Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Кръвното просо може да намали добивите с 20%.


Крърното просо (Digitaria sanguinalis) произхожда от Европа. Разпространено е в целия свят. Обхваща районите до 50° северна и 40° южна ширина. Известно е като плевел в 56 страни.

У нас се среща главно в равнинните и в предпланинските райони до 950 м надморска височина.

Стъблото е полегнало или коленчато приповдигащо се. Рядко е разклонено. Достига 50-60 см височина. Листата са линейно ланцетни. Влагалищата и съцветията са виолетово-червени. Съцветието е метлица с 5 до 10 разклонения, разположени длановидно.

Кръвното просо е едногодишен късен пролетен плевел. Размножава се със семена, които се разпространяват чрез вятъра, водата, човека и животните. Покълнват семената, намиращи се до 2-5 см дълбочина в почвата, при температура 15-18°С. Предпочита добре осветените и топлите места , песъчливо-наносните и богатите с азот почви. Растението заплевелява окопните и зеленчуковите култури, овощните и лозовите насаждения, зелените площи, старите люцерни и детелини и др.

Цъфти и плододава от юли до септември-октомври. Едно растение образува средно 5800 и най-много до 49 хил. семена. Този плевел е мезофит и нитрофит. Издържа на по-големи засушавания. При засенчване етиолира и постепенно загива.

Кръвното просо изисква за развитието си големи количества азот. То е силен конкурент на културните видове за хранителни вещества и за пространство, тъй като при интензивното си братене образува разлати туфи.

Малък брой растения от този вид са достатъчни да покрият дадена площ и да причинят намаляване на добива от културния вид средно с около 20%.

Кръвното просо е междинен гостоприемник на Pyricularia grisea, на нематодите Meloidogynae и на вирусите, причиняващи пшеничена щрихова мозайка, ленточна болест по ечемика и вджуджаването при люцерната и др.

В миналото кръвното просо е било отглеждано заради семената, които са служели за храна. В редица страни то се коси и се използва за фураж в свежо състояние или като сено. Животните предпочитат по-младите растения. От семената на кръвното просо се получава скорбяла.

Предпазните и агротехническите методи, посочени при кокошето просо, се отнасят и за кръвното просо.