Отглеждане на зелеви култури.Отглеждане на главесто зеле.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГЛАВЕСТО ЗЕЛЕ

 

Главестото зеле се отглежда у нас като ранна пролетна култура за консумация в прясно състояние и като средно ранна и късна есенна култура, продукцията на която се използува засега почти изключително за приготвяне на кисело зеле, а една много малка част — за съхраняване в прясно състояние.Ранното зеле се отглежда като първа култура през пролетта, след прибирането на която на същото място се отглеждаткъсни зеленчуци (фасул, краставици, спанак, домати и др.).

Преди засаждането на късното зеле за есенно-зимно потребление площта се заема с предкултури, които се прибират рано (ечемик) или имат къс вегетационен период (краставици, ранни картофи, грах и др.).

Засега основният начин за отглеждане на главестото зеле е чрез предварително производство на разсад. Времето за засяване на семената зависи от насоката на производството. За ранно производство семената се засяват в полутопли парници около средата или през втората половина на февруари. По-ранното засяване трябва да се избягва, понеже разсадът се изтегля и качеството му силно се влошава. Семената се засяват редово (8—10 г под една парникова рамка). След появата на първия същински лист разсадът се пикира в полутопли парници направо в парника на разстояние 6X8 см или още по-добре в глинени или торови саксийки.

На много места градинарите прибягват до производство на гъст разсад поради липса на възможности за пикиране. В такива случаи Семената се засяват по-рядко, по 3—4 г под една парникова рамка. Засаждането на постоянно място се извършва към края на март, началото на април.

Много често при по-ранно засяване на семената в парниците с цел да се получи по-ранно производство, за да се избегне прерастването на разсада в парниците, налага се засаждането му на постоянно място много рано, преди да е преминала опасността от продължителни застудявания. Тъй като ранните сортове зеле имат кратък яровизационен стадий, преждевременно изнесените на открито растения се яровизират напълно и след като се затопли времето, бързо развиват цветоносно стъбло, понякога без да образуват зелки.

Не са редки случаите, когато поради ранно зареждане на парниците и ранно засяване на семената произведеният разсад да е преминал частично или напълно яровизацията още в парниците, преди да е засаден на постоянно място. Тази е главната причина за масовото стрелкуване на ранното зеле. За да се избегне това, необходимо е разсадът от ранно главесто зеле да се отглежда в парници при температурен режим, който не позволява пълното преминаване на яровизационния стадий.

Изнасянето на разсада на открито трябва да става, след като опасността от продължително понижение на температурата за дадения район е преминала. Реколтата от така отгледаното ранно зеле обикновено се прибира през юни или юли.

За късно производство семената се засяват в студени парници или в открити лехи към 10—15 юни. Разсадът не се пикира.

Важна грижа при производството на късния разсад са редовното поливане и навременната и ефикасна борба със зелевата муха и зелевата бълха.

Засаждането на постоянно място се извършва през втората половина на юли, а реколтата се прибира късно през есента (октомври— ноември).

На производството на разсад трябва да се обръща голямо внимание. Зелето се напада още на разсад от опасни болести и неприятели (гуша, или кила, сухо стъблено гниене, зелева муха и др.), които след засаждането му на постоянно място може да унищожат културата напълно. Ето защо при производството на разсад трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се предотвратят появата и разпространението на |тези болести и неприятели и да се произведе здрав разсад.

Преди засаждането му на постоянно място се прави грижлив преглед, като се отстраняват всички растения, които показват и най-малки признаци на заболявания. При този подбор се отстраняват и всички недоразвити, хилави растения. На подбрания разсад се съкращават  дългите коренчета и част от листната петура. Тази практика има за цел да намали до минимум излишното изпарение и завяхване на младите растения. При засаждането на пикиран, добре закален разсад в хладно време не се препоръчва изрязване на част от листата.

Разсадът трябва да бъде добре развит, но не прерасъл, с мощна коренова система, здрав, добре закален и със запазен вегетационен връх. И тук важи общото правило — колкото условията за прихващането са по-лоши, толкова разсадът трябва да бъде по-стар и по-добре развит Това се отнася особено до ранните сортове, предназначени за ранно производство, които се засаждат рано напролет при добре развити 4-същински листа. При производството на разсад за един декар са необходими 40—50 семена. За засяване се употребяват само най-едрите семена.

Сортът Ликоришко бяло или сиво трябва да се отглежда на малко по-големи разстояния в редовете (80 X 80 или 80 X 60 см), тъй като се отличава с по-буйно развита и по-разлата листна розетка.

Разсадът се засажда на определена дълбочина, до първия същински лист, като не се допуска засипване на вегетационния връх с почва. Пикираният разсад от ранното зеле се засажда в предварително изкопани дупки, в които са изсипани 1 лопата добре разложен оборски тор и 20—30 г растителна пепел. Не пикираният разсад се прихваща по-добре, ако преди засаждането се потопи в каша от почва и говежди изпражнения. Непосредствено след засаждането разсадът трябва да се полее. Ранният разсад се полива „на корен”, а късните сортове — с течаща вода (салма).

Грижите през време на вегетацията се състоят в редовно разрохкване на почвата, загърляне, навременно и правилно поливане, подхранване и навременна борба с плевелите и неприятелите. Първата обработка на почвата се извършва няколко дни след засаждането. Желателно е следващите разрохквания да се извършат след всяко поливане или проливен дъжд.

Една-две седмици след засаждането посевът се преглежда внимателно и всички места с пропаднали, увехнали или посинели растения се посаждат с оставения в резерв разсад. Новите растения се засаждат на 8—10 см встрани от мястото, където е било старото растение.

Както се каза/загърлянето на зелето има за резултат образуването на допълнителни корени от под семеделното коляно и усилване на кореновата система. Първото загърляне се извършва 25—30 дни след засаждането, а второто—15—20 дни след първото. При ранните сортове, които развиват ниска розетка, е достатъчно едно загърляне. При късните сортове е полезно да се извършат 2—3 загърляния. Загърлянето се прави след поливане или дъжд ръчно или с огърляч. След загърляне с огърляч и машинно обработване на междуредията е необходимо да се мине през посева, за да се оправят повалените и засипани с почва растения.

Борбата с плевелната растителност трябва да се води редовно. При загърлянето и разрохкването на междуредията с машина голям брой от плевелите биват унищожавани. Допълнителното ръчно плевене обаче, особено около самите растения, е крайно необходимо през първата поло¬вина на вегетационния период, когато обработката на почвата се извършва почти изключително с машина (при отглеждане на зелето на дълги бразди или кавали).

Първото подхранване се извършва при засаждане на разсада или 15—20 дни след засаждането, а второто — когато започне свиването на зелките.

Поддържането на нормален воден режим в почвата има голямо значение за осигуряване на високи и качествени добиви от главестото зеле. Това се постига чрез навременно поливане и разрохкване повърхността на почвата след всяко поливане. Сроковете за поливане и поливната норма зависят от климатичните особености на района, от типа на почвата и от възприетата агротехника. Колкото районът, в който се отглежда зелето , е по-прохладен, влажен, почвите по-тежки и влагоемни и колкото обработката е по-навременна и правилна, толкова между поливните периоди са по-големи и нуждата от често поливане е по-малка.

Досегашните опити и наблюдения са показали, че не само в засушливите, но и в по-влажните райони, в които честите валежи и сравнително по-ниските средни температури осигуряват за растенията сравнително по-благоприятен воден режим на въздуха и почвата, следователно по-благоприятни условия за растежа и развитието на растенията, напоява¬нето на главестото зеле е имало за резултат винаги чувствително повишение на добива.

Опитите показват, че най-добри резултати са получени, когато зелето е поливано през 8—10 дни, като след засаждането растенията са поли¬вани през 10 дни, а при свиването и наедряването на зелките — през 8 дни. Макар при по-честото поливане (през 6—8 дни) да е получен с 24 кг/дка по-голям среден добив, отколкото при варианта през 8—10 дни, това незначително увеличение не оправдава по-големия разход на вода и труд за поливане през 6—8 дни. Авторите са наблюдавали, че при ниска почвена влага свиването на зелките се забавя и те остават недоброкачествени, меки.

Една от най-важните грижи през време на вегетацията, особено в началните периоди от развитието на зелето, е борбата с болестите и особено с неприятелите. Особено опасни неприятели са зелевата бълха и зелевата муха, които, ако не се вземат своевременно ефикасни мерки, могат да компрометират напълно реколтата.