Домати - ботаническа характеристика

Доматите (Solanum lycopersicum) са зеленчуков вид, който спада към сем. Картофови (Solanaceae).

Доматите се отглеждат за месестите плодове като едногодишна култура, но в райони, където въздушната и почвената температура не спадат под 0°С, може да се отглеждат и като многогодишни.

Кореновата система на доматите е много добре развита. Разположението и степента на развитието й се определят от сортовите особености, начина на отглеждане и обработките. Основната част от кореновите разклонения са разположени в еднометровия горен край на почвата, но не са малко случаите, когато някои от разклоненията достигат до 1,5 м дълбочина. Когато доматите се отглеждат от разсад, кореновата система е разположена по-плитко поради премахването на централния корен или неговото закържавяване след засаждане на разсада. Всяка част от стъблото е способна да развие допълнителни корени, поради което заровената част се покрива със сравнително нежни коренови власинки.

Стъблото на доматите може да завършва с връх, който непрекъснато нараства, или с лист, или със съцветие. Сортове домати, чиито върхове на централното стъбло нарастват, непрекъснато, са обособени в индетерминантна, а другите - в детерминанта група. В основата на листните дръжки се образуват разклонения. При индетерминантните сортове домати техният брой е различен и обикновено е голям, а при детерминантиите се развиват добре от 3 до 5 разклонения от пазвите на ниско разположените листа. По-високостоящите разклонения са по-къси или въобще не се развиват. Поради стремежа при някои производствени направления да се произвеждат по-едри плодове, които дружно да узряват, разклоненията се премахват. Стъблото е един от многото важни признаци, по които, се различават сортовете домати.

Листата може да бъдат обикновени или от картофен тип в зависимост от повърхността и големината на листните дялове.

Листните дялове са целокрайни, с еднократно, двукратно или многократно назъбена периферия. Всеки лист се състои от еднакви или различни по големина листни дялове. Особеностите на листата се използуват като важен апробационен (сортов) признак.

Съцветието може да бъде просто (без разклонения), сложно (с много разклонения) и междинно (с две разклонения).

Съцветията се образуват предимно по междувъзлията на стъблото и съвсем малко до основата на листните дръжки. Цветовете на доматите са прикрепени чрез къси дръжки с коленца за оста или разклонението на съцветието. Съществуват сортове домати, които нямат коленца на дръжките (тип стаменлес) и плодовете се откъсват винаги без дръжка при беритбата. Цветовете биват нормални - с 5-6 цветни части (чашелистчета, венчелистчета и тичинки), и ненормални - когато броят на цветните части е по-голям или някоя част липсва (обикновено липсват тичинките - тип стаменлес). Венечните листа и тичинките са сраснати и при отстраняване се отделят заедно. Плодникът е горен с две и повече гнезда (камери). По-големият брой камери е свързан с наръбването на плодовете. Поради това че сортовете образуват едновременно по няколко типа съцветия, този признак трудно може да се използва при апробацията.

На доматите плодовете са сочна ягода. При зреенето са оцветени от млечнозелено до тъмнозелено. Понякога зелените плодове имат по-тъмен пръстен около дръжчената ямичка, а при някои - и слабо изразен антоцианов цвят. При узряването доматите придобиват червен, розов, жълт или портокалов цвят с различна интензивност. Масата на плодовете е в твърде широки граници - от 10 до 200 гр. и повече. Плодовете са със семена или без семена (партенокарпни). Те са важен апробационен признак.

Семената на доматите са плоско закръглени или с триъгълна форма, с белезникавокремаво или кафяво оцветяване, без или с власинки. При правилно съхраняване семената на доматите запазват кълняемостта си 5-6 години.

, 'facebook-jssdk'));