Отглеждане на бобови култури.Производство на зелен фасул зелен фасул - биологични особености и технология за отглеждане

 

 

Фасулът е едногодишно растение от семейство Бобови (Fabacea). Видът се разделя на два подвида в зависимост от височината на стъблото – ниски (пешаци, храстовидни, детерминантни) и високи (вейкови, увивни, индетерминантни).

Ниските форми са с височина на храста 50-60 см, стъблото е с къси междувъзлия, високо изправено, неполягащо, а върхът завършва с цветове. Подходящи са за промишлено производство. Техният хабитус позволява почвените обработки и прибирането на продукцията да се извършват механизирано.

Високите форми на дължина са над 2 т, стъблото е с дълги междувъзлия и с непрекъснато растящ връх. За отглеждането им е необходимо да се изгради конструкция по която растенията да се увиват. Отглеждат се предимно в дворните градини. Изключително подходящи са за припланински условия, където климатът е по-хладен и условията са по-благоприятни за цъфтеж и опрашване на цветовете.

 

 

Изисквания към факторите на растежа

 

• Зеленият фасул е топлолюбиво растение. Оптималната температура за поникване на семената е 18-22°С, а през вегетацията растенията се развиват най-добре при 20-25°С. При повишаване на температурата се затруднява опрашването на цветовете, в резултат на което те абортират или образуваните завръзи окапват и това довежда до намаляване на добива. Особено критични са температурите над 32°С.

• По отношение на светлината растенията са много взискателни, особено в началото на развитието си, когато и най-малкото засенчване предизвиква удължаване на междувъзлията, отслабване на стъблото, етиолиране на листата и последващо намаляване на добива.

• Зеленият фасул е влаголюбиво растение и трябва да се отглежда при поливни условия. Важно е през вегетацията да се поддържа оптимален поливен режим. Неравномерното поливане довежда до стресови състояния на растенията и намаляване на добива. Когато влажността е по-ниска преди цъфтежа – намалява броят на цветовете; по време на цъфтежа намалява броят на бобовете, а по време на зреенето – намалява тяхната маса. Напояването е гравитачно или чрез дъждуване. В практиката по-често се прилага първият начин за поливане. Дъждуването по-рядко се използва, макар че през горещите и сухи летни дни създава благоприятни условия за развитие на растенията.

• Относно типа на почвата зеленият фасул не е много претенциозен. Най-подходящи са почви, които се проветряват лесно и бързо се затоплят. Неподходящи са тежки, сбити почви, които задържат вода.

• Фасулът се развива добре след всички предшественици. При редуване на културите е желателно да идва след тиквови, лукови и кореноплодни. Да се избягва отглеждане след бобови култури. На същото място може да се засее след 4 години.

• Реагира много добре на минерално торене. Количеството торове се определя в зависимост от запасеността на почвата, но средно се внасят по 10-12 кг суперфосфат, 10 кг калиев сулфат и 8-10 кг амониев нитрат на декар.

Характерна особеност на бобовите растения е биологичната фиксация на азот с помощта на бактериите от р. Rhizobium, които са разположени по кореновата система. На 1 дка фасулът натрупва 4,4 кг азот, което в сравнение с другите

бобови култури е най-малко.

Ако Влажността на почвата по време на цъфтежа на фасула е по-ниска, намалява броят на бобовете.

 

 

Избор на сорт

 

От нискостъблените сортове се препоръчват Чер старозагорски (със зелени, широки бобове), Никос (с жълти, широки бобове), Лоди (със зелени, широки бобове) и двата нови сорта на ИЗК "Марица" – Тангра и Пловдивски жълт, а от вейковите сортове-Тракийски (със зелени, плоски бобове) и Ерусалимски (със светлокехлибарени, плоски бобове).

 

 

Подготовка на площта

 

След прибиране на предшественика площта се изорава на дълбочина 28-30 ст. С основната обработка (б. р. – през есента) се внася цялото количество фосфорни и калиеви торове, а азотният тор се внася с предсеитбената обработка на почвата.

Напролет, след просъхване на повърхността, почвата се бранува. Култивира се двукратно – след поникване на плевелите и преди сеитбата. При силно сбиване на почвата от дъждове се прави дълбоко култивиране и пролетна оран на дълбочина 14-16 см. Непосредствено след пролетната оран почвата се бранува.

Зеленият фасул се отглежда на бразди или на висока леха. След приключване на есенната обработка се надигат лехите, а при пролетната обработка на почвата се дооформят с лехообразувател. Набраздяването на площта се осъществява напролет, преди сеитбата.

 

 

Сеитба

 

При нашите климатични условия сеитбата на фасула започва от 15 април, когато температурата на почвата на дълбочина 10 см се повиши трайно над 12°С и продължава до 25 май. В дворните градини семената се засяват от 15 до 20 април, а на големи площи, чиято продукция е предназначена за консервна- . та промишленост от 15 април до 25 май на етапи. Графикът на сеитба се определя от капацитета на съответната консервна фабрика.

В дворните градини семената се засяват ръчно, при нискостъблените сортове по схема 50-60/40 см, като в едно гнездо се пускат по 5-6 семена, а при вейковите по схема 80/50 см. Когато зеленият фасул се отглежда на големи площи, сеитбата се извършва механизирано, по схеми: 70+45+45/5-6 см или 55+35+35+35/3-4 см.

Сеитбената норма е 10-12 кг/дка. Дълбочината на засяване е 4-5 см, като при добра почвена влажност се сее по-плитко, а при по-малка влажност по-дълбоко. Семената поникват за 7-14 дни, в зависимост от топлината и влагата. При влажна и студена пролет семената в почвата може да млечасат и не поникват. В такъв случай е необходимо да се извърши повторна сеитба.

Зеленият фасул се прибира, когато чушките са млади и крехки, а зърната в тях не са по-големи от 8 мм.

 

 

Грижа през вегетацията

 

Основни грижи за зеленият фасул са редовното поливане и навременното окопаване. При недостатъчно влага за поникване на семената , преди сеитбата площта се полива. Поливане след сеитбата не се препоръчва, поради образуване на почвена кора, която затруднява нормалното поникване на растенията. През вегетацията в зависимост от валежите поливките се правят през 7-8 дни. Не

Посевите със зелен фасул се поддържат чисти от плевели.

трябва да се прекалява с поливането, тъй като излишната вода се застоява по вадите и затруднява достъпа на кислород до кореновата система. А от друга страна се създават условия за развитие на антракноза. След поливането, особено след първите 2-3 поливки, трябва да се извърши разрохкване на почвата, за да се запази влагата по-дълго време.

Първото окопаване се извършва когато растенията достигнат височина 6-7 см, и то плитко и внимателно. Две седмици по-късно растенията отново се окопават и загърлят. Ако посевът се заплевели, е наложително трето окопаване.

 

 

Беритба

 

Стопанската зрелост на зеления фасул настъпва, когато чушките достигнат нормалната за сорта големина, но са още млади, крехки и зърната в тях не са по-големи от 8 мм дължина. Това настъпва обикновено 12-15 дни след цъфтежа. При забавяне на беритбата месестата част загрубява, зърната наедряват и чувствително се влошава качеството на зеления фасул. Беритбите обикновено се извършват през 4-5 дни.

Добивът от декар в зависимост от сорта и положените грижи варира от 800 до 1200 кг/дка при ниските сортове и от 1200 до 1600 кг/дка при вейковите сортове.