Отглеждане на зеленчуци.Отглеждане на късни домати в пластмасови оранжерии.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА КЪСНИ ДОМАТИ В ПЛАСТМАСОВИ ОРАНЖЕРИИ

 


Един от начините за получаване на по-големи доходи при производството на зеленчуци в пластмасови култивационни съоръжения и по-продължително снабдяване на пазара с прясна продукция за консумация в свежо състояние е целогодишното им използване чрез отглеждането на втори и уплътняващи култури. Този подход е основна предпоставка не само за реализирането на по-добри икономически резултати, но и за преодоляване на сезонността в потреблението на зеленчуци, които са незаменима част от ежедневната храна, притежаваща много висока биологична стойност.


Въпреки че в нашата страна производството на късни домати в пластмасови оранжерии е недостатъчно развито, през последните години се наблюдава непрекъснато нарастване на интереса към него. Това е свързано със засиленото търсене и потребление на салатни сортове домати през късните есенни месеци не само на нашия, но и на външния пазар.


Сортовият набор за това производствено направление включва както наши, така и интродуцирани сортове с висок биологичен потенциал. От българските са подходящи Гео 12, Рила, Вики, Опал, а от чуждите – Монро, Амати, Кармело, Робин, Оптима, Биг биф, Мариса и Мондиал. Всички са индетерминантни (високо растящи) с едри плодове, притежаващи много добри вкусови и пазарни качества.


Обикновено като предшественик на доматите за късно производство се явяват ранните краставици, които се отглеждат в пластмасовите оранжерии до края на месец юли. След приключване на тяхното реколтиране, оранжерийната площ се почиства от растителните остатъци и се навлажнява равномерно чрез обилна поливка с 30- 40 м3 вода на декар. След няколко дни, при подходяща влажност се изорава на дълбочина 18-22 см като преди това се наторява с 35- 40 кг суперфосфат и 15-20 кг калиев сулфат на декар. Изораната площ се фрезува и се профилира като в зависимост от почвения тип и начина, по който ще се полива, се оформя лехо-браздова или браздова повърхност. Вторият почвен профил е за предпочитане за по-отцедливи почви с по-малка водозадържаща способност и слабо изразена странична инфилтрация.


Късните домати се отглеждат чрез предварително производство на разсад, който не се пикира. Сеитбата на семената се извършва през периода 20-30 юни на открито в предварително подготвени разсадни лехи, а още по-добре е, ако за тази цел се използват стиропорови табли с 40-80 гнезда. Върху лехите се засява със сеитбена норма 1-1,5 грама, а в таблите – по едно семе в гнездо. Засетите семена се покриват с 1-2 см торо-почвена или торфено-перлитна смеска, след което се оросява обилно за да се осигури необходимата за поникването влага. Поддържане на влажността в оптимални граници може да се постигне чрез мулчиране на лехите или таблите с бял полиетилен или хартия. След поникването, което започва на 4-5-я ден мулчът се отстранява. През разсадния период, който продължава 30-35 дни се полива умерено, без да се преовлажнява. Важна грижа е борбата с листните въшки, които са преносители на опасни вирусни болести. Ако при подготовката на лехите не са внесени минерални торове, във фаза 2-3 лист разсадът се подхранва с 0,2% разтвор на кристалон, мастър бленд или амониева селитра. Това става с поредната поливка като за 1 м2 се осигуряват 6-8 литра разтвор , с който се полива лехата. Поради високите температури и опасност от пригор, това трябва да става в по-хладните часове, а след поливката, с помощта на гръбна пръскачка, растенията да се промиват с чиста вода. Готовият за засаждане разсад е с 5-6 същински листа и формирани цветни бутони.


Засаждането в оранжерията се извършва към края на юли или в първите дни на август. Горещото време през този период на годината налага да се избягват за засаждане часовете между 11 и 16 часа, когато разсадът е отгледан на лехи. Ако растенията са в табли, може да се засажда през целия ден, тъй като при тях не се получава разкъсване на кореновата система. При браздова повърхност разстоянието между редовете трябва да бъде 80-85 см. Когато в оранжерията е оформена лехо-браздова повърхност растенията се засаждат в двуредови ленти с разстояние между редовете 50 см и разстояние между крайните редове на лентите – 90 см (90+50 см). Най-добре е междуредовото разстояние да съвпадне с браздата, а междуленточното – с лехата. Втората схема на засаждане може да се приложи и на равна повърхност, като оформянето на профила става с почвообработките през вегетационния период. Независимо коя от двете схеми ще се предпочете, разстоянието между растенията в реда трябва да бъде 35 см. Засадените растения се поливат обилно с течаща вода, която се пуска по браздите.


През периода юли-август, когато разходът на вода е много голям се поддържа висока почвена влажност. Извършват се по-чести поливки с по-високи поливни норми. През септември и октомври поливките се разреждат, а поливната норма се намалява. Редовно се провежда подхранване с 20 кг амониева селитра – 2-4 пъти през 20 дни. През август доматите се окопават и загърлят двукратно, при което се дооформя или се оформя (когато са засадени на равна повърхност) профилът на почвената повърхност. На по-леки и отцедливи почви, с по-ниско съдържание на органично вещество, висок биологичен ефект дава внасянето с поливната вода на оборски тор – поне двукратно през август и септември – по 800-1000 кг/дка.


Засадените в оранжериите растения се формират едностъблено чрез редовно колтучене. Прикрепват се към опорна конструкция, която може да се бъде ниска или висока. Ниската конструкция се изгражда, когато в оранжерията не са отглеждани като предшественик ранни краставици и липсват носещите телове, за които те са били превързвани. В този случай по дължината на всеки ред, през 4-5 м се набиват дървени колове, така че височината им над почвената повърхност да бъде 80-100 см. Опъват се и се закрепват за тях два хоризонтални реда тел – първият на 40 см, а вторият на 80-100 см.


Високата конструкция се състои от носещи телове, разположени на височина 180-200 см над всеки ред по дължината на цялата оранжерия. Такава конструкция задължително се използва, когато в оранжерията са отглеждани краставици. Привързването на доматовите растения за носещите телове става с помощта на пластмасова или конопена нишка.


Много важен момент при това производство е правилното определяне на срока за премахване на растежния връх. Когато оранжериите са неотоплявани върхът се отстранява около 10-15-ти септември. В оранжериите с отопление това трябва да стане към края на месеца.


Икономическият резултат от късното производство на домати в пластмасови оранжерии зависи до голяма степен от своевременното и ефективно извеждане на борбата с болестите и неприятелите. Особено важна е борбата срещу брашнестата мана. При поява на първите признаци трябва да се напръска с един от следните препарати: метилтопсин – 0.1%, анвил – 0.05%, тилт – 0.015% или топаз – 0.03%. Ако плътността е по-голяма, пръскането се повтаря след 7-10 дни, като препаратът се сменя. При това производство растенията могат да бъдат поразени и от картофена мана, срещу която се пръска с дитан – 0.2%, корсейт – 0.25% или ридомил голд -0.25%. Системна борба трябва да се води срещу оранжерийната белокрилка и акарите. За целта срещу първия неприятел могат да се използват препаратите моспилан – 0.02%, талстар – 0.02%, брейв – 0.125% или маршал – 0.1%. Много добър ефект срещу втория неприятел дават препаратите талстар – 0.03%, митак – 0.3%, каскейт – 0.15% и акрекс – 0.3%.


В зависимост от датата на засаждане и вегетационния период на отглежданите сортове, първите червени плодове се получават в периода между 25 септември и 5 октомври. Беритбите продължават до първите дни на ноември. За да се удължи беритбения период до края на ноември може да се предприеме поставяне на второ полиетиленово фолио, което се разстила върху носещите телове над растенията. Възможен е и вариант с използване на допълнително аварийно отопление. С последната беритба, преди създаването на метеорологична обстановка за понижаване на въздушната температура в оранжериите под 0° С, всички зелени, достигнали стандартните размери плодове, се обират, нареждат се в щайги и се поставят за доузряване в помещения, където може да се поддържа температура между 14-16° С. Следи се за тяхното зачервяване и периодично през 7-10 дни се извършва пресортиране, при което доузрелите плодове се отделят за реализация на пазара, а загнилите и повредени по различни причини се изхвърлят. По този начин се осигурява възможност за реализация на част от продукцията и през декември, когато цените са доста високи. Общото количество на получената стандартна продукция е между 4-6 тона на декар.