Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Мана по пипера - Фитофтора.


Маната по пипера се развива през целия вегетационен сезон, но най-често в периода след прецъфтяването. По разсада маната по пипера причинява мокро гниене в основата на стъблото, съпроводено от пожълтяване и опадане на листата. Най-характерните признаци на болестта се проявяват като гниене на корените, кореновата шийка и основната част на растенията. Кората на нападнатите тъкани потъмнява и лесно се бели, а при влажно време се покрива със светъл налеп. Болните растения увяхват , като първоначално запазват зеления си цвят, а по-късно изсъхват изцяло. Някои от растенията се пречупват поради изтъняване на тъканите в нападнатите участъци. Макар и по-рядко, в мястото на разклоненията на стъблото се образуват тъмни петна, които проникват на дълбочина, а върховете на растенията загиват. Повредите по плодовете се появяват като воднисти напетнявания около дръжката. При влажно време се обхваща целият плод, който изгнива за 2-3 дни и се покрива с плътен бял мицел. При засушаване след заразяването кожицата на плода се запазва и добива пергаментов вид. Повредените семена потъмняват и също се покриват с бял налеп. Маната по пипера се проявява на огнища, обикновено в най-ниските места на посева.

Кой е причинителят на маната по пипера?

Причинителят на маната по пипера е гъбата Phytophthora capsici Leonian. Затова и самото заболяване у нас често се нарича фитофтора по пипера. За извършване на заразяването гъбата се нуждае от капка вода, в която за разлика от причинителя на картофената мана по доматите може да има разтворени соли, т.е. да бъде поливна. За развитието на гъбата най-благоприятна е температурата от 13 до 25°С, откъдето се обуславя и нейното появяване едва през втората половина на лятото. Патогенът, който се намира в почвата, е чувствителен към ниски температури. При -6°С той загива само за няколко часа.

В полски условия гъбата се запазва 15-16 месеца. На практика това означава, че ако температурите през зимата не са особено ниски, тя се запазва до следващия вегетационен период.

Какви са особеностите в развитието на причинителя на маната по пипера?

Причинителят на мана по пипера още по-добре се запазва в почвата на култивационните съоръжения, особено в отопляемите. Поради това че гъбата е подчертано топлолюбива, първите признаци на заболяването се появяват в средата на лятото. Патогенът се активира в ниските места на посева, където залежава вода. Чрез поливките инфекцията се разнася из посева, извършвайки масови заразявания. При повишена влажност по петната, образувани в основата на растенията, се формират спори. Във ветровито и дъждовно време те се разнасят в посева и извършват заразявания по надземните части на растенията.

С отточните води патогенът заразява водоемите и реките, в резултат на което те се превръщат в източници на инфекция. По-късно използването на такива води става причина за масово развитие на болестта в района.

В развитието на болестта се забелязва известна цикличност. В някои години заболяването се явява масово, а в други почти не се среща. Причината за това се крие във възможността патогенът да преживее през студените зимни месеци. В години с топла зима причинителят успява да се запази, в резултат на което през следващия вегетационен период той нанася сериозни щети. В години с по-снежни зими и с подчертано ниски температури той загива. В резултат на това през следващата година нападението е слабо.

Как да опазим пипера от мана?

Опазването на пипера е възможно само ако бъдат проведени редица агротехнически и растителнозащитни мероприятия. На първо място трябва да бъде поставено изискването пипер да се сее на едно и също място само веднъж на 3-4 години.

На второ място са мероприятията по обеззаразяване на семената и опазване на разсадите.

Пиперът трябва да бъде разсаден така, че поливните води от браздите да не достигат основата на растенията. Наклонът на браздите да позволява бавно придвижване и постепенно инфилтриране надолу и встрани. Количеството почва, което се намира от основата на растението до поливната бразда, играе роля на филтър. Затова колкото по-голямо е разстоянието от растението до браздата, толкова по-трудно патогенът прониква до кореновата система.

От първостепенно значение е водоизточникът да бъде чист от зараза. Най-добре е, когато за поливане се използват подземни води.

Много често инфекцията се пренася със закупения разсад. Растенията загиват, но внесената вече зараза създава затруднения в производството и през следващите години.

Когато през вегетационния период се появят растения с признаци на мана по пипера, болните растения и съседните здрави да се отскубнат внимателно и с помощта на полиетиленов чувал, да се изнесат извън посева и да се унищожат. Обеззаразяване на почвата под тях с амониев нитрат - 2%. Обеззаразяване на поливната вода. Третиране на болните растения при поява на болестта на полето през 10-12 дни с Проплант 722 СЛ - 0,1% или Превикур 607 СЛ - 0,25% при разход на работен разтвор 5 л/кв.м.