Картофите (Solanum tuberosum)  принадлежат от сем Картофови (Solanaceae).

Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно някъде в днешните Перу, Боливия и Чили. Отглеждани обикновено заради съдържащите си скорбяла грудки. Картофите съставляват важна част от културата на Андите и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Разпространяват се в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния 15 и ранния 16 век. В Южна Америка се срещат над 200 диворастящи вида.
Картофите произлизат от ниските райони на Андите, и растат най-добре в хладни климати с достатъчно валежи или напояване. Картофите имат високо съдържание на въглехидрати и съдържат белтъчини, минерали (особено калий) и витамини, включително витамин С. Прясно извадените картофи съдържат повече витамин С от съхраняваните дълго. Картофи са чудесен хранителен източник. Обелени, дълго съхраняваните картофи имат по-малка хранителна стойност, въпреки че все още съдържат калий и витамин С.Това предразполага и широкото приложение на растението – нишесте, брашно,етилов алкохол, декстрин и фураж.
В България в  зависимост от производството картофите се делят на ранни, средно ранни  и основна реколта. Първите бързо образуват по-малки клубени, без дебела кожица и са предназначени за бърза консумация. Картофите от основна реколта, наричани и зимни картофи,  по-бавно образуват големи клубени, кожата е по-дебела и имат дълъг срок на съхранение. Кожите на картофите могат да бъдат с кафяв, жълт, розов, червен и лилав (понякога наричан „син“) цвят. Месото им може да изглежда бяло или да съответства на цвета на кожата.

Грижите през вегетацията на картофи се свеждат до своевременно окопаване и загърляне на растенията, борба с болестите и неприятелите и поддържане на оптимален воден режим в почвата, особено по време на интензивното нарастване на клубените.
Картофите предпочитат леки отцедливи почви, добре снабдени с кислород.Добре е след 2-3години като моно култура,да се отглеждат житни култури, зеле, лук, грах. Семепроизводните посеви, да не се отглеждат след себе си.
Есента се извършва дълбока оран 18-20см. с внасяне на 2-4тона на декар оборска тор в почвата. Непосредствено преди засаждане (2-3дни) се извършва браздене. Сроковете за сеитба са различни  и зависят от температурните условия. За разсад се използват ръчен посев.
Първото окопаване се извършва , при достигане на височина на растенията 8-10см, а преди покриване на междуредията от храста се извършва загърляне.
Поддържане на оптимален воден режим в почвата – 70-80% от ППВ е основна грижа за земеделеца, особено важно в периода на интензивно клубенообразуване.
Напояването  на картофите може да се извърши гравитачно или чрез дъждуване, както и най-модерното решение капково напояване. Дъждуването,(микродъждуването) е за предпочитане пред гравитачното поливане, като безспорно измества поостарелият метод. Внимание трябва да се обърне върху поливната норма и срока на поливане. Те зависят пряко от почвения тип, падналите валежи и физиологичното състояние на растенията, но поливната норма не бива да надвишава 25-30 м3/дка. Преовлажняването на почвата даже само за 2-3 дни може да се отрази неблагоприятно върху клубенообразуването. Напояването на картофите в периода на нарастване на клубена , е мощно средство разкриване потенциалните възможности на сортовете и получаване на по-високи добиви и качествена продукция.
При микродъждуване се предлагат модерни дъждовални апарати, с равномерно подаване на водата, компактни и устойчиви на вятър. По този начин се пести разхищението на водата – в сравнение с гравитачното напояване то е до 70%, при дъждуването – 40-50%. Пестят се торове и енергия.

КАРТОФА  МОЖЕ ДА СЕ ПОЛИВА ЕФЕКТИВНО С ИНСТАЛАЦИЯ ЗА КАПКОВО НАПОЯВАНЕ И СЕ ОТБЛАГОДАРЯВА
Тук изборът на фермера може да е между два вида системи: с капков маркуч по повърхността на почвата или с подземно положени капкови крила.

ПЪРВИЯТ ВИД СИСТЕМА Е С КАПКОВИ МАРКУЧИ ПО ПОВЪРХНОСТТА НА ПОЧВАТА
Тя се изгражда от плоски тръбопроводи, съответните фитинги и арматура, и капков маркуч.
Капковият маркуч се ползва за един сезон, като се препоръчва употребата на такъв с дебелина 5 или 6 mil според типа на почвата. Дебитите на един капкообразувател от 0.3 до 0.38 л/ч позволяват големи дължини на реда (повече от 600 м). Равномерността на напояването е над 90%.

ВТОРИЯТ ВИД Е СИСТЕМА С ПОДЗЕМЕНИ МАРКУЧИ
При нея капковият маркуч може да се полага подземно при поливане и на полски култури, и на царевица.
За подземно полагане се ползват капкови маркучи с дебелина на стената над 8 mil, те се поставят на 40 до 50 см под повърхността в междуредието, през 1.5 м разстояние като на всеки 4 реда царевица се падат 2 поливни крила.