Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Житната листозавивачка в най-висока плътност се среща в Североизточна България.


Житната листозавивачка (Cnephasia pascuana) е полифаг и вреди по пшеницата, ечемика, ръжта, овеса, люцерна, грах, роза, френския райграс, безосилестата овсига, ежовата главица, пирея, кучешки дрян и др.

Възрастното насекомо е дребна пеперуда, която при разперени крила достига 16-18 mm. Задните крила са сиво-кафяви, с по-светли ресни. Предните крила са жълто-сиви с потъмни рисунки. Яйцето е овално, елипсовидно, бледооранжево до червено. След излюпването си гъсеницата е светлооранжева, със светлокафява глава, а в четвърта и пета възраст - светложълтеникава до мръснобяла, със светлокафява глава. Дължината на тялото достига 10-12 mm. Какавидата е жълта до светлокафява с два израстъка на кремастера и дължина 58 mm.

Житната листозавивачка има едно поколение годишно и зимува като гъсеница от първа възраст в бяло рехаво пашкулче. Пеперудата лети през юни и юли. Излетелите пеперуди от житните посеви се концентрират в полезащитните горски пояси, покрайнините на горите, овощните градини или по пътните насаждения, единични дървета, храсти и живи плетове. Привечер започват да летят активно, като снасят яйца по стволовете на дърветата. Разполагат ги единично, на групички или във верижка като се предпочитат дърветата с напукана кора, покрита с лишеи. Гъсениците се излюпват през последната десетдневка на юли и началото на август. След няколкодневен скитнически” живот по дървото те се укриват в пукнатините на кората, под лишеите, където прекарват остатъка от лятото, есента и зимата. През пролетта при средна денонощна температура над 10°С гъсениците се активират и запълзяват по стволовете на дърветата. Масовото раздвижване се наблюдава, когато температурата достигне 12-13°С. Гъсениците се повесват на паяжинообразна нишка и с част от нея биват отнасяни от вятъра. В резултат на това пасивно заселване плътността на гъсеничките в посевите е различна - най-голяма е в непосредствена близост с дървесното насаждение. Оцеляват и продължават развитието си гъсениците, отнесени върху житни посеви , люцерна, еспарзета, лен, житни треви и житни плевели.

Върху житните култури отначало вредят като типично миниращи насекоми. Образуваната мина наподобява малка драскотина. С протичане на фазата вретенене напредналата в развитието си гъсеництаа излиза в горните етажи на растението и започва да вреди като истинска листозавивачка - залепване на листа по нерватурата или в краищата и ивичесто скелетиране. Няколко дни преди изкласяването гъсеницата се вгризва между класа и влагалището на листа, скелетира ги до побеляване, а след това се храни, като унищожава тичинките и пестика. В резултат на тази повреда растенията прекратяват растежа си. Процентът на унищожените класчета варира от 8 до 15-20 в зависимост от състоянието на посева и плътността на гъсениците. В края на развитието си, което съвпада с изкласяването на меката зимна пшеница, гъсеницата се вгризва в междувъзлието под класа, като нагризва или прегризва стъблото. Нагризаните стъбла формират недоизхранени, спарушени зърна, а прегризаните пожълтяват преждевременно и се получава пълно белокласие”, което е с най-голяма вредност. В зависимост от плътността на гъсениците, сортовата издръжливост и метеорологичните условия белокласието може да достигне 60-70%.

Възрастната гъсеница какавидира обикновено във влагалището на последния лист, под езичето или между стъблото и влагалището на листа, който обвива неуспелия да изкласи клас поради унищожаване на класчетата. Преди да какавидира, тя изприда рехаво пашкулче или само паяжинка, с която се прикрепя към растението. Какавидирането започва през юни и в зависимост от метеорологичните условия продължава от 14 до 20 дни.

Нападението от житната листозавивачка може да бъде значително намалено и ограничено чрез осигуряване на голяма пространствена изолация от старите стърнища, в съседство на които се е концентрирала и е снасяла яйца пеперудата.

Химичната борба се провежда с контактни инсектициди в началото на заселване на гъсениците по растенията, преди тяхното вгризване при плътност 50 гъсеници на m2. Няма официално регистрирани препарати.