Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Чернилка по лозата.


Чернилката по лозата напада лозовия посадъчен материал по време на съхраняването и го прави негоден за засаждане. Особено силно вредоносна и за младите насаждения.

Най-характерни симптоми на чернилката са петната, образувани под кората на едногодишната и многогодишната дървесина. След обелването на кората първоначално се наблюдават светлокафяви, а впоследствие кафяво-черни до черни петна с удължена елипсовидна форма. Петната засягат камбия, лико и дървесината. Размерите им варират от 1 мм до 2-3 см. Петната могат да бъдат единични, разпръснати или се сливат, като образуват големи петна и ивици. През зимния период те се разширяват и от някои вторично развиващи се гъби.

Чернилката нанася най-големи повреди на вкоренения лозов посадъчен материал по време на съхраняването. Лозя, засадени със заразени от чернилка лози, в продължение на 3-4 години силно проредяват. Листата на болните лози при сортовете с бяло грозде жълтеят, а с черно - почервеняват. Растежът е слаб. Лозите загиват предивременно.

При благоприятни условия - топла и влажна пролет, болестта се развива по листата, като първоначално образува съвсем малки петна (като точици), разпръснати единично, с размери 0,3-0,5 мм. С нарастването на листата петната стават ъгловати, светлокафяво оцветени, близките се сливат и достигат 0,5-0,7 см големина.

Болестта напада чепките, вследствие което цветовете и завързите изсъхват. При късни атаки зърната на гроздовете се спарушват и изсъхват.

Чернилката по лозата се причинява от бактерията Erwinia vitivora (Baccarini) Du Plessis. Прониква през рани, образувани по време на присаждането и обработката на почвата, от градушки, насекоми и мразове или през водните пори на листата. Развива се в проводящата система. Лесно се изолира от тъканите на границата между живата част и некрозиралнте петна. Бактерията обитава почвата и презимува в болните лози и заразения посадъчен материал, чрез който се разпространява в различни райони.

Болестта води началото си главно от маточниците и от калемите, добивани от болни лози. При накисване на подложките и калемите преди облагородяването се създават благоприятни условия за допълнително инфектиране на материала. Чернилката напада по-силно лозята, засадени на влажни и тежки почви. При повишена влажност на пясъка съхранените лози страдат по-силно.

Борба с чернилката по лозата

Борбата с чернилката по лозовия посадъчен материал се провежда изключително с химични средства. В зависимост от източниците на заразяване борбата се води в маточниците, преди облагородяването и след изваждането на лозите от вкоренилището.

Задължително е да се използва зрял лозов материал. Лозовите вкоренилища трябва да се създават върху нови, добре дренирани площи. Пясъкът, в които се заравят лозичките , трябва да се обеззаразява с формалин, разреден в съотношение 1:50. Старият пясък, който е използван предната година, се изхвърля още през лятото и на негово място се поставя чист (неупотребяван). Лозичките се нареждат във вертикално положение, така че да са заровени само корените. Температурата трябва да се поддържа между 0 и 5°С, а влажността на въздуха под 70%. Лозичките се лекуват в продължение на една седмица чрез потапяне до спойката в разтвор от танин - 0,1%. Той стимулира както бързото вкореняване, така и калусирането на повредените тъкани. Оздравяване на резниците и калемите може да стане чрез натопяване в разтвор от хинозол - 0,1%, съответно за 72 и 24-48 часа. Преди засаждане лозичките трябва да се накисват в разтвор от хинозол - 0,5% за 10-12 часа. След изцеждане и просъхване те могат да се засаждат или да се съхраняват.