Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Балурът е един от най-опасните широко разпространени в света плевели.


Балурът е многогодишен плевел. Произхожда от Средиземноморието. Разпространен е в повечето земеделски райони на света. У нас е приспособен най-добре към топлите , влажни или поливни райони до около 600 m надморска височина.

Стъблото е изправено, високо до 1,5-2 m. Образува подземни начленени коренища с дебели междувъзлия. Във възлите се формират вегетативни пъпки. Листата са линейно ланцетни. Съцветието е метлица. Плодът е обратно яйцевидно тъмнокафяво зърно и се разпространява много лесно с поливните води и с тора.

Балурът се размножава със семена и вегетативно. Поникват обикновено онези семена, които са на дълбочина до 10-15 см в почвата. Напролет вегетацията започва през май. Цъфти от юли до септември. В една метлица се образуват средно 1650 и най-много до 11 хил. семена. Растението е топлолюбив и светлолюбив вид. Коренищата му са много по-чувствителни към засушаване, отколкото към измръзване.

Семената се оронват лесно от метлицата. Запазват кълняемостта си в почвата до 30 месеца, а на сухо място до 7 години. Остават жизнеспособни и след преминаване през храносмилателната система на животните.

Балурът е един от най-опасните широко разпространени в света плевели. У нас заплевелява лозята, овощните и зеленчуковите насаждения, царевицата и други окопни култури, люцерната, оризищата, тревните смески и др. Назаплевелените площи добивите намаляват от 12 до 33% при царевицата и от 15 до 25% при соята.

Балурът е гостоприемник на вирусите, причиняващи пшеничната и царевичната мозайка, жилковата мозайка по граха, мозайката по захарната тръстика, жълтеницата по цвеклото, листните гали по ориза и царевицата, ленточната болест по ориза и мозаичното вджуджаване по царевицата.

Диференцираната обработка на почвата играе важна роля в борбата срещу балура като многогодишен коренищен плевел. Ако обработката е неправилна, заразените площи може много бързо и плътно да се заплевелят. При окопните и зеленчуковите култури и при трайните насаждения е необходимо широко да се прилага методът на изтощаване на коренищата чрез по-дълбока и по-честа обработка на почвата с оръдия с подрязващи органи. Трябва да се избягва използването на дискови култиватори и фрезмашини, поради това че дребните късове от коренищата остават в почвата и се вкореняват бързо. Препоръчва се предсеитбената обработка на почвата в заплевелените с балур площи да се прави с лемежни плугове на дълбочина, при която не се образуват големи буци.

Бързо и с подходящи обработки се унищожават и пониците от семената на балура, тъй като 20 дни след поникването те започват да развиват коренища, които до есента могат да достигнат 70-80 cm дължина. След ранните предшественици и през сухи години ефективен резултат срещу балура дава ранната дълбока оран през горещите летни месеци.

През години с по-висока почвена влажност след прибиране на предшественика почвата се обработва плитко. След 3-4 седмици се прави възможно най-дълбока оран, но не по-късно от края на август - началото на септември.

През есента и рано напролет новите поници и израстъци трябва да се унищожават своевременно чрез почвени обработки.

Срещу балура ефективна борба може да се води с хербициди. Прилагат се при височина на балура 10-20 см.