Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Многогодишни плевели - най-упоритите и опасни плевели у нас.


Коренищни плевели

Коренищните плевели развиват видоизменени подземни стъбла, наречени коренища. Коренищата се различават от корените по това, че подобно на стъблата на житните растения имат възли и междувъзлия. Всеки възел е покрит с люспи, които са видоизменени листа. Под люспите са разположени спящи пъпки, всяка от които може да образува ново растение. През вегетацията в коренищата се натрупват запаси от хранителни вещества, необходими за поникването и първоначалното развитие на младите растения до образуването на зелени листа. Прорастването от спящите пъпки става най-усилено през пролетта, но при влага в почвата продължава през целия вегетационен период. Нарязването на коренищата при обработка на почвата стимулира пробуждането на спящите пъпки. Върхът на коренището е шиловиден, еластичен и с голяма пробивна способност, което също улеснява вегетативното размножаване на тези плевели. Размножаването със семена има второстепенно значение. Поради голямата си жизненост коренищните плевели са повсеместно разпространени при всички културни видове и са най-упоритите и опасни плевели в нашата страна.

Основни представители от тази група плевели са следните:

Троскот

Троскотът е житен плевел. Стъблата са полулежащи, коленчати. Листата са ланцетовидни, заострени, с твърда петура. Съцветието е с 3-7 тесни класа, които излизат длановидно от една точка. Образува два вида коренища - надземни и подземни. Надземните са разположени по повърхността на почвата, вкореняват се при възлите и образуват цветоносни стъбла. Основната маса от подземните коренища се разполага почти хоризонтално в почвата на дълбочина 20-25 см, но една част достига и до 70-80 см. Размножаването със семена е незначително. Получените от семена растения през първата година образуват слабо развити коренища. Заплевелява главно окопните, овощните и зеленчуковите култури, лозята и др.

Балур

Балурът е житен плевел. Стъблата са гладки, високи и неразклонени. Листата са ланцетни. Съцветието е метлица, дълга до 40 см. Семената са продълговати, дълги до 3 мм. Образува силно развити и разклонени коренища с голяма пробивна способност, разположени както в орния пласт, така и в подорницата. Особено силно се развива на поливни площи. Заплевелява всички обработваеми площи, но най-вече окопните, зеленчуковите и овощните култури, лозята и люцерната. Засега е най-масово разпространеният и опасен плевел на поливни площи.

Към коренищниге плевели спадат още вълчата ябълка, пиреят, полският хвощ, бъзът, белият равнец, орловата папрат, обикновената коприва и специализираните към ориза видове, като морски камъш, кръгъл (бодлив) камъш, кисела трева и тръстика.

Кореновоиздънкови плевели

Кореновоиздънковите плевели образуват главен корен, който достига на дълбочина от 2 до 5 м. От него се развиват голям брой странични корени, които също достигат няколко метра дължина и проникват дълбоко в почвата. Както по главния, така и по страничните корени се намират голям брой спящи пъпки, от които се развиват издънки и се образуват нови надземни стъбла. Пробуждането и прорастването на спящите пъпки стават главно през пролетта, но при влага в почвата продължават през целия вегетационен период на културните растения. Подрязването на стъблата и нарязването на корените при обработката на почвата стимулират образуването на нови издънки. Растенията, поникнали от семена, се развиват бързо и 3-4 месеца след поникването стигат до фаза цъфтеж и образуват коренова система със спящи пъпки.

Мощната коренова система и голямата способност за вегетативно размножаване прави борбата с тази група плевели много трудна. Ето защо те са едни от най-разпространените и опасни плевели, които се срещат във всички райони у нас както при едногодишните култури, така и при трайните насаждения.

По-важни плевели от тази група са следните:

Паламида

Паламидата е двусемеделен плевел. Стъблата са изправени, във връхната част разклонени и покрити с твърди власинки. Листата са продълговато ланцетни, назъбени по периферията, с бодли. Съцветието е кошничка. Цветовете са розови. Семената са с дълго хвърчило. Развива мощна коренова система с дължина до 100 см, разположена главно на дълбочина 15-25 см. Вегетативното размножаване е много силно. Всеки отрязък от 1-2 см прораства от дълбочина до 30 см. Разпространена е в цялата страна. Заплевелява всички култури.

Повитица

Повитица е двусемеделен плевел. Стъблата са тънки, увиват се по културните растения или се стелят по повърхността на почвата. Листата са стреловидно сърцевидни. Цветовете са голяма бяла и бледорозова фунийка. Семената са тъмносиви до черни, с яйцевидна форма. Развива мощна коренова система. Главният корен достига до 2 м дълбочина, страничните му разклонения се разполагат почти хоризонтално в два етажа. Има силно изразено вегетативно размножаване. Заплевелява главно окопните култури, но се среща и при културите със слята повърхност и в трайните насаждения.

Други плевели от тази група са млечокът, горухата (харманнето, родилната трева)