Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Едногодишни плевели най-често срещащи се у нас.


Ефемерни плевели

Ефемерните плевели имат много къс вегетационен период. За една година те могат да образуват две поколения и повече. Семената им никнат през пролетта или есента (бръшлянолистно великденче, весларка, гладница, лечебен росопас), през лятото (гипсарка) или през цялата година (звездица , стъблообхватна мъртва коприва).

Ефемерните плевели обикновено заплевеляват културите със слята повърхност, зеленчуковите и овощните градини. Те са дребни, но когато се появят масово в началото на вегетационния период на растенията, потискат растежа им. Семената на ефемерите имат продължителен период на покой и не никнат в годината на получаването. От тях в нашата страна най-често се срещат следните видове:

Бръшлянолистно великденче

Бръшлянолистно великденче е масово разпространен плевел в зимните житни култури, в люцерната, детелината, лошо обработваните окопни култури. Семената му поникват през есента, зимата и пролетта. Цъфналите растения издържат температура до -15°С. От същото семейство е трипръстното великденче, което е по-чувствително на ниски температури и затова се развива през пролетта, и персийското великденче, което цъфти от ранна пролет до късна есен.

Звездица (врабчови чревца)

Звездицата се среща в зимните житни култури, люцерните, зеленчуковите и овощните градини и др. през всички сезони, но най-много през пролетта и есента.

От ефемерните плевели в нашата страна се срещат още: гладница (бабини гниди), весларка, гипсарка, пясъчница, пролетен спореж, обикновен спореж, лечебен росопас, стъблообхватна мъртва коприва и др.

Ранни пролетни плевели

Ранните пролетни плевели преобладават в зимните житни и ранните пролетни култури, но някои от тях (полски синап, фасулче) се срещат в ранните фази на развитието на късните пролетни култури. Масово поникват през пролетта и по-ограничено през есента. Узряват едновременно с узряването на зимните житни и ранните пролетни култури. От тази група плевели по-голямо практическо значение за нашата страна имат следните видове:

Див овес

Дивият овес заплевелява зимните и пролетните житни култури със слята повърхност главно в предпланинските райони. Плододава през юни и юли, като част от семената му се разпиляват в почвата, а друга остава в семената на заплевелената култура. Опасен плевел за овеса, с който се кръстосва.

Колендро

Колендро е повсеместно разпространен плевел в зимните житни култури в равнинните и полупланинските места. Зелените растения имат силна неприятна миризма.

Обикновен бабинец

Обикновенният бабинец е много разпространен плевел в зимните житни култури, но се среща и в овеса, фия, младата люцерна и детелина. Една част от семената му се разпръсква в почвата, а друга се прибира с културните растения.

Полски синап

Полският синап е масово разпространен плевел във всички посеви у нас. Никне предимно през пролетта. Притежава голяма размножителна способност. Семената му запазват кълняемостта си до 11 години и някои от тях преминават невредими през храносмилателната система на животните.

Фасулче (поветицовидно пипериче)

Фасулчето заплевелява културите със слята повърхност, но се среща и в останалите посеви. Плододава през юни и юли, а в окопните посеви - през август и септември. Разсейва се направо в почвата или чрез семената на културните растения.

Теснолистна глушина

Теснолистната глушина е масов плевел в културите със слята повърхност. При меки зими успешно презимува.

Безлистно секирче (змийски очи)

Безлистното секирче по-масово се явява в зимните житни култури върху почви с по-тежък механичен състав. Плододава през време на жътвата.

Ленен ленак

Тясно приспособен плевел към лена. Узрява и се прибира едновременно с него.

Румелийски ленак

Среща се по-ограничено във всички култури със слята повърхност.

Калугерка

Характерен плевел за фия, който заплевелява чрез недобре почистения посевен материал.

Към тази група плевели спадат още: слети коси, три рога лепка, обикновена лепка, петниста бударица и др.

Късни пролетни плевели

Късните пролетни плевели се развиват предимно в окопните култури, зеленчуковите и овощните градини, проредените люцерни, детелини, стърнища и др. Семената им поникват през април и май, като в културите със слята повърхност завършват развитието си в стърнището, а в окопните - след преустановяване на окопаванията. Тези плевели са по-влаголюбиви и при наличност на повече влага образуват мощни растения. Ето защо те са особено опасни на поливни площи. Семената им се разсейват в почвата. По-важни представители от късните пролетни плевели са:

Обикновен щир

Обикновеният щир е масово разпространен плевел при окопните култури, зеленчуковите градини, лозята и др., особено на богати почви при поливни условия. Семената попадат в почвата, където запазват кълняемостта си 5-6 години.

Бяла лобода (бяло гърличе)

Бялата лобода се среща се навсякъде в страната при окопните култури, зеленчуковите и овощните градина и др. Семената узряват през август. В почвата запазват кълняемостта си в продължение на 6-7 години.

Сива кощрява

Сивата кощрява се среща във всички окопни култури и стърнища. Цъфти и плододава от юли до октомври. Семената запазват кълняемостта си в почвата 10-15 години.

Зелена кощрява

Зелената кощрява има по-големи изисквания към влагата и топлината от сивата кощрява.

Кокоше просо

Широко разпространен плевел при поливни условия в окопните култури, зеленчуковите градини и оризищата.

Пача трева

Масово разпространен плевел във всички посеви. Типичен е за стърнищата.

Бабини зъби

Бабини зъби заплевелява окопните култури, зеленчуковите градини, лозята и др. Образува стелещи се върху почвата стъбла и семена с остри шипчета.

Злолетница

Широко разпространен плевел във всички посеви. Масово се развива през втората половина на лятото и началото на есента. Произхожда от Америка. Едно растение може да образува до 1 млн. семена, които се разсейват в почвата.

Дребнолистна галинзога

Дребнолистната галинзога се среща в зеленчуковите градини и напояваните окопни култури. Цъфти и плододава от юни до ноември. Пренесена е от Америка. Има голям размножителен коефициент, вследствие на което на отделни места взема застрашителни размери.

Див пипер (лападоволистно пиперче)

Силно разпространен плевел по по-влажните места в цялата страна. Семената му се разсейват в -почвата, където се запазват продължително време.

Към късните пролетни плевели спадат още: кръвното просо, малкото орниче, компасната салата, тученицата и др.

Зимно-пролетни плевели

Зимно-пролетните плевели са широко разпространени навсякъде у нас. По характера на развитието си заемат междинно положение между типичните пролетни и зимните растения. Обикновено никнат през есента и зимуват във фазата на розетка, но някои от тях никнат и през пролетта и се развиват като пролетни, а трети никнат през летните месеци и зимуват, с което се приближават към зимните растения. В зависимост от срока на поникването и условията за развитието им продължителността на вегетационния период и хабитусът на растенията при едни и същи видове силно варират. Узряването на семената на тези плевели съвпада с узряването на заплевеления посев, затова по-голяма част от тях опадат в реколтата. Към зимно-пролетните плевели се отнасят:

Пиявица (пиянец)

Среща се в посевите със слята повърхност в предпланинските и планинските -райони. Никне през пролетта и есента. Разпространява се чрез посевния материал. Семената му са отровни, тъй като между обвивката и алейроновия им слой се развива гъбичка, която образува алкалоида темулин, причиняващ упойване на хората и животните. В посевите от лен се среща ленена пиявица.

Синя метличина

Синята метличина заплевелява културите