Лук - Allium Cepa. Кореновата система на лука се състои от нишковидни коренчета, които и придават брадест вид. Основната част от коренчетата " />

Лук - Allium Cepa - Agro-CONSULTANT.net

Лук - Allium Cepa. Кореновата система на лука се състои от нишковидни коренчета, които и придават брадест вид. Основната част от коренчетата

- около 70%, се разполагат в почвата между 20 и 65 см.

Същинското стъбло на лука е много скъсено. То се наблюдава в основата на луковицата, а лъжливото стъбло се нарича дънце. От долната му страна нарастват адвентивни корени, а от горната - вегетативни и генеративни пъпки, обхванати от открити и закрити сочни и сухи люспи.

Лъжливо стъбло и листа се състоят от тръбовидни влагалища и асимилиращи тръбести зелени или светлозелени петури (пера”).Листните влагалища са плътно обхванати едно от друго и образуват лъжливо стъбло, което през вегетацията е твърдо и изправено. Петурите на листата са тръбести с гладка, гланцова повърхност. При някои сортове имат и восъчен налеп. Броят на листата достига обикновено 15.

В основата на централната част на луковицата е истинското стъбло, на горната страна на което са захванати месести люспи, делящи се на открити и закрити. Закритите още не са развити, докато откритите вече са образували листа. В долната си част откритите листа са месести и в тях се натрупват хранителните вещества.

Обикновено върху стъблото се образува една пъпка. В зависимост от биологичните особености на сорта лук и условията на отглеждане броят на пъпките може да бъде и по-голям. Най-често силно деформираните луковици имат повече от една пъпка.

Цветоносното стъбло израства през втората или трета година от жизнения цикъл на растението и завършва с кълбовидно съцветие. Цветовете са разположени на дълги дръжки.

Цветът е съставен от шест белезникави околоцветни листчета, които са сраснали в основата. Те обгръщат шест тичинки, разположени в два кръга.

Плодът е тристенна кутийка с три камери, във всяка с по 1-3 семена. Семената са триръбести, набръчкани, черни, с твърда, роговидна обвивка. Те бързо губят кълняемост по време на съхранение, паради което се използват 2 до 3 години.

Биологични изисквания за отглеждане на лук

Топлинен режим

Лукът спада към студоустойчивите зеленчукови растения. Семената поникват най-бързо при температура 22-25°С. Чувствителни на ниската температура са пониците, които загиват при -2 до -6°С, а значително устойчиви са луковиците. В зависимост от сорта те понасят -10, -15°С. Ниските положителни пролетни температури (до 10°С), съчетани с по-висока почвена и атмосферна влажност, благоприятстват усиленото коренообразуване на лука.

Светлинен режим

За формирането на нормална луковица растението изисква 12-15 ч дължина на деня, съчетана с въздушна температура между 15-25°С и подходящ хранителен режим. При отглеждане на лук за зелено от едри глави светлинният режим има малко значение, понеже растенията се развиват от натрупаните в тях хранителни вещества.

Воден режим

Тръбовидното устройство и восъчното покритие на листата обуславят относително ниския транспирационен коефициент.

Кореновата система е плитко разположена и кореновите власинки имат слаба смукателна способност, което обуславя голям биологичен и стопански ефект при напояване в години с малко валежи. До започване на формирането на луковиците е необходимо предполивна влажност около 80% от ППВ.

Хранителен режим

Лукът е взискателен към торенето, но не понася пресен оборски тор. Най-често се използват минерални торове, които при правилно внасяне рязко повишават добивите и качеството.

Калиевите и фосфорните торове се внасят наесен, а азотните - преди сеитбата или засаждането. Азотът има голямо значение за изграждане на кореновата система и въобще в началните фази от развитието. Късното торене на лук с азот обуславя удължаване на вегетационния период.

Фосфорът, съвместно с азота, участва в изграждането на асимилационния апарат на растението и в присъствие на другите хранителни вещества съдейства за синтезата на повече захари.

Калият играе роля във физиологичните процеси, протичащи в растенията, и допринася за увеличаване на водозадържащата им способност.

Почва

Лукът изисква структурни, богати на хранителни вещества почви. За предпочитане са по-слабо свързаните пред тежките и много влажните почви.

У нас за промишленото лукопроизводство от арпаджик се използват предимно на сиви и кафяви горски почви и по-малко на черноземи. Едногодишното отглеждане на лук е предимно на алувиално-ливадни почви.

Предшественици

Лукът спада към групата на взискателните към предшественика зеленчукови култури. Когато се отглежда едногодишно, чрез разсад, лукът се разсажда след ранни зеленчукови култури, салати , спанак, ранно зеле, ранни картофи и др.

Поради опасност от поява на болести и неприятели лукът идва на едно и също място след четири години.