Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Сеитбообращението трябва да служи на целите на растителната защита. Най-добро е онова сеитбообращение, което осигурява оптимално

производство на необходимата растениевъдна и животновъдна продукция на единица селскостопанска площ. Редуването на културите дава възможност по-пълно да се използват хранителните вещества в почвата, както и водата и внасяните торове. Същевременно то трябва да служи на целите на растителната защита: да влошава условията за хранене на неприятелите с всяка следваща година или напълно да ги лишава от храна, да намалява количеството заразно начало на болестите и да създава неблагоприятна среда за развитието на вредните организми.

Някои култури по-добре понасят засяването им на едно и също поле в продължение на 2-5 години. В редица случаи монокултурата (20 години и повече) довежда до намаляване на загубите на реколта, причинявани от коренови паразити. Същевременно други култури, като например слънчогледа, цвеклото и др., са по-силно чувствителни към монокултурно отглеждане.

В районите, благоприятни за размножаването на нематодата по цвеклото, тази култура може да се връща на предишното място най-рано след 4-5 години. Почвата се очиства достатъчно добре от цистите на нематодата, ако на заразеното поле се отглеждат царевица, ръж, фий, люцерна. Тези култури провокират излизането на ларвите от цистите и те загиват поради неспособността си да се хранят върху корените им.

За борба срещу склеротинийното гниене слънчогледът не бива да се връща на даден участък по-рано от 8-10 години. Известно е също така, че засяването на слънчогледа след зимна пшеница намалява нападането му от синя китка.

Засаждането на картофите 2-3 години подред на едно и също поле, както е известно, спомага за нарастване на числеността на стъблената нематода и колорадския бръмбар, за засилване на нападението от мана, вирусни, бактерийни и гъбни болести по клубените. В личното стопанство обаче картофите на 80-90% от площите се засаждат на един и същ участък десетки години. При това в повечето случаи се получават високи добиви, което се дължи на прилагането на някои агротехнически мероприятия: 10-14 дни преди прибирането се премахват стъблата, клубените се пазят от нараняване и не се оставят в почвата, почвата се тори с оборски тор и своевременно се обработва. Всичко това осигурява добро фитосанитарно състояние на посева, засилва дейността на хищните насекоми и полезните микроорганизми, което отслабва неблагоприятното влияние на монокултурата. При засаждане на картофите върху големи участъци фитопатогенните вируси са по-малко, тъй като числеността на техните преносители е винаги по-голяма в периферната ивица.

В полските сеитбообращения с ежегодно редуване на културите телените червеи обикновено се срещат в малка плътност (2-4 ларви на 1 м2). При многогодишно монокултурно отглеждане на царевицата средната им плътност нараства до 10 и повече индивида на 1 м2. В противоерозионните сеитбообращения и високопродуктивните пасища, където се появява необходимост многогодишните треви да се ползват 3-6 години, натрупването на телени червеи достига няколко десетки броя на 1 м2. На тревите те не нанасят забележима вреда, но на някои култури, засявани през първата и втората година след разораването на тревите, вредят чувствително. Ето защо първите 2-3 години след многогодишните треви трябва да се отглеждат култури със слята повърхност като фиево-овесени смески, просо и др., които се нападат слабо от тези неприятели и намаляват тяхната численост 8-12 пъти. При културите , които се засяват късно, почвата преди сеитбата се култивира 2-3 пъти, в резултат на което по-голяма част от телените червеи загиват от различни причини, включително от хищни насекоми и птици.

Граховата листна въшка напада силно посевите от грах, когато те са разположени близо (на по-малко от 500 м) до многогодишни треви или диви бобови треви. При отдалечаване от тях неприятелят започва да се заселва по граха едва през време на цъфтежа му и не успява да се размножи в опасни размери.

При голямо насищане на сеитбообращенията със зърнени житни култури със слята повърхност е трудно да се избегне засяването им в продължение на 2-3 години на едно и също място. Такива посеви често се нападат в значителна степен от житен бегач, шведска, хесенска и други житни мухи, заболяват от различни видове кореново гниене, ръжда, на места от овесена нематода. Загубите на реколта, причинявани от тях, може да бъдат рязко намалени, ако в сеитбообращението всяка следваща година се засява друга зърнена култура: например след пролетна пшеница - ръж, овес, царевица, ечемик, просо или грах; такова редуване на културите практически е винаги възможно. Делът на зърнените култури в сеитбообращението не трябва да надминава 75-80% от обработваната площ.