Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Специфична почвена умора - заболяване със специфичен характер.


В овощарската практика все по-често се наблюдават смущения в растежа на младите овощни дръвчета, засадени на мястото на стари насаждения от същия овощен вид, при пълно отсъствие на почвени нематоди или при наличие на нематоди, но далеч под прага на вредност. В повечето случаи това се наблюдава при почви със сравнително по-тежък механичен състав. Това почвено заболяване има много специфичен характер. Най-силно се угнетяват видовете от един и същи род. Често обаче, макар и по-слабо , се угнетяват и видове от различни родове. Например кайсия и вишня виреят добре след праскова, праскова - след ябълка и слива, ябълка след череша, слива - след череша и праскова и вишня, кайсия и бадем - след праскова. Череша след слива обаче страда.

Поради високата специфичност явлението е известно под наименованието Specific Replant Disease и Sick Soil Syndrome, а у нас - специфична почвена умора или специфично почвено уморяване (СПУ).От специфична почвена умора страдат най-много ябълката, прасковата черешата и цитрусовите, по-слабо - сливата, крушата кайсията и ягодата, а някои южни и тропични растения, като банана, какаото, авокадото, кафето, фурмата и други, изобщо не страдат.

Симптомите по овощните дръвчета, изпитващи влиянието на специфичното почвено уморяване, наподобяват много симптомите, причинени от почвените нематоди. За разлика от тях обаче пораженията от специфичната почвена умора не се проявяват в по-голяма степен на отделни петна в насажденията, а са сравнително добре изразени върху цялата площ. Друга особеност е, че угнетяващото влияние, изразено в потискане на растежа, се проявява в най-голяма степен през първата, втората и третата вегетация. Впоследствие изоставането се преодолява в значителна степен, но растенията никога не достигат нормалните за съответния сорт и възраст размери и не дават същите добиви.

Прасксвени дръвчета, засадени в уморена почва, след втората вегетация имали с 50% по-тънко стъбло, отколкото засадените в свежа почва”. По-късно техните стъбла достигнали 85% от дебелината на контролните дръвчета. До осмата година при ябълката добивът е бил 40% от нормалния, а през 12-та година достига 56%.

Листата на растенията остават дребни и леко чашовидни. Растежът на леторастите спира рано през лятото. По надземните органи други признаци на заболяването не се наблюдават. Растежът на корените не спира напълно. И най-силно засегнатите дървета продължават да образуват нови корени, но тяхната първична кора и епидермисът скоро потъмняват, а впоследствие загниват и се олющват. При това проводящите им тъкани не се засягат. След образуването на вторичен кортикален слой корените добиват нормален вид. В някои случаи обаче, когато са достигнали от 5 до 20 см дължина, растежните коренчета изгниват напълно или пък не нарастват повече и изглеждат като подутинки. Кореновите власинки са силно редуцирани по брой и дължина, особено в частите на носещите ги корени, където контактуват плътно с почвените частици.

Следователно причинителят на специфичното почвено уморяване атакува твърде повърхностно кореновата система на нападнатите растения. Той действа във, върху или около активните корени и никога не причинява загниване на гостоприемника си. Най-силно чувствителни са семеначетата. Те поникват нормално, но след появяването на първите същински листа растежът им силно отслабва.

Освен механичния състав, върху степента на проявяване на специфичната почвена умора влияе и стойността на рН. Тя се проявява най-силно при рН над 4,5-5. Aко рН на почвата се понижи под 4,5, специфичната почвена умора изчезва. Обяснението може да се търси във влиянието на почвената реакция върху някакви микроорганизми, които не се развиват в кисела среда (рН под 4,5).

Специфична почвена умора се проявява не само при създаване на ново насаждение върху площ, където преди това е имало стара градина от същия овощен вид, но и в съществащи овощни насаждения, създадени върху «свежи» почви, т.е. върху площ, където никога преди това не е отглеждан този овощен вид. В такива случаи заболяването се появява във възрастта, когато в зависимост от растежните особености на подложката и разстоянията на засаждане корените на дърветата заемат целия коренообитаем почвен пласт и по-нататъшното им нарастване се осъществява в почвени участъци, вече "населени" с корени.