Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Гризещите насекоми причиняват големи поражения на овощните дървета.


Със своята вредна дейност насекомите стават причина за заболяване на растенията главно по два начина: Първо - при храненето си смучещите насекоми отделят течни екскременти с високо съдържание на захари (медена роса или мана) - благоприятна среда за развитието на чернилни гъбички, които затормозват дишането и фотосинтезата на овощните дървета. Наблюдава се най-често при сливата, когато е нападната от листни или щигоносни въшки. Второ - чрез образуване на открити рани, през които причинителите на болести проникват в тъканите на растенията и се развиват гнлостни процеси в отделни части или в цялото растение. Например плодовете, повредени от плодови червеи и оси, са благоприятна среда за развитието на причинителя на кафявото гниене и други болести.

Смучещите насекоми, преди всичко листните въшки, вредят и като преносители на вирусни болести по дърветата. Типичен пример в това отношение е прасковената листна въшка. Плодовите хоботници (ябълковият златист хоботник) пренасят причинителя на кафявото гниене по плодовете на овощните дървета.

При храненето си насекомите вредят по два начина - чрез изсмукване на растителни сокове и чрез нагризване на различните органи на растението. С изсмукването на соковете от растителните части (листа, клонки и др.) насекомите (листни и щитоносни въшки, кръвна въшка и др.) нарушават физиологичните процеси (дишането и фотосинтезата) и най-често настъпват видими външни изменения в нападнатите органи или в цялото растение. Обикновено листата изменят цвета си, набръчкват се, завиват се или издребняват, клоните се изкривяват, образуват се нарастъци (тумори, раковини), опадват листата, пъпките, цветовете и плодовете. При силно нападнатите растения изсмукването на соковете се отразява вредно върху растежа, намалява се прирастът, цветообразуването и плодообразуването.

По-голяма вреда на овощните дървета причиняват гризещите насекоми, които изгризват пъпките, листата и цветовете, нараняват стъблото, корените и клоните. Те повреждат растенията по твърде специфичен за всяко насекомо начин и по картината на повредата може да се установи причинителят. При насекомите, които нападат листата, най-важния орган за образуването на хранителните вещества, повредата може да бъде изгризване на целия лист (листогризещи гъсеници), неравномерно изгризване, скелетиране (изяждане на епидермиса, без да се засягат жилките), миниране (изяждане на вътрешната част на листата без епидермиса), надупчване и др. По плодовите органи те причиняват частично или напълно изгризване на пъпките, нагризване на цветните части, нагризване на плодовата повърхност, изяждане на месестата част или семената в семенната камерка. Нагризването на корените бива повърхностно или дълбоко във вътрешността им, което затруднява нормалното снабдяване на растението с вода и разтворените в нея соли.

Степента на повредата се определя на първо място от вида на насекомото и плътността му, но тя е в голяма зависимост и от условията , при които се развива нападнатото растение. Овощните растения, отглеждани при висока агротехника, имат по-голяма съпротивителна сила и възстановителна способност и при равни други условия по-малко се повреждат от насекомите.