Полезна информация за цветята.Предпазване от болести и неприятели.

 Саксийните цветя може да заболеят поради неправилна агротехника или от паразитни гъби.

 

 1. Вкисване на почвата. Когато растенията се поливат прекомерно или дренажният отвор на саксията е запушен, водата остава в пръстта и изпъжда въздуха от нея. Ако това състояние продължи, растението заболява •— растежът му спира, а по повърхността на пръстта се образува бяла кора. Побелява и външната страна на саксията. Явлението е известно като вкисване. Забележите ли признаците му, още в началото вдигнете саксията и вижте дали изтича вода от дренажния й отвор. Ако отворът не е запушен, намалете поливането и разрохкайте пръстта , за да намалите влагата и да вкарате въздух при корените. Ако е запушен, извадете растението, прегледайте корените му и изрежете загнилите (ако има такива). Заменете саксията с по-малка и сложете нова саксийна пръст.

2. Ръжда. Причинява се от няколко вида паразитни гъби, всеки от които напада определени растения. През лятото гъбите образуват спори, които най-често имат ръждив цвят, откъдето идва името на болестта. Тя напада главно слабите растения, отглеждани в бедна почва. Борбата срещу ръждата се води чрез пръскане с 1%-ов бордолезов разтвор (10 г син камък се разтваря в 1 литър вода, след което при разбъркване се прибавя една чаена лъжичка размита гасена вар).

3. Неприятели. Неприятелите на саксийните цветя са главно от групата на насекомите, които смучат соковете на растенията, а не които гризат. Затова борбата с тях е трудна. Най-добре е да се прилагат предпазни средства.

Насекомите нападат саксийните растения по два пътя — или възрастното насекомо минава през прозореца, или при домашните цветя е внесено ново с яйца или ларви на паразита, които вие не сте забелязали при купуването на цветето.

Най-разпространените паразити са листната въшка, бялата оранжерийна муха, трипсът, червеното паяче и щитоносната въшка. Всичките не обичат въздушната влага и повечето от тях в природата при дъжд се скриват по долната повърхност на листата. Затова честото оросяване на растенията (2—3 пъти на ден) е добро предпазно средство.