Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Drosophila suzukii - особено опасен азиатски вид плодова муха.


Drosophila suzukii е азиатски вид плодова муха, която през 2009 г. е установена за първи път в Европа (Италия). Тя притежава характеристики, които я превръщат в особено опасен неприятел. Вреди по голям брой гостоприемници - културни и диворастящи видове, много от които имат икономическо значение. По-голямата част от тях се срещат в България. В резултат, плодовете стават негодни за консумация и търговия. Видът вреди по голям брой гостоприемници - културни и диворастящи видове, много от които имат икономическо значение. По-голямата част от тях се срещат в България.

Основният път, по който видът би могъл да проникне в страната е чрез внос на плодове от растения-гостоприемници от трети страни или чрез вътреобщностна търговия.

Жизнен цикъл и биология

Яйцето се развива в плодовете. То е издължено с размер от 0,56 до 0,64 мм, полупрозрачно, млечно бяло и лъскаво, с два филамента в единия край. Преди излюпването става по-прозрачно, а ларвата във вътрешността му - по-ясно видима.

Ларвата е млечно бяла, цилиндрична с черен устен апарат. Развива се в плода като преминава през три възрасти и нараства от 0,67 до 3,94 мм.

Какавидите се разполагат върху или в плода, като по-често са във вътрешността му. Първоначално те са сивкаво-жълти, постепенно стават кафеникави, след това жълти и се втвърдяват. Размерът им е от 2,75 до 3 ,10 мм за женските и 2,95-3,35 мм за мъжките.

Имагото на Drosophila suzukii е дребна муха, с около 2-3 мм дължина на тялото и размах на крилата 6-8 мм. Очите са червени, а гърдите и коремчето - бледо кафяви или жълто-кафяви. Презимувалите индивиди са потъмни. Мъжките D. suzukii са по-дребни и имат тъмно петно близо до горния външен ръб на крилата. Възрастните лесно могат да бъдат объркани с обикновената винена мушица (Drosophila melanogaster), която е повсеместно разпространена, но за разлика от нея напада пресни, а не само развалящи се плодове.

Drosophila suzukii може да развие до 15 поколения годишно, а жизненият й цикъл да завърши за 10 дни при наличие на оптимални условия. Продължителността на отделните стадии на развитие варират в зависимост от условията на околната среда като от най-голямо значение е температурата. Установено е, че Drosophila suzukii е най-активна при 20°С, а над 30°С активността й спада. D. suzukii зимува като имаго на защитени от атмосферните влияния места. При подходящи условия може да се развива и целогодишно. Активна е при температури над 10°С.

Възрастните индивиди достигат полова зрелост 1-2 дни след имагинирането, а продължителността на живота им е до 301 дни. Една женска снася от 7 до 16 яйца на ден, приблизително 384 броя за целия си живот.

Яйцата се излюпват след около 1 ден, а за ларвата са необходими от 3 до 10 дни да завърши развитието си и да какавидира. Какавидите достигат до фаза имаго за 4 до 14 дни. През есента с понижаване на температурите новоимагиниралите възрастни индивиди не достигат полова зрялост и изпадат в зимна диапауза. При покачване на температурите над 10°С, презимуващите D. suzukii се активизират. Първоначално степента на нападение на плодовете е ниска, но бързо се повишава и може да достигне до 100% поради големия репродуктивен потенциал на вида. Drosophila suzukii обикновено снася яйцата си поединично, но при висока популационна плътност в един плод могат да бъдат снесени много яйца. Това води до конкуренция сред ларвите и имагиниралите от тези ларви възрастни индивиди са дребни, а женските често са с много нисък репродуктивен потенциал.

Гостоприемници

Drosophila suzukii напада както култивирани, така и диворастящи растителни видове от различни семейства.

Видовете, при които са съобщени икономически загуби са: ягода, череша, малина, къпина и различните й кръстоски и вариации, кайсия, праскова и нектарина, боровинки, слива, грозде.

Други видове, по които също е установяван вида, са: райска ябълка, киви, бяла черница, смокиня, дрян, орех, домат, ябълка, круша, френско грозде, грейпфрут. При някои от тях нападение е регистрирано само при презрели, загнили или наранени плодове.

В България се срещат много от растенията-гостоприемници, част от които имат голямо икономическо значение. Други са диворастящи, но широко разпространени и създават предпоставка за лесно установяване на вида в страната.

Повреди

Drosophila suzukii предпочита да снася яйцата си в пресни зрели плодове по растенията, но може да снася яйца и в зелени или развалени плодове, въпреки че числеността им е значително ниска. Ларвите се излюпват след 1 ден и веднага започват да се хранят. При храненето си ларвите от първа възраст предизвикват леко вдлъбване на плода около мястото на снасяне на яйцето. В рамките на два дни плодовете започват да се деформират и изкривяват). Ако нападението е голямо, целия плод се изкривява.

Наранените плодове по-лесно се заразяват от други патогени и вредители. Повредата предизвикана от ларвите на дрозофилата прави плода негоден за продажба.

Борба срещу Drosophila suzukii

Без прилагане на фитосанитарни мерки, неприятелят може да се контролира много трудно. За успешната борба ключов фактор е мониторинга. Химичните третирания са насочени предимно към възрастните, за да се предотврати яйцеснасянето. След успешно яйцеснасяне, развитието на ларвите в плода по-трудно може да бъде спряно. Успешната борба се състои от три основни фази:

Санитарни мерки

Всички плодове, които остават на полето или в овощната градина служат като хранителен източник и позволяват завършване развитието на вида. Когато е възможно плодовете трябва да бъдат събирани и унищожавани чрез заравяне или изхвърляне в добре затворени контейнери. Това намалява количеството на неприятеля.

Широко мащабна борба

От основно знач