Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Ягодов акар - Tarsonemus pallidus.


Ягодовият акар (Tarsonemus pallidus) е разпространен в много райони на страната, където се отглеждат ягоди. Освен ягодата поврежда и много украсни растения - циклама, хризантема, бегония, петуния, гербер, здравец и др. Предпочита по-влажните райони.

Възрастната женска е дълга 0,2-0,25 мм. Има продълговато-овална форма на тялото и сламеножълт цвят. Мъжкият акар е около един път и половина по-малък от женския, с яйцевидно-овална форма на тялото. Яйцето е удължено-яйцевидно, стъкловидно-прозрачно до млечнобяло. Спрямо възрастния акар то е сравнително едро на дължина достига почти половината от тялото на женската (0,1-0,12 мм). Ларвата е с цилиндрично слабо издута форма, млечно-бял цвят и три чифта крака.

Ягодовият акар зимува като оплодена женска в повърхностния почвен слой, под растителните остатъци, в пазвите на листата и пъпките на ягодовите растения. Напуска местата на зимуване в края на март - началото на април, като се придвижва към вегетационния връх на растенията, където започва да се храни и да снася.

Ягодовият акар развива 7 поколения годишно. Намножаването му е най-голямо през юли, август и септември, след прибирането на плодовете, по време на усиленото формиране на розетките и плодните пъпки. В ягодовите насаждения се разпространява чрез пълзене от растение на растение, а на по-голямо разстояние - със заразен разсад. За бързото развитие на акара благоприятства относителна влажност на въздуха - 85% и температура 17-20°С. Поради това неприятелят се намножава значително по-бързо в ягодовите насаждения, отглеждани във влажни места или при редовни поливки. Засушливото и горещо време не благоприятства развитието му.

Неприятелят напада листата от горната и долната страна и листните дръжки. Предпочита най-младите и нежни листа и онези, които все още не са разтворили петурата си. По младите листенца във вътрешността на растенията, където се задържат роса и влага, се създава оптимален микроклимат за бързото намножаване на акара. Симптомите наподобяват повреди от стъблени нематоди и някои вирусни болести. В зависимост от степента на нападение посевите могат да намалят добива си от 20 до 70-80%. Получените плодове са със занижено качество - дребни и с ниско съдържание на захари. Издребняването на листата води до намаляване на хранителните вещества в коренището и до слабо залагане на пъпки за следващата година.

Борба с ягодов акар

Подборът на площи с малък наклон и добър дренаж спъва бързото намножаване на акара. Торенето с минерални торове след беритбата създава неблагоприятни условия за изхранването и развитието на неприятеля. Продължителното отглеждане на ягодата на едно и също място спомага за бързото намножаване на акара. При създаване на нови ягодови насаждения трябва да се спазва пространствена изолация от стари посеви на поне 1 ,5 км. Трябва да се използва само чист посадъчен материал. Ягодовият разсад се обеззаразява, ако е нападнат от ягодов акар.

През вегетацията борбата с ягодовия акар може да се изведе с акарициди. Няма регистриран праг на икономическа вредност (ПИВ). Няма регистрирани препарати , но могат да се използват акарицидите: Ортус 5 СК - 0,1%; Омит 57 Е - 100 мл/дка и др.

За биологична борба с ягодовия акар се използват хищни акари от род Typhlodromus, които се разселват в нападнатите ягодови насаждения.