Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Балурът - вечният проблем. Проучванията показват, че всяка година нарастват ареалът на разпространение и степента на

заплевеляване на обработваемите дълбоки, структурни и богати почви, на поливните площи с балур.

Плевелът е многогодишен житен вид, формиращ голяма коренова система, с мощни коренища, буйна вегетативна маса и множество жизнеспособни семена. В зависимост от степента на заплевеляване на площта балурът предизвиква снижение на реколтата до пълното й компрометиране при различните култури. Същевременно той влошава качеството на получената продукция, увеличава разходите по нейното прибиране, превяване и съхранение.

Кореновата система на балура е разположена на различна дълбочина в почвата, като около 70 на сто от нея се намира на дълбочина до 25 см, т.е. в орния почвен слой, 20 на сто на дълбочина до 40 см и около 10 на сто - над 40 сантиметра. Образува голяма маса коренища с много голям брой пъпки, разположени в колената (възлите), от които поникват нови стъбла или се образуват нови растения.

С различните почвообработващи оръдия се разкъсват коренищата на малки сегменти (щеклинги) и в зависимост от големината им, както и от съдържанието на колена, поникват 1, 2 и повече нови стъбла. От щеклинги с две колена , но останали във вертикално или полегнало положение, пониква ново растение само от горната част, а тези, попаднали (легнали) в хоризонтално положение, дават началото на две стъбла или растения. Щеклинги, на които единият край е над почвената повърхност, а другият в почвата също дават начало на ново растение при наличие на влага в почвата.

В зависимост от големината на щеклингите и наличните запаси от хранителни вещества една част от попадналите на дълбочина 18 и повече сантиметра загиват или първоначално от тях се развиват слаби и нежизнеспособни нови растения. От някои щеклинги с размер дори 2-3 см при наличие на коляно, поставени на дълбочина 2-6 см в почвата, дават начало на ново растение. Части от коренищата, останали върху работните органи на плугове, култиватори, дискови и зъбни брани, фрези и др., се разнасят и в незаплевелени с балур участъци или на нови площи.

По-голямата част от семената попадат в почвата на месторастенето, но друга част се полепва по ходовите части на машините при обработка и транспорт и се разсейват в нови участъци. Част от тях при жътва попадат в реколтата, а оттам в семенния материали или чрез отсевки и торове се връщат отново в нивите. Семената запазват кълняемостта си в продължение на много години.

Попадналите при благоприятни условия семена поникват от ранна пролет - до късна есен, но поникналите късно през есента не могат да формират коренища и да натрупат хранителни резерви и загиват. След 25-30 дни от поникването младите растения образуват коренище, което гарантира тяхното съществуване. Най-благоприятни условия за развитие имат растения, поникнали от семена, намиращи се на дълбочина 3-6 см, а при влажна почвена повърхност - и по-плитко или на повърхността. От семена, попаднали на 15 см и повече дълбочина в почвата, поникват единични растения, в повечето случаи - нежизнеспособни.

Резултатите от направените опити и наблюдения показват, че балурът, т.е. неговите коренища, не понасят ниските и високите температури в горния почвен слой или върху повърхността на почвата. Вследствие на това просъхва коренището и загиват формираните в колената пъпки.

Плевелът е светлолюбив и не понася засенчване особено в млада възраст. Това явление най-добре се наблюдава при добре гарнирани посеви от тритикале, ечемик, едногодишни фуражни смески и др.

Познаването на особеностите в развитието на балура дава възможност за вземането на мерки, които да намалят вегетативната му маса и притокът на хранителни вещества в коренищата, подбуждането и развитието на нови пъпки, покълването и поникването на нови растения от наличния фонд от жизнеспособни семена в почвата, както и ограничав