Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Пирей - плевел, който предпочита тежките почви.


Пиреят (Agropyrum repens (L.) P. B.) произхожда от Европа. Разпространен е в почти цяла Европа, в северните щати на САЩ, в Канада, Аляска, зад полярния кръг в Норвегия и в северните умерени райони на Азия. Не се среща в тропиците и в топлите райони на земното кълбо, с изключение на някои по-хладни долини на Южна Америка. Заплевелява обработваните и необработваните площи и пасищата. Представлява голям проблем за много овощни видове на север. У нас се среща главно в ливадите.

Наименованието агропирум идва от гръцката дума agros - нива, или от agrios - диво, и pyros - пшеница, т.е. дива пшеница, тъй като този род е много близък до пшеницата.

Пиреят е многогодишно тревисто растение с цилиндрично, кухо, гладко и членесто стъбло, високо до 1,5 м. Развива силно, шнуровидно, пълзящо коренище. Листата са ланцетни, плоски, зелени или сивозелени. цветовете са събрани в зелени, сивозелени или слабо виолетови класчета, които образуват сложен двуреден линеен клас. Цъфти през юни-юли. Семената се разнасят с водата, вятъра, животните и човека. Пониква обикновено през пролетта. Освен със семена растението се размножава със столони и с части от коренищата. Заорани, те не страдат от ниски температури. Измръзват лесно, ако са на повърхността на почвата. Много малки части от коренищата могат да развият нови растения и затова механичното отстраняване на троскота е невъзможно.

Плевелът се развива на различни почви, но предпочита тежките. Не понася кисели почви.

Пиреят се смята за най-опасния многогодишен житен плевел в хладната част на северната умерена зона. Значително по-високите температури и сравнително по-ниската атмосферна и почвена влажност на нашия климат ограничават разпространението му в посевите в нашата страна. Независимо от това пиреят се среща в старите посеви от люцерна, заплевелява лена, картофите, зимната ръж и др. Често се бърка с троскота.

Различните органи на пирея съдържат токсични съединения , които потискат културните растения. Смята се, че тези съединения се образуват при изгниването на отделните части на растението. Вредното въздействие на плевела върху културните видове се дължи до голяма степен и на силната конкуренция за азот.

Пиреят е гостоприемник на вирусите, причиняващи бромусовата мозайка и жълтото ечемичено вджуджаване. Напада се от цистообразуващата пшенична и от житната коренова нематода.

Средствата за борба срещу пирея са същите, каквито са при балура.