Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Изкласяване и цъфтеж на зърното.


Изкласяването настъпва обикновено около един месец след началото на вретененето. За изкласяване се приема моментът, когато класът се е показал наполовина от пазвата на най-горния лист. Тази фаза трае сравнително кратко време. Високата температура и ниската влажност на въздуха я ускоряват и обратно. По време на изкласяването растенията нарастват най-интензивно, затова се нуждаят от много вода и хранителни вещества. Едностранчивото азотно торене обаче забавя изкласяването, а комбинираното азотно-фосфорно и ранното подхранване с азот през пролетта го ускоряват.

Цъфтежът започва обикновено няколко дни след изкласяването. Най-напред цъфти класът на главното стъбло, а след това на братята от първи порядък по реда на образуването и изкласяването им. Цъфтежът на отделния клас започва малко по-горе от средата му и постепенно се пренася към върха на основата. В класчето най-напред се затваря най-долното цветче, а след това по-горните по реда на образуването им. Цъфтежът на цветчето започва с набъбването на лодикулите, които отварят цветните плеви под ъгъл от 10 до 45°. В такъв случай се извършва т.нар. открит цъфтеж. Понякога обаче цветните плеви не се отварят и се наблюдава закрит цъфтеж. Типът на цъфтежа е важен с оглед на възможностите за извършване на кръстосано опрашване особено за хибридното семепроизводство. Едновременно с набъбването на лодикулите и отварянето на цветните плеви бързо се разрастват и се разтварят встрани близалцата, а дръжките на тичинките силно се удължават и изнасят навън разположените на върха им прашници. Обикновено прашниците се разпукват още до окончателното им излизане от цветните плеви и част от прашеца попада върху близалцето на плодника. Ето защо пшеницата е предимно самоопрашващо се растение. Другата част от прашеца след излизането на прашниците от цветчето се изсипва навън и се разнася от вятъра. Тук съществува възможност за кръстосано опрашване. От меката пшеница едни сортове цъфтят предимно открито, а други - предимно закрито. Освен това има сортове, които в зависимост от условията през едни години цъфтят предимно открито, а в други - предимно закрито.

Продължителността на цъфтежа на отделния цвят при наши условия варира най-често от няколко минути до половин час , като се влияе главно от температурата и влажността на въздуха. При нормални условия цъфтежът на едно класче приключва за около 3, на един клас за 5-6, а на едно растение за 9-10 дни. Високата температура и ниската относителна влажност на въздуха ускоряват процеса, а прохладното време го забавя. Цъфтежът протича най-добре, когато колебанието на температурата е от 11°С през нощта до 25-30°С през деня.

При една група сортове мека пшеница се наблюдават два максимума на цъфтеж (сутрешен и следобеден), при друга - един (следобеден), а при трета - три (сутрешен, обеден и следобеден). На типа на цъфтежа при някои сортове известно влияние оказват също торенето и почвената влажност.

Веднага след опрашването попадналият върху близалцето на цветчето прашец започва да прораства и при благоприятни условия след около три часа се извършва оплождането на яйцеклетката. Когато поленовата тръбичка стигне до зародишната торбичка, обвивката й се разрушава и единият от сперматозоидите опложда яйцеклетката, а другият се слива с вторичното ядро. Впоследствие от оплодената яйцеклетка се образува зародишът, а от вторичното ядро - ендоспермът на зърното.

В периода на цъфтежа и оплождането се прекратява растежът на вегетативните органи, забавя се нарастването на корените, всички хранителни вещества се отправят към класа за обезпечаване растежа и развитието на зародиша и за отлагане на запаси в зърното. Формираната до този момент вегетативна маса и нормалната й дейност при следващия период са основните предпоставки за очаквания добив зърно.