Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Ягодов акар - Tarsonemus pallidus.


Ягодовият акар (Tarsonemus pallidus) е разпространен в много райони на страната, където се отглеждат ягоди. Освен ягодата поврежда и много украсни растения - циклама, хризантема, бегония, петуния, гербер, здравец и др. Предпочита по-влажните райони.

Възрастната женска е дълга 0,2-0,25 мм. Има продълговато-овална форма на тялото и сламеножълт цвят. Мъжкият акар е около един път и половина по-малък от женския, с яйцевидно-овална форма на тялото. Яйцето е удължено-яйцевидно, стъкловидно-прозрачно до млечнобяло. Спрямо възрастния акар то е сравнително едро на дължина достига почти половината от тялото на женската (0,1-0,12 мм). Ларвата е с цилиндрично слабо издута форма, млечно-бял цвят и три чифта крака.

Ягодовият акар зимува като оплодена женска в повърхностния почвен слой, под растителните остатъци, в пазвите на листата и пъпките на ягодовите растения. Напуска местата на зимуване в края на март - началото на април, като се придвижва към вегетационния връх на растенията, където започва да се храни и да снася.

Ягодовият акар развива 7 поколения годишно. Намножаването му е най-голямо през юли, август и септември, след прибирането на плодовете, по време на усиленото формиране на розетките и плодните пъпки. В ягодовите насаждения се разпространява чрез пълзене от растение на растение, а на по-голямо разстояние - със заразен разсад. За бързото развитие на акара благоприятства относителна влажност на въздуха - 85% и температура 17-20°С. Поради това неприятелят се намножава значително по-бързо в ягодовите насаждения, отглеждани във влажни места или при редовни поливки. Засушливото и горещо време не благоприятства развитието му.

Неприятелят напада листата от горната и долната страна и листните дръжки. Предпочита най-младите и нежни листа и онези, които все още не са разтворили петурата си. По младите листенца във вътрешността на растенията, където се задържат роса и влага, се създава оптимален микроклимат за бързото намножаване на акара. Симптомите наподобяват повреди от стъблени нематоди и някои вирусни болести. В зависимост от степента на нападение посевите могат да намалят добива си от 20 до 70-80%. Получените плодове са със занижено качество - дребни и с ниско съдържание на захари. Издребняването на листата води до намаляване на хранителните вещества в коренището и до слабо залагане на пъпки за следващата година.

Борба с ягодов акар

Подборът на площи с малък наклон и добър дренаж спъва бързото намножаване на акара. Торенето с минерални торове след беритбата създава неблагоприятни условия за изхранването и развитието на неприятеля. Продължителното отглеждане на ягодата на едно и също място спомага за бързото намножаване на акара. При създаване на нови ягодови насаждения трябва да се спазва пространствена изолация от стари посеви на поне 1,5 км. Трябва да се използва само чист посадъчен материал. Ягодовият разсад се обеззаразява, ако е нападнат от ягодов акар.

През вегетацията борбата с ягодовия акар може да се изведе с акарициди. Няма регистриран праг на икономическа вредност (ПИВ). Няма регистрирани препарати , но могат да се използват акарицидите: Ортус 5 СК - 0,1%; Омит 57 Е - 100 мл/дка и др.

За биологична борба с ягодовия акар се използват хищни акари от род Typhlodromus , които се разселват в нападнатите ягодови насаждения.