Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Голите охлюви са всеядни.


Голите охлюви обитават влажни места с обилна растителност, но често могат да се открият под растителните остатъци, камъни, буци пръст, остатъци от амбалаж, слама и др. Срещат се в разсадните лехи, в култивационните съоръжения, заети от краставици, дини и пипер, на открито при отглеждане на зеле, моркови, магданоз, кервиз, марули, салати и други зеленчукови култури, където се създават условия за повишена влажност. Освен това голите охлюви обитават гъбарниците, мазетата и други места. Най-често те се пренасят от един район в друг чрез посадъчен материал от живи растения, чрез почва и особено често чрез оборски тор или компост.

Тялото на голите охлюви е съставено от глава, тяло и краче, което представлява най-долната хоризонтална част. На главата са разположени устата и два чифта пипала. На горните пипала се намират очите, органите на обонянието и вкуса, а на долните - органите на осезанието. На тръбната страна се намира щитче, наречено мантия, което може да бъде овално или удълженоовално. Кожата на тялото е много нежна и изпарява изключително много вода. За защита на тялото от механични повреди при движение голите охлюви отделят слуз от специални жлези. Ето защо при движение винаги оставят сребриста следа - път, по който лесно може да се установи присъствието им. Отделянето на слузеста материя е най-интензивно при копулиране или при освобождаване от обезводняващи вещества, попаднали по тялото. В зависимост от видовата принадлежност тялото на голите охлюви е оцветено бяло, сиво, жълто-кафяво или бледорозово с кафяви, черни и други петна.

През деня голите охлюви се укриват, а вредят през нощта. След дъжд и при много влажно и облачно време могат да бъдат активни и през деня. В зависимост от видовата принадлежност зимуват като яйца, млади и възрастни индивиди и развиват по няколко поколения годишно. Най-често размножаването на голите охлюви е полово. Те са хермафродити животни и през отделни периоди се проявяват като мъжки или като женски индивиди. Самооплождането е почти изключено. На открито от излюпването на яйцата до появата на полово зрели индивиди протичат около 6 месеца, а в оранжерии - около 6 седмици. Копулират нощем и яйцеснасянето започва няколко дни след това.

Голите охлюви снасят сравнително едри, закръглени, бели и блестящи яйца на купчинки по 20-30 бр. в почвата, оборския тор, под инертни материали, в основата на растенията и на други подходящи места. Напролет при температура над 10-12ºС започва ембрионалното им развитие. Отначало младите охлюви живеят заедно на групи, а по-късно поединично. Есенното яйцеснасяне, от октомври до края на декември, е по-интензивно от пролетното, което се осъществява от края на март до края на април. Половата зрялост настъпва на 5-8-месечна възраст. Продължителността на живот при отделните видове е от 1 до 3 години.

При топла и суха пролет загиват голяма част от яйцата и младите индивиди, а при суха есен броят на снесените яйца е незначителен. При редовно поливане на културите се създават оптимални условия за развитие на вредителите.

Какви поврели причиняват голите охлюви и по кои култури?

Голите охлюви са всеядни. Хранят се с умрели организми, с отпадъчни продукти, хумус, гъби и др. Повреждат доматите, пипера, краставиците, зелето, дините, пъпешите, магданоза, кервиза, марулята, салатите, патладжана и други зеленчукови култури, отглеждани при висока влажност. Младите индивиди нагризват стъблото повърхностно, дръжките на листата и плодовете и във вид на отворчета изгризват листните петури, цветните части и др.

По-възрастните голи охлюви нагризват плодовете във вид на неправилни ямички и скелетират листата. При зелето най-често се вгризват в основите на листата и изгризват отвори в зелката, която замърсяват с екскременти. По кората на дините и тиквите нагризванията често имат симетричен характер. Голите охлюви могат напълно да изгризват поникващите растения. Някои видове се изкачват по стъблото на растенията (краставици, пипер и др.) и изгризват цветовете и младите завръзи, а други нагризват корените на растенията.

Борба с голите охлюви

За борба с голите охлюви се използват разнообразни по своята природа и механизъм на действие мерки. От агротехническите мероприятия особено съществено значение за контрол на голите охлюви имат отводняването на терените чрез изграждане на дренажни канавки, елиминиране на дивата растителност в необработваемите площи и на плевелите в земеделските земи. Редовната обработка на почвата съдейства за разрушаване на яйчените купчинки.

Необходимо е да не се допусне внасянето на голите охлюви в култивационните съоръжения заедно със слама, тор, саксии, амбалажи и т.н. На открито площите се поддържат чисти от инертни материали, под които се крият, а плевелната растителност да се унищожава. Голите охлюви се унищожават птиците, къртицата, таралежът, хищните бръмбари бегачи и др.. За борба с голите охлюви могат да се използват изсушаващи тялото инертни материали и суперфосфат, предварително изсушен и стрит на прах. Суперфосфатът се използва по 30-40 кг на декар, разпределен на две части - половината се разхвърля по площта с голи охлюви вечерта, а другата половина - около един час по-късно. Суперфосфатът може да се разхвърля в междуредията, през ред или във вид на еднометрова ивица около площта. Суперфосфатът предизвиква обилно отделяне на слуз, което води до изтощаване на голите охлюви.

В култивационните съоръжения и на малки площи на открито могат да се използват дървени стърготини, напоени с бира, лимонада или прясно мляко, които привличат вредителите. Примамката се разпределя на купчинки и се покрива, а сутринта привлечените голи охлюви се унищожават. На открито голите охлюви могат да се привличат, и под изкуствени прикрития от купчини влажна слама, стари дъски, счупени керемиди и други материали, създаващи условия за повишена влажност в почвата.

От химичните вещества може да се използва м