Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Видове лапад - повечето видове са упорити плевели с мощни корени.


Към род Rumex спадат над 200 вида. Повечето от тях се развиват в северната умерена зона. Голяма част от представителите на рода са упорити плевели с дълбоки и мощни корени.

Масовото разпространяване на видовете лапад се дължи на големия брой семена, които образуват, на тяхната изключителна кълняемост, на продължителния период за запазване на кълняемостта в почвата, на възможността да се развиват нови растения от отрязъци на корените.

У нас видовете лапад се намножиха чрез заразения посевен материал в люцерновите и детелиновите посеви, а от тях преминаха към редица други култури.

Представителите на рода са отровни за животните, особено когато са поети в по-голямо количество както свежи, така и със сеното и силажа. Токсичността им се дължи на натрупването на оксалати.

Къдрав лапад - Rumex crispus L.

Видът има евроазиатски произход. Днес е разпространен широко в света както в обработваните площи, така и в ливадите, край пътищата, в изоставените места и в домашните градини. У нас напоследък се разпространява масово.

Къдравият лапад е многогодишен вид. Развива вдървесинен корен и жилави стъбла. Размножава се със семена и с коренови издънки. Едно растение може да образува до 5000 съплодия, които запазват кълняемостта си на сухо до 11 години, във вода до 4 години и в почвата до 7 години.

Най-масово покълнват съплодията, които се намират в почвата до 5 см, а попадналите по-дълбоко въобще не покълнват.

През първата година къдравият лапад развива само листна розетка, която достига 20-30 см височина и има дълбок жълтозелен корен. На втората година развива стъбло и цъфти. Съплодията може да останат по стъблата до зимата и тогава вятърът ги отнася на големи разстояния.

Видът не е взискателен по отношение на топлината. Среща се високо в планините. Развива се на всички типове почви, с изключение на киселите.

На сухи почви главният корен достига 1 м дълбочина и силно се разклонява. На влажни, по-слабо аерирани почви се разполага хоризонтално и по-плитко. Има и способността да регенерира. Ако подземната част се изреже по-плитко от 5 см , , коренът образува нова розетка. Растенията се възстановяват и от отрязъците на корена. Старите корени достигат дебелина 3 см, вдървесиняват се и трудно се прерязват с почвообработващите оръдия. Извадени на повърхността, те изсъхват бавно и при благоприятна влажност може отново да се вкоренят.

От мощния корен израства силно стъбло, което също се вдървесинява и пречи при прибирането на реколтата. Стъблата се завиват по хедера на комбайна и стават причина за често спиране и много трудно почистване на машините.

Къдравият лапад е широко разпространен в света плевел. Заплевелява житните култури, фасула, овощните, ориза, захарното цвекло, лозята, ливадите, пасищата, люцерните, детелините и др.

Смята се, че къдравият лапад може да предизвика стомашни разстройства и дерматити при едрите преживни животни, когато поемат листа и семена. Особено е токсичен за птиците. Тези свойства на лапада се дължат на румисина, съдържащ се в надземните органи, и на хризаробина, съдържащ се в корените.

От агротехническите мероприятия за борба срещу къдравия лапад най-важна е по-дълбоката оран на заплевелените площи. При изрязване на корените по-дълбоко от 5 см не се образуват нови издънки. Избраните на повърхността корени трябва да се събират и да се отстраняват, с което се предотвратява повторното им вкореняване. Силно заплевелените площи след изораване се засяват с окопни култури. Много важно е стъблата на плевела да се изрязват, преди да са се осеменили.

У нас се срещат по-рядко и нанасят по-малка вреда като плевели и други видове лапад.

Тъполистен лапад - Rumex obtusifolius

Този вид лапад също е разпространен в целия свят. На кисели почви вирее по-добре от къдравия лапад.

Тъполистният лапад нанася същата вреда както къдравият лапад.

Младите растения се пасат от животните, особено от свинете, които изравят и изяждат и корените.

Красив лапад - Rumex pulcher L.

Този вид се среща най-много в люцерновите посеви, деградираните ливади и пасищата. В листата и в стъблата му не са установени алкалоиди.