Полезна информация за цветята.Пелея.

Сходни приспособления за сухи периоди, с тези на хейлантесите, имат представителите на рода Pellaea.

Родът включва около 80 вида, живеещи в планинските области и на двете

полукълба. Най-много видове пелеи се срещат в Южна Америка и Южна Африка. На юг пелеите достигат Чили и Нова Зеландия, на север – Канада.

 

При опити гаметофити на пелеи са оживели и запазили способността си да растат и да се размножават след 18,5 месеца засушаване, а 5 % от участващите в експеримента гаметофити са съхранили напълно или частично жизнеспособност след 5 години, съхранявани в тъмен, добре вентилиран шкаф. Спори от видове пелеи, взети от хербарийни образци, събрани от 2 до 5 години преди това, са прорастнали до 10 дни.

 

Кожестите тъмни листа на пелеите понякога съвсем не приличат на листа на папрати. Те са перести или многократно перести, отгоре обикновено гладки, отдолу – с жълтеникав или белезникав налеп. Техните сегменти често са на дръжки. Само ивиците от спорангии по долната страна, прикрити в младо състояние от завитите краища на листата, издава тяхната принадлежност към папратите.

 

Както и другите хелантоидни, пелеите растат по сухи места. Коренищата им, покрити с двуцветни люспи, проникват дълбоко в скалните пукнатини. Понякога пелеите се срещат край застинали вулкани в руслото на застинали лаврови потоци, в пукнатини и ямки, където се е струпала не много почва. Случва се да растат и на стени на стари къщи и дори на стволове на дървета.

 

Скромни и необичайни видове пелеи са били популярни в английските оранжерии още във викторианската епоха. Много от тях и сега влизат в състава на оранжерийните колекции, тъй като са красиви и не капризни за отглеждане.

 

Някои видове пелеи се използват и като лекарствени растения. От Pellaea mucronata мексиканците правят чай – напитката е вкусна и има лечебни свойства.

 

За много видове хейлантоидни папрати  е характерно апомиксисно (безполово) размножаване. Техните спорофити често израстват от соматични клетки на гаметофита, без процес на оплождане. В спорангиите на такива апогамно развиващи се спорофити броят на спорите обикновено е двойно по-малък и е 32. Апомиксисното размножаване, свойствено на тези ксерофитни папрати, се разглежда от някои птеридолози като още едно приспособление за ксерофитен начин на живот. С преход към апомиксис тези папрати стават независими от наличието на свободна вода, необходима за осъществяване на оплождането.

 

Видове пелеи:

 

Pellaea andromedifolia

 

 

Pellaea atropurpurea

 

 

Pellaea mucronata

 

 

Pellaea sagitata

 

 

Pellaea truncata

 

 

Pellaea wrightiana

 

 

 

Pellaea rotundifolia, Pellaea ovata, Pellaea viridis

 

Pellaea rotundifolia

 

Pellaea rotundifolia е родом от Нова Зеландия, където расте във варовикови планини.

Листата достигат дължина 10 – 30 см. Те са тъмно зелени (светло зелени при младите растения), кожести. Сегментите имат почти кръгла форма. Листата израстват направо от пълзящото коренище.

 

 

Pellaea ovata

 

Pellaea ovata е родом от Перу и Мексико. Тя е много красива, изящна, с големи, сърцевидни светло зелени листа.

 

 

 

Pellaea viridis

 

Pellaea viridis произхожда от Африка. Листата и са дълги, триперести, наситено зелени. Спорангиите са разположени на долната страна на листата в непрекъсната тъмна линия, което представлява допълнително украшение.  Независимо от нежния си вид, тази пелея се счита за най-устойчивата към засушаване на почвата и сух въздух.

 

 

Pellaea rotundifolia, Pellaea ovata и Pellaea viridis са сред най-често отглежданите в домашни условия.

Те достигат височина 20 – 40 см. Растат през цялата година, но най-активно пролетта и лятото, пускайки повече от 10 нови листа. Старите листа след определено време изсъхват и трябва да се премахват.

 

Светлина:  светло, непряка слънчева светлина. Растенията могат да се приспособят и към сянка, но растат по-бавно, листата им стават по-тъмни.

                                               

Температура:  умерена стайна температура; зимата – по-хладно – 13о – 15о С. По-високата температура през зимата води до бързо стареене на листата.

 

Поливане:  умерено до оскъдно – с твърда вода. Пелеите имат нужда от калций.

 

Пръскане:  Пелеите са издържливи на сух въздух, но пръскането от време на време оказва благотворно влияние на външния вид.

 

Почва:  неутрална или слабо основна. Добре е към пръстта да се добави натрошен варовик. Добър дренаж!

 

Торене:  пролет, лято, есен – с много разредена тор – на 3 – 4 седмици или по-рядко

 

Пресаждане:  когато саксията стане тясна – пролет или лято. Използват се плитки и широки саксии – коренищата растат хоризонтално. Няколко дни след пресаждането растенията се държат на топло и сенчесто място.

 

Размножаване:

- Спори;

- Разделяне на коренището – пролет, при температура 20о С. Няколко дни след това растенията се държат на топло и сенчесто място.

 

Вредители: 

- Листни въшки.

 

Семейство Адиантови (Adiantaceae)

Семейство Адиантови (Adiantaceae)е голямо семейство, обединяващо морфологично разнообразни типове, главно тропически папрати с пълзящи коренища, покрити с люспи или, по-рядко, с власинки. За всички представители на семейството са характерни соруси без истински покривалца, или разположени по цялата дължина на жилките на долната повърхност на листа, или съсредоточени на края на жилките и често обединени в една непрекъсната линия. В последния случай те обикновено са защитени от завития край на листа или лежат в особени браздички. Спорангиите са с вертикални отвори от дебелостенни клетки и съдържат тригодишни спори, обикновено с форма на тетраедър, но в някои групи има и билатерални (огледално-симетрични) спори. Разнообразието на спорофитите на тези папрати съответства и на разнообразието на гаметофитите. Гаметофитите са с най-различни форми, при много родове – асиметрични, със странични израстъци. При такова разнообразие на тези папрати, удивителна е тяхната константност по отношение на основното хромозомно число: почти всички, изследвани до сега представители на семейството са диплоиди или полиплоиди на основата на хромозомно число х = 29 или 30.

В средите на птеридолозите няма единство в разбиранията за обема на семейството и ранга на различните групи папрати, отнасящи се към адиантовите, тъй като големият полиморфизъм на тези растения не позволява да се разделят те на точни категории. Особено това се отнася за групата родове, обединени в подсемейство Adiantoideae.

 

Още за цветята:
Източник: flowersnet.info