Системите за управление на качеството в агросектора гарантират безопасността на продуктите.

От възникването на цивилизациите оцеляването на

различните общества е зависило от земеделието и търговията. С разрастването им те ставали все по-зависими от онези, които ги снабдявали с продукти и услуги, които те самите не успявали да си набавят със собствени ресурси. Търговията и до днес се основава на връзката между клиент и доставчик. Репутацията да доставяш продукти и услуги на общоприемливи цени, качество и срокове е трудно постижима за една фирма, в тази връзка всяка организация защитава своите утвърдени позиции на пазара и подобряването на качеството на своите услуги и стоки. С развитието и глобализацията на световните пазарите се налага необходимостта за контрола на качеството и безопасността върху продуктите и услугите.

Едни от най-популярните продуктови системи за сертифициране (СУК системи) в агросектора (Global GAP, BRC, IFS и QS системи за управление на качеството). Всеки един от тези стандарти е доброволен стандарт за сертифициране, който спомага за ясното дефиниране на политиката на дадена организация по отношение на качеството, законността, контрола на даденият продукт за безопасност, както и отношението на организациите относно безопасността на работата на служителите. Всички тези фактори спомагат за разширяване и запазване на пазарният дял на дадена компания или организация, както и за нейната добрата репутация. Въвеждането на една система за управление на качеството трябва да бъде стратегическо решение на висшето ръководство на една организация.

Разработването и внедряването на една система за управление на качеството се определя от конкретните цели, структурата на организацията и нейната потребност.

С цел дадена организация да стане конкурентоспособна, както на местния пазар така и в световен мащаб, компаниите все по-често налагат СУК системите, както към своите структури така и към техните доставчиците на материали, суровини и услуги. (Пример: Оперативна програма развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г., която спомага за финансиране до 75% от стойността за сертифицирането по международните системи за управление на качеството и закупуване на оборудване (http://www.opcompetitiveness.bg).

С глобализацията на пазара все по-често се налага използването на СУК системи за да се гарантира безопасността на продукта по цялата верига, From farm to table” (От фермата до масата.). По този начин се позволява лесната проследимост на продукта , намалява се рискът от брак, изяснява се законността и значително дава преимущество на организациите. С тази цел големите вериги магазини все по-често изискват СУК от своите доставчици, което практически довежда до задължителното прилагане на СУК, когато даден производител желае да ги снабдява.

Характерно за придобиването на сертификат за съответствие към дадена СУК е, че за тяхното придобиване, по време на одитът” присъства трета страна, (Сертифицираща организация) която трябва да бъде акредитирана за системата която одитира.

Сертифициращата организация извършва одит, който се състои в посещаване на дадената организация, преглеждане на работните площадки и документи, уверява се, че въведената система в организацията функционира и след приключването на одита взима сертификационо решение, че отговаря на нормата която се инспектира и се издава сертификат за съответствие.