екземпляри.

ОВОЩНИ КУЛТУРИ

ЯБЪЛКИ И КРУШИ

Фенофаза: активно нарастване на плодовете”

Струпясвяне по ябълката

Преминаха критичните фенофази за нападение на културите. В зависимост от степента на зараза, преваляванията и начина на поливане, да продължат третиранията до преустановяване на активно нарастване на плодовете. Да се редуват фунгициди с контактно и системно действие, с цел ограничаване на конидиалната зараза.

Брашнеста мана

В градини, с