Отглеждане на пипер.

Ефективни мерки срещу болестите по пипера

Пиперът произхожда от Южна Америка – от Гватемала и Мексико. Индианците от тропическа Америка са го отглеждали от древни времена. Пиперът и сега се среща в родината си като многогодишен полухраст в диво състояние. В Европа той е пренесен от Христофор Колумб и бързо се е разпространил из континента, а в България идва през 16-ти век. Между културните растения пиперът е ненадминат по вариране на сортовите признаци, които се влияят изключително от условията на отглеждането му.

Пиперът се нарежда на пето място сред зеленчуците в света по производство и по площ, а у нас – на второ място след доматите. Значението му за човека се дължи на ценните хранителни и вкусови качества на плодовете му, които са източник на витамини, на органични киселини, на захари, на алкалоида капсацин,който има парлив вкус и дразнещо свойство, на етерично и растително масло, на багрилни вещества. Сортовете пипер се делят на две групи – сладки и лютиви. По съдържание на витамин С сладките пиперки превъзхождат всички зеленчуци и имат повече захари, а по-малко капсацин, отколкото лютивите.

Пиперът присъства неизменно на трапезата на българина, както в прясно, така И в преработено състояние, намира приложение в медицината, като средство за възбуждане на апетита, за подобряване на храносмилането, за лечение на анемии, хиповитаминози и др., а бактерицидното му действие спира развитието на микроорганизмите. Във фармацевтиката капсацинът се използва за приготвяне на мехлеми и пластири, които се прилагат при ишиас, радикулит и подагра.

Всеки зеленчукопроизводител се стреми да получи богата и качествена продукция от зелен пипер, което е свързано със специфичните изисквания на културата и конкретните мероприятия при опазването й от вредители.

От агротехниката изключително важни са:

  • производство на здрав и качествен разсад;
  • отглеждане на растенията на добре подготвени площи;
  • стриктно спазване на сроковете за разсаждане на ранния и средно ранния пипер;
  • редовна обработка на почвата;
  • правилно торене;
  • редовно поливане;
  • борба с плевелната растителност;
  • навременно и качествено прибиране на реколтата.

Пиперът, както И останалите зеленчукови култури, има редица неприятели и причинители на болести, но при него те са особено вредни, защото причиняват загиване на голяма част от растенията и намаляват добивите до 80 – 90%.

От болестите най-опасни за пипера на открито са маната, вертицилийното увяхване, втрънчването /краставичка мозайка/ и столбурът.

 През последните години в сравнително големи размери се развива бактерийното петносване, което може да причини преждевременно обезлистване на растенията. По-слабо разпространение и по-малко стопанско значение имат тютюневата мозайка, брашнестата мана, черната мана, антракнозата, сивото гниене, бялото гниене и други.

Видовият състав на неприятелите по пипера е по-малоброен. На първо място са листните въшки, следвани от памуковата нощенка, царевичният пробивач, паяжинообразуващите акари, цикадката,като преносител на стол-бура, трипсите, сивите, телените и белите червеи, галовите нематоди и други.

 

Маната по пипера, известна и с латинското си име фитофтора капсици е най-опустошителната болест у нас.

 

Заболяването напада пипера във всички фази от развитието му, като най-често атакува основата на стъблото и корена, затова растенията загиват скоро след заразяването.

По разсада маната се проявява като мокро гниене в основата на стъблото, съпроводено с пожълтяване и окапване на листата. Петното бързо нараства и след 2 – 3 дни се покрива със слаб спороносен налеп – спороношението на гъбата, причинител на болестта. Много характерно за болните растения е, че при допир листата окапват и обикновено остават само връхните листа. Болестта се разпространява от болните към здравите растения и много скоро загива целият разсад.

На полето първите заболели растения се появяват в края на юни – началото на юли.

Възрастните растения внезапно увяхват, но листата запазват зеления си цвят. След 1 – 2 дни те загиват. През следващите дни заболяват и загиват съседните до тях и така се образуват петна от загинали растения. При изскубване на заболелите растения се вижда, че корените са загнили и гниенето продължава към основата на стъблото и малко по-нагоре. Петното от изгнила тъкан е тъмнокафяво до черно, изцяло обхваща корена и кореновата шийка и отива нагоре. След 3 – 4 дни петното се покрива със слабо, белезникаво спороношение. Повечето корени на заболялото от мана растение са загинали. Първите признаци на заболяването се констати-рат в ниските места на по-сева и инфекцията бързо се разпространява с поливната вода. Нападнатите растения изсъхват и покафеняват. Те се забелязват отдалече в посева.

В години с обилни валежи и температури над 25°С се проявява друга форма на маната, при която се нападат надземните части на растенията. В основата на разклоненията, където най-често се задържа вода, се образуват големи петна от загинала тъкан, които ги обхващат пръстеновидно. Частта от растението над петното увяхва и загива. По чушките болестта се проявява като мокро гниене, което започва от дръжката и след време обхваща целия перикарп до пълното му изгниване. От нападнатите плодове остават само кожиците, оцветени в млечнобяло.

Патогенът най-често атакува основата на стъблото и корена, когато те се заливат от водата, а надземните части на растението – стъбла, листа и плодове – при дъждуване. Ето защо пиперът, отглеждан на повдигнати лехи по-слабо се напада от болестта за разлика от този в ниските места, които се заливат при поливане или при силен дъжд.

Причинителят на маната се запазва в растителните остатъци, семената и плевелната растителност.

Освен пипера, болестта напада силно и патладжана, но не подминава тиквичките, морковите, краставиците, доматите и други.

Борбата с маната по пипера е трудна и включва комплекс от агротехничеки и химически мерки.

От агротехническите мероприятия са задължителни:

  • включване в сеитбообръщението на царевица и житни култури за очистване на площите от зараза;
  • производство на здрав разсад;
  • разсаждане на пипера на високи лехи или продълбочаване на поливните бразди, за да се избегне мокренето на стъблените основи;
  • гравитачно поливане на пипера, защото при дъждуването се създават условия за големи поражения от маната.

От химическите мерки - поява на мана в даден посев или в близост до него се предприема пръскане с Акробат МЦ – 0,2%, Превикур 607 СЛ – 0,15% /през 20 дни/ или Проплант 722 СЛ -0,1 % /поливане на растенията след разсаждане в доза 5 л/ кв. м. След 12 – 14 дни пръскането се повтаря.

ВТОРАТА МНОГО ОПАСНА ГЪБНА БОЛЕСТ ПО ПИПЕРА Е ВЕРТИЦИЛИЙНОТО  УВЯХВАНЕ

 Разпространените у нас сортове пипер силно страдат от нея. В зависимост от степента на заразеност на участъка и от фазата на развитие на растенията заболяването може да се прояви в две форми.

Когато растенията са встъпили в интензивно плододаване /обикновено през юли/, се забелязва, че някои от тях силно изостават в растежа си.

Листата им са дребни, тъмнозелени, не са деформирани, средният нерв е нормален /при втрънчването нервът е зигзаговидно изкривен/. При напречен пререз в основата на стъблото се вижда, че дървесината е кафява, а корените са свежи на външен вид. Това е вжуджаващата форма и се проявява при растения, които много рано са заразени с причинителя на болестта, най-често в разсадните лехи.

Другата форма на вертицилийното увяхване се среща по-често. Най-старите листа се отпущат през деня, поради намаления тургор. След няколко дни те започват да увяхват през деня, а през нощта отново се освежават. Най-после те изсъхват и добиват кафяв цвят. Постепенно болестта обхваща и по-горните етажи на растенията и те изглеждат, като опърлени от огън. Сортовете Капинков, Гороглед, Ратунди са много чувствителни и при тях увяхването и изсъхването на листата. обхваща повече от 1/2 от листата на растенията и само на върха остават няколко здрави листенца. В областта на кореновата шийка и а основата на стъблото ликото и дървесината са кафяво оцветени.

Вертицилийното увяхване се причинява от почвообитаваща гъба, която прониква през кореновата система на растенията и преминава в проводящата им система. Там се развива и причинява запушване или разрушаване, с което намалява придвижването на водата и хранителните вещества към горните части на растенията.

За борба с вертицилийното увяхване са важни превантивните мерки, като събиране и унищожаване на растителните остатъци в края на вегетацията; включване на пипера в 4 – 5 годишно сеитбообръщение с участие на житни култури, на фасул, късно зеле, царевица, които не се нападат от патогена. Производството на здрав разсад върху обеззаразена почва. Извършване на редовни поливки, за да се поддържа почвена влажност 70 – 80%, т.е. да не се допуска нито засушаване, нито продължително преовлажняване на почвата.

Краставичната мозайка /втрънчването/ (КВМ) е широко разпространено заболяване по пипера, отглеждан при полски условия. Първите признаци на болестта се наблюдават по връхните листа на растенията, които са дребни, стеснени, с неправилна периферия и зигзаговиден среден нерв. По долните листа се образуват бледозелени до бледожълти петна, дъгички и пръстенчета или линийки под формата на дъбов лист около централния нерв. Тези признаци изпъкват силно наесен, когато листата пожълтяват, а петната върху тях запазват зеления си цвят. Най-характерният признак на болните растения е силното скъсяване на междувъзлията, поради което клонките са много гъсто разположени. Заболяването затова е известно като втрънчване или вбосилчване на пипера.

Листата са дребни, деформирани, мозаично прошарени или с пръстеновидни фигури. Болестта се развива силно по късните пипери, разсадени в началото на юни, като обхваща 20 -30%, а понякога и над 50% от растенията. Втрънчването причинява по-големи загуби на пиперите за индустриална преработка, основно заради по-късното им засаждане.

Краставичната мозайка се причинява от вирус, който се пренася от листните въшки, а при пипера главно от прасковената листна въшка. Инфектирането става, след като въшката смуче сок от болни, най-често плевелни растения, а после от здрави растения, Вирусът може да се пренася и със семената на плевела врабчови чревца – до 60% от семената му носят зараза от КВМ и я предават на поколенията. Много от плевелите го носят в скрита форма и са източник на инфекция за културните растения.

Борбата е насочена срещу листните въшки с химически средства: Вазтак 100 ЕК – 30 мл/ дка, Децис 2,5 ЕК- 50 мл/ дка, Шерпа 25 ЕК – 40 мл/ дка и др.

, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));
Agro-CONSULTANT.net