Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Зелената и сивата кощрява заплевеляват главно житните култури.


Зелената кощрява (Setaria viridis) има европейски произход , а сивата (Setaria glauca) - тропичен. Разпространени са в районите с умерен климат на Европа, Азия, Южна и Северна Америка и Австралия. Срещат се и в по-високите райони и в по-хладните субтропици. Заплевеляват главно житните култури, но също и царевицата, бобовите растения, цвеклото, слънчогледа, лозята, зеленчуковите и овощните насаждения и др. Развиват се и по пустеещите.

И двата вида кощрява са едногодишни плевели. Стъблото е високо от 20 до 80 см, като отделни растения достигат 100 см. Листата са линейно ланцетни. Влагалището на зелената кощрява има по ръба си венец от власинки, а сивата кощрява - езиче. Лъжливият клас на зелената кощрява към двата края е стеснен. Цветните й плеви са брадавичести, ципести и сивозелени, а на сивата кощрява те са сламеножълти до тъмнокестеняви.

И двата вида кощрява са късни пролетни плевели. Размножават се главно със семена. Семената покълнват масово при температура на почвата 20-30°С (при нашите условия - от средата на май до средата на юни). Покълнват главно онези семена, които се намират на дълбочина в почвата от 1 до 4 см. Нови поници се образуват непрекъснато до края на октомври и най-много в стърнищата и в поливните площи. Семената на зелената кощрява запазват кълняемостта си в почвата до 5 години, а на сивата кощрява - до 15-20 години. В сравнение със сивата кощрява зелената е по-влаголюбив и по-топлолюбив вид.

Двата вида кощрява образуват много семена и плътно обхващат заплевелената площ. Това ги прави сериозни конкуренти на селскостопанските култури за светлина, вода и хранителни вещества. Зелената кощрява предизвиква анормално развитие на корените на някои растения (зелето, доматите и др.), което се дължи на отделянето на вредни вещества от пониците на плевела.

У нас и двата вида са широко разпространени при царевицата, цвеклото, слънчогледа, памука, соята, фасула, житните култури, зеленчуковите и овощните насаждения, лозята и др. Много често на 1 м2 има до некслкостотин поника, а при благоприятни условия (богати с азот почви и оптимална почвена влажност) - и над 1000.

По-старите растения от кощрява, попаднали в сеното, увреждат лигавицата на устата на животните, което се дължи на грубите власинки по класчетата. При конете освен стоматит (възпаление на устната лигавица с неголеми язви) са наблюдавани възпаление на стомаха и на червата и дори на смърт. Има случаи, когато при крави, хранени със сено, съдържащо до 1,8% зелена кощрява, са се появили силно изразена саливация (изключително силно слюнкоотделяне), разстройство в приемането и преживянето на храната и намаляване на млекодобива. Върху лигавицата на устата са наблюдавани рани с налепи, подобни на извара. Раните улесняват по-интензивното всмукване в кръвта на кравите на редица отровни вещества или патогенни микроорганизми.

Зелената и сивата кощрява са гостоприемници на някои видове нематоди, на Pyricularia oryzae, на вируса, причиняващ агропировата мозайка, и по-рядко на вируса причиняващ царевичната мозайка.

Младите растения на зелената и на сивата кощрява може да служат за храна на животните. При узряване обаче стават вредни. Семената на тези плевели са храна за птиците. От тях може да се получават спирт и доброкачествена ракия.