Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Едногодишни плевели най-често срещащи се у нас.


Ефемерни плевели

Ефемерните плевели имат много къс вегетационен период. За една година те могат да образуват две поколения и повече. Семената им никнат през пролетта или есента (бръшлянолистно великденче, весларка, гладница, лечебен росопас), през лятото (гипсарка) или през цялата година (звездица, стъблообхватна мъртва коприва).

Ефемерните плевели обикновено заплевеляват културите със слята повърхност, зеленчуковите и овощните градини. Те са дребни, но когато се появят масово в началото на вегетационния период на растенията, потискат растежа им. Семената на ефемерите имат продължителен период на покой и не никнат в годината на получаването. От тях в нашата страна най-често се срещат следните видове:

Бръшлянолистно великденче

Бръшлянолистно великденче е масово разпространен плевел в зимните житни култури, в люцерната, детелината, лошо обработваните окопни култури. Семената му поникват през есента, зимата и пролетта. Цъфналите растения издържат температура до -15°С. От същото семейство е трипръстното великденче, което е по-чувствително на ниски температури и затова се развива през пролетта, и персийското великденче, което цъфти от ранна пролет до късна есен.

Звездица (врабчови чревца)

Звездицата се среща в зимните житни култури, люцерните, зеленчуковите и овощните градини и др. през всички сезони, но най-много през пролетта и есента.

От ефемерните плевели в нашата страна се срещат още: гладница (бабини гниди), весларка, гипсарка, пясъчница, пролетен спореж, обикновен спореж, лечебен росопас, стъблообхватна мъртва коприва и др.

Ранни пролетни плевели

Ранните пролетни плевели преобладават в зимните житни и ранните пролетни култури, но някои от тях (полски синап, фасулче) се срещат в ранните фази на развитието на късните пролетни култури. Масово поникват през пролетта и по-ограничено през есента. Узряват едновременно с узряването на зимните житни и ранните пролетни култури. От тази група плевели по-голямо практическо значение за нашата страна имат следните видове:

Див овес

Дивият овес заплевелява зимните и пролетните житни култури със слята повърхност главно в предпланинските райони. Плододава през юни и юли, като част от семената му се разпиляват в почвата , а друга остава в семената на заплевелената култура. Опасен плевел за овеса, с който се кръстосва.

Колендро

Колендро е повсеместно разпространен плевел в зимните житни култури в равнинните и полупланинските места. Зелените растения имат силна неприятна миризма.

Обикновен бабинец

Обикновенният бабинец е много разпространен плевел в зимните житни култури, но се среща и в овеса, фия, младата люцерна и детелина. Една част от семената му се разпръсква в почвата, а друга се прибира с културните растения.

Полски синап

Полският синап е масово разпространен плевел във всички посеви у нас. Никне предимно през пролетта. Притежава голяма размножителна способност. Семената му запазват кълняемостта си до 11 години и някои от тях преминават невредими през храносмилателната система на животните.

Фасулче (поветицовидно пипериче)

Фасулчето заплевелява културите със слята повърхност, но се среща и в останалите посеви. Плододава през юни и юли, а в окопните посеви - през август и септември. Разсейва се направо в почвата или чрез семената на културните растения.

Теснолистна глушина

Теснолистната глушина е масов плевел в културите със слята повърхност. При меки зими успешно презимува.

Безлистно секирче (змийски очи)

Безлистното секирче по-масово се явява в зимните житни култури върху почви с по-тежък механичен състав. Плододава през време на жътвата.

Ленен ленак

Тясно приспособен плевел към лена. Узрява и се прибира едновременно с него.

Румелийски ленак

Среща се по-ограничено във всички култури със слята повърхност.

Калугерка

Характерен плевел за фия, който заплевелява чрез недобре почистения посевен материал.

Към тази група плевели спадат още: слети коси, три рога лепка, обикновена лепка, петниста бударица и др.

Късни пролетни плевели

Късните пролетни плевели се развиват предимно в окопните култури, зеленчуковите и овощните градини, проредените люцерни, детелини, стърнища и др. Семената им поникват през април и май, като в културите със слята повърхност завършват развитието си в стърнището, а в окопните - след преустановяване на окопаванията. Тези плевели са по-влаголюбиви и при наличност на повече влага образуват мощни растения. Ето защо те са особено опасни на поливни площи. Семената им се разсейват в почвата. По-важни представители от късните пролетни плевели са:

Обикновен щир

Обикновеният щир е масово разпространен плевел при окопните култури, зеленчуковите градини, лозята и др., особено на богати почви при поливни условия. Семената попадат в почвата, където запазват кълняемостта си 5-6 години.

Бяла лобода (бяло гърличе)

Бялата лобода се среща се навсякъде в страната при окопните култури, зеленчуковите и овощните градина и др. Семената узряват през август. В почвата запазват кълняемостта си в продължение на 6-7 години.

Сива кощрява

Сивата кощрява се среща във всички окопни култури и стърнища. Цъфти и плододава от юли до октомври. Семената запазват кълняемостта си в почвата 10-15 години.

Зелена кощрява

Зелената кощрява има по-големи изисквания към влагата и топлината от сивата кощрява.

Кокоше просо

Широко разпространен плевел при поливни условия в окопните култури, зеленчуковите градини и оризищата.

Пача трева

Масово разпространен плевел във всички посеви. Типичен е за стърнищата.

Бабини зъби

Бабини зъби заплевелява окопните култури, зеленчуковите градини, лозята и др. Образува стелещи се върху почвата стъбла и семена с остри шипчета.

Злолетница

Широко разпространен плевел във всички посеви. Масово се развива през втората половина на лятото и началото на есента. Произхожда от Америка. Едно растение може да образува до 1 млн. семена, които се разсейват в почвата.

Дребнолистна галинзога

Дребнолистната галинзога се среща в зеленчуковите градини и напояваните окопни култури. Цъфти и плододава от юни до ноември. Пренесена е от Америка. Има голям размножителен коефициент, вследствие на което на отделни места взема застрашителни размери.

Див пипер (лападоволистно пиперче)

Силно разпространен плевел по по-влажните места в цялата страна. Семената му се разсейват в -почвата, където се запазват продължително време.

Към късните пролетни плевели спадат още: кръвното просо, малкото орниче, компасната салата, тученицата и др.

Зимно-пролетни плевели

Зимно-пролетните плевели са широко разпространени навсякъде у нас. По характера на развитието си заемат междинно положение между типичните пролетни и зимните растения. Обикновено никнат през есента и зимуват във фазата на розетка, но някои от тях никнат и през пролетта и се развиват като пролетни, а трети никнат през летните месеци и зимуват, с което се приближават към зимните растения. В зависимост от срока на поникването и условията за развитието им продължителността на вегетационния период и хабитусът на растенията при едни и същи видове силно варират. Узряването на семената на тези плевели съвпада с узряването на заплевеления посев, затова по-голяма част от тях опадат в реколтата. Към зимно-пролетните плевели се отнасят:

Пиявица (пиянец)

Среща се в посевите със слята повърхност в предпланинските и планинските -райони. Никне през пролетта и есента. Разпространява се чрез посевния материал. Семената му са отровни, тъй като между обвивката и алейроновия им слой се развива гъбичка, която образува алкалоида темулин, причиняващ упойване на хората и животните. В посевите от лен се среща ленена пиявица.

Синя метличина

Синята метличина заплевелява културите със слята повърхност, люцерните, детелините и др. Среща се в цялата страна. Плододава от май до юли. По-голяма част от семената се прибират с реколтата.

Див мак

Дивият мак е масов плевел в зимните житни култури в Дунавската равнина и Тракийската низина. Среща се и в полупланинските райони в страната. Образува много семена, които се разсейват в почвата.

Полско лютиче (паламарник)

Полското лютиче е разпространен плевел в зимните житни култури, фия, люцерната и др., предимно в