Взискателно ли е брюкселското зеле към условията на отглеждане?

Почвено-климатичните условия у нас благоприятстват отглеждането на брюкселско зеле, а

високата студоустойчивост на малките зелчета, както и високите хранителни и диетични качества го правят ценен на трапезата и на българина.

По изисквания към външната среда то се доближава до това на обикновеното зеле. Характерен е по-дългият вегетационен период, високата студоустойчивост.

Оптималната температура за поникване на семената е 1-18°С, но те започват да покълнват още при 3-4°С. Отглеждането на брюкселското зеле е на открито, не са необходими култивационни съоръжения. Когато температурите са високи, тогава растежът и развитието на плодовете се подтискат.

Брюкселското зеле има високи изисквания към влажността на почвата и на въздуха. Когато влагата недостига , тогава растенията остават ниски, листата - дребни, а добивите силно намаляват.

Слабо развити остават растенията и когато светлината недостига, особено в началния период от развитието на културата. Междувъзлията се удължават и зелчетата остават рехави. Брюкселското зеле е растение на дългия ден.

Този зеленчуков вид може да се отглежда на всякакви почви, т.е. проявява невзискателност към почвата, макар че резултатите са най-добри когато се реколтира на дълбоките, плодородните глинесто-песъкливи терени. Агротехниката на отглеждане на брюкселско зеле не се отличава съществено от тази на обикновеното зеле. Обработката на почвата трябва да започне наесен с дълбоката оран на 28-30 см и внасянето на органичните, фосфорните и калиевите торове. Отглеждането става на бразди или при предварително оформена лехобраздова повърхност.

Най-добре брюкселското зеле се развива на площи, където преди това сте отглеждали спанак, зелен чесън и лук, ранни картофи.