Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Червеногалова ябълкова листна въшка.


Червеногаловата ябълкова листна въшка (Dysaphis devecta) е повсеместно разпространена. В отделни години по някои сортове (Джонатан, Червена превъзходна и др.) тя се намножава толкова масово, че нападнатите дървета отдалече правят впечатление с червеникавия оттенък на листната си маса. Червеногаловата ябълкова листна въшка е сериозен неприятел, особено в районите и в насажденията, където не се води химична борба системно. В повечето случаи всяка година се нападат едни и същи дървета.

Основателката и безкрилите партеногенетични женски имат сферично, с тъмносив до зеленикав цвят тяло, покрито с полепнал по него белезникав восъкоподобен налеп. Главата, краката, антените, соковите тръбички и опашчицата са черни. При основателките антените са 5-членни, а при безкрилите девственици - 6-членни. Дължината на тялото и при двете форми е около 2 мм. Снасящите женски са безкрили, с овално тяло, зеленикавокафяви на цвят и тялото им е покрито с белезникав восъкоподобен налеп. Антените им са 5-членни, а тялото е дълго около 1,5 мм. Крилатите мъжки са тъмнокафяви и тялото им е също покрито със сив налеп. По горната страна на тялото преминават напречни черни ивици.

Червеногаловата листна въшка развива 4-5 поколения годишно и зимува като яйце най-често под напуканата кора. У нас въшката е немигриращ вид със скъсен цикъл. Ларвите се излюпват напролет, през април, и обикновено излюпването съвпада с набъбването на пъпките на ябълката. Отначало ларвите се прикрепват по набъбващите пъпки и смучат сок, а след разлистването преминават по листата. Ларвите, от които се развиват основателките, смучат сок обикновено от долната страна по периферията на листата. Листата се завиват напречно или косо на главната жилка, от периферията навътре. Ларвите остават скрити в завитите части на листата, където се запазват от неблагоприятните климатични условия. По-късно завитите части на листата придобиват червеникав цвят и имат вид на гали , , откъдето въшката е получила името си.

Основателките завършват своето развитие в края на април - началото на май. Те започват да раждат ларви през първата или през втората десетдневка на май. Ларвите се разпълзяват обикновено по леторастите и се разполагат най-често на групи по долната страна на младите листа. Колониите от ларви се разрастват върху долната страна на листата, откъдето смучат сок. По листата се образуват червеникави петна (подутини), листната петура се набръчква, като най-често се завива почти успоредно на главната жилка и придобива типичната червеникава окраска. При храненето си въшките предпочитат младите и сочни листа, поради което и червеногаловите деформации се срещат повече по тях, отколкото по старите листа. Силно повредените листа изсъхват и окапват. Деформациите и подутините се получават в резултат от изпусканите от слюнката на въшката специфични ензими, които нарушават нормалните физиологични процеси в листата. Засилва се транспирацията и количеството на захарите рязко намалява.

През втората половина на май се появяват крилатите партеногенетични женски, които се разселват по съседните дървета. Крилатите партеногенетични женски са малко на брой, което е причина за бавното разселване на въшката по другите дървета. В короната на дърветата те се разселват много по-бързо. Обикновено до началото на юни се срещат въшки по листата. В края на май се появяват масово половите женски и мъжки индивиди. След оплождането женските снасят яйцата си, като пропълзяват по стъблото и скелетните клони, където ги втикват поединично или в малки групички под напуканата кора. Снасянето продължава до около средата на юни.

Борба с червеногаловата ябълкова листна въшка

Всички агротехнически мероприятия, които подпомагат по-бързото развитие на растенията, намаляват загубите от червеногаловата ябълкова листна въшка.

При висока плътност, борбата може да започне още през невегетационния период, срещу зимуващите яйца. Провежда се зимно пръскане с минерални масла. Химичната борба, през вегетацията, се провежда при плътност над праговете на икономическа вредност, с проникващи, транс-ламинарни или системни инсектициди (афициди) - органофосфорни, карбаматни и др. ПИВ е 5-10% нападнати листа преди цъфтеж и 10-15% след цъфтеж.