Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Червена пъпкозавивачка - напада най-силно ябълката.


Червената пъпкозавивачка (Tmetocera ocellana) е една от най-често срещаните листозавивачки в ябълковите и в другите овощни насаждения. В отделни години нанася много големи поражения на листната маса. Името си носи от цвета на възрастната гъсеница.

Предните крила имат приблизително правоъгълна форма. В основата и върха са тъмносиви, а в средата млечнобели, изпъстрени с оловносиви ивици. На предния вътрешен ъгъл имат по едно триъгълно петно. Задните крила са светлосиви. Младите гъсеници са бледозелени, а възрастните червено-кафяви, с тъмни и блестящи глава, гръден и анален щит.

При наши условия червената пъпкозавивачка развива две поколения в годината. Обикновено зимуват гъсеници от втора и трета възраст, разположени в плътно сиво-бели продълговати паяжинни пашкулчета. Тези пашкулчета са поместени най-често под напуканата кора, в основата на клонките, под външните люспи на смесените пъпки и другаде.

През пролетта, когато температурите се задържат над 8-10°С и започват набъбват смесените пъпки и да се показват връхчетата на листенцата от тях гъсениците напускат зимните си убежища. Те пропълзяват до набъбналите пъпки, вгризват се във вътрешността им, а впоследствие се хранят с цветовете, листата и плодчетата, като оплитат връхните части на клонките в паяжина.

Изхранилите се гъсеници какавидират на местата, където са се хранили в продължение на 35-45 дни, или в почвата, в пукнатините на кората и другаде, като си приготвят специално паяжинно пашкулче.

Първите пеперуди от първото поколение летят през втората половина на май и през целия юни. Оплодените женски снасят около 400 яйца, които разполагат поединично или на групи върху долната страна на листата, по листните дръжки или по кората на младите леторасли. След около две седмици се излюпват новите гъсеници, което става обикновено през втората половина на юни и продължава повече от месец. Гъсениците от това поколение се хранят, като обикновено слепват два листа чрез паяжинови нишки и изгризват листата, като ги скелетират. Често те слепват лист с плод и скелетират листата , а плодовете нагризват на различна дълбочина. Една част от гъсениците на това поколение след изхранването си какавидират и дават второ поколение, а друга част от гъсениците в трета възраст правят пашкули и остават да зимуват.

Пеперудите от второто поколение на червената пъпкозавивачка се появяват през юли и летят през целия август, а понякога и през целия септември. След оплождането си женските пеперуди снасят яйцата си както пеперудите от първото поколение. Излюпилите се гъсеници се хранят при топла есен до късно, след което преминават в подходящи за зимуване места, като си изпридат паяжинови пашкулчета.

Борба с червената пъпкозавивачка

Борбата с червената пъпкозавивачка се извършва основно с химични средства. Те обаче проявяват незадоволителна ефективност поради скрития начин на живот на възрастните гъсеници и трябва да се използват рано, преди те да се укрият в листата. За предцъфтежно пръскане се използват инсектицидите: Ранер 240 СК - 0,04%; Суми алфа 5 ЕК - 0,02%, Децис 2,5 ЕК -0,03%, Вазтак нов 100 ЕК - 0,015%, Нуреле Д - 0,05% и др. Може да се използват и всички одобрени биопрепарати на базата на Bacillus turingiensis. Използването им трябва да става при температури над 18°С. По време на бутонизацията и цъфтежа ПИВ е 6-10 гъсеници на 100 пъпки или цвята. Използват се същите препарати при спазване на всички предписания за опазване на пчелите.