Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Мароканският скакалец е сериозна заплаха за селскостопанските култури.


Мароканският скакалец е типичен представител на късоантенните скакалци.

Ятата, от тези неприятели, са в състояние да прелитат стотици километри над суша и вода. В нашата страна те може да долетят от южните райони на Русия, Украйна, Молдова, Гърция, Турция (Европейска и Азиатска част) и дори от по-далечни места - Западна Азия и Северна Африка. Максималната скорост на летене, в тихо време е 16 км/ч, но при попътен вятър се увеличава. При полета си скакалците може да се издигнат до 2000 м височина.

Доскоро се смяташе, че в нашата страна няма подходящи условия за масово намножаване (каламитет) на скакалците и че те представляват сериозна заплаха само ако долетят от други страни. Това схващане беше категорично опровергано. Основната причина е изоставянето на голяма част от обработваемите земи и превръщането им в пасища, ливади или пустеещи терени, които са изключително благоприятни за развитието на този вид неприятели. Трябва да се имат предвид и промените в климата (затоплянето), през последните няколко години, а така също и нарушената структура и понижената култура на земеделието, в много райони на страната.

Мароканският скакалец (Dociostaurus maroccanus Thunbg) има космополитно разпространение и у нас се среща навсякъде. Видът намира благоприятни условия за снасяне на яйцата си и за развитие върху целинни и пустеещи земи, ливади, пасища и др. Напада почти всички културни растения , като предпочита тревистата растителност - житни, едногодишни и многогодишни бобови, зеленчукови, технически култури, ливадни треви и др. При липса на храна напада лозята, овощните култури, горските насаждения и др. При висока плътност се развива т.нар. стадна фаза, която живее групово и е значително по-опасна. Стадната фаза образува първични огнища предимно в необработваемите тревисти места, в сухите пасища и поляни, с по-бедна растителност, откъдето преминава по посевите с културни растения.

Възрастното насекомо е с жълто-кафяво до ръждиво-кафяво тяло, на петна. Върху преднегръда има характерна жълто-бяла Х-подобна фигура. Първата двойка крила са удължени, кожести, с жълто-кафяви жилки и тъмни петна. По дължина надминават коремчето. Втората двойка крила са белезникави, полупрозрачни. Задните пищяли са червени, по-светли в основата. Колената на третата двойка крака са черни, без петна. Дължината на тялото при женските индивиди е 28-30 мм, а при мъжките - 20-28 мм.

Ларвите приличат на възрастното насекомо, но са безкрили. Развитието им преминава през пет ларвни възрасти. Ларвите от първа възраст първоначално са бели, а по-късно сиво-черни. Ларвите от втора възраст са по-светли, с по-ясно изразена Х-подобна фигура на преднегръда. Ларвите от трета възраст са маслиненозелени, със зачатъчни крила. В четвърта възраст зачатъчните крила достигат втория коремен сегмент. В пета възраст наподобяват окраската на възрастното насекомо, а крилата са до средата на коремчето.

Мароканският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце, в яйчни мехчета, в почвата. Мехчетата са разположени вертикално, непосредствено под почвената повърхност. Поради нееднаквото нагряване на горните и долните редове яйца, излюпването е много неравномерно и може да продължи 1-2 месеца. Ларвите започват да се излюпват в края на април - началото на май, когато средната денонощна температура на въздуха в продължение на няколко дни се задържи 16-17°С. При излизането си те са бели, с удължена почти червеобразна форма. До няколко часа придобиват специфичната си форма и покафеняват. При силно увеличение, от Х”-образната шарка, върху преднегръда на кафявите ларви, от първа възраст, се вижда само задната част (като две косо разположени светли ивици.

При ниска плътност (на единица площ) Мароканският скакалец води индивидуален начина на живот. При висока плътност е стадно насекомо (стадна фаза). Стадността се проявява още след излюпването на ларвите и продължава през целия им живот. Отначало те се събират в малобройни групи, които по-късно се обединяват помежду си и образуват големи съобщества. Събирането на ларвите в по-големи групи намалява отделянето на топлина и ги предпазва от охлаждане. Те се хранят, като нагризват, листата, пъпките прегризват връхните части и сочните стъбла на растенията. При житните нагризват класовете, а при други растения и плодовете. Възрастните насекоми се появяват в края на май - първата половина на юни и започват да летят. Хранят се, като нагризват надземните части на растенията. Скакалците копулират в края на юни и първата половина на юли. През този период те се стремят към водни източници и влажни места. Понякога прелитат до 50 км дневно. Летят при слънчево време и при температура, не по-ниска от 22°С. Движат се на ята, които на дължина и широчина могат да достигнат няколко километра. При висока плътност неприятелят е способен да унищожи растителността на големи площи. Скакалците набавят влагата, необходима за жизнените им процеси, чрез храната и в сухи години повредите са по-големи. Един скакалец, на ден, може да приеме храна, равна на собственото му тегло.

Женските снасят яйцата си от края на юни, юли, до началото на август. Снасянето не се осъществява на всички обитавани места, а само на отделни участъци (огнища). Подходящи за целта са необработваемите площи: ливади, пасища, целини, хълмовете и др. Избират се склоновете с южно и югоизточно изложение, с глинесто-песъчливи и песъчливи почви и ниска растителност.

Женското насекомо снася със задната част на коремчето си, прави ямички в почвата, на дълбочина 1-2 см и отделя секрет, който образува мехче, в което се снасят яйцата. То е разположено непосредствено под почвената повърхност.

Борба с Мароканския скакалец

Борбата с Мароканския скакалец трябва да бъде насочена срещу ларвите, тъй като те са концентрирани на малки площи, сравнително по-слабо подвижни са, по-чувствителни са на използваните препарати и по-лесно могат да бъдат унищожени. След окрилянето, скакалците започват да прелитат на други местообитания и борбата се затруднява. При химичната борба с Мароканския скакалец се използват контактни инсектициди - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. При избор на инсектицид трябва да се имат предвид площите и културите, които ще бъдат третирани, като се прецени добре отровността