Пак-чой - китайското листно зеле.

В търсенето на нови видове зеленчуци селекционерите проявяват все по-голям интерес към салати и зеленчуци

от Далечния изток, от Китай, Япония и Индонезия. Един от тези зеленчуци от Далечния изток е пак-чой, един вид листно зеле, което по външност и размер много прилича на китайското зеле. Растението спада към семейство кръстоцветни (Brassica chinensis). Първоначално култивираните в Китай сортове пак-чой трудно се приспособяваха към нашия климат. Но чрез селекция и генни опити са така развити и пригодени, че лесно да могат да се отглеждат във всяка градина. Пак-чой трябва така да се засади, че главната му фаза на развитие да не съвпада с най-дългите дни на годината, защото при твърде дълго излагане на слънчева светлина растенията ще изкласят, ще цъфнат и вкусът им ще стане горчив.

Освен това растението е чувствително към ниски температури. То се нуждае от най-малко 12°С. От 15 юли до началото на август се сади директно на открито - нарядко в редици на разстояние 30-35 сантиметра и след това отделно на 20 до 25 сантиметра. Може първо да се направи разсад и след това да се сади. В такъв случай все пак е по-добре, за да избегнете дългите дни на годината, в края на март вече да го засадите в парник или на перваза. Пак-чой е готово за консумация най-късно 60 дни след засаждането.

Както и при китайското зеле, така и при пак-чой важна част от растението е дръжката на листото. Една глава може, общо взето, да достигне килограм и половина тегло, но по принцип идеалното тегло за бране е между половин и един килограм.

Пак-чой има по-нежен вкус от китайското зеле и затова може да се консумира сурово като зеленчук. Дръжките и листата се нарязват на дребно и се подправят с обикновени сосове за салата. Пак-чой може да се приготвя и като къдравото зеле: само главите се нарязват по-едро и кратко се задушават в масло. Който иска да опита нов крехък зеленчук с много витамини и малко калории, а и с хубав вид при приготвяне и сервиране , може чудесно да обогати менюто си с пак-чой.