Определяне на срока за изваждане на лука.

Срокът за прибиране на лука има голямо значение за продуктивността, качествата и

съхраняемостта на луковиците. При внедряването на промишлена технология много важно е да се определи най-подходящото време за изваждане на луковиците. Окомерно настъпването на фазата на узряване и моментът на прибирането на лука са следните. Лъжливото стъбло започва да омеква и поляга, връхните части на листата пожълтяват и засъхват, покривните люспи на луковиците изсъхват и добиват специфичния за сорта цвят - жълт, бакъреночервен, червен или бял.

По време на узряването хранителните вещества от листата се натрупват в луковиците, физиологичните процеси затихват и настъпва пълен биологичен покой. Най-точно съдържанието на сухо вещество се определя с рефрактометър. Когато при две последователни измервания сухото вещество не показва растеж, луковиците трябва да се изваждат. Установено е, че при изваждане на лука преди полягането на лъжливите стъбла добивът е по-нисък. От началото на полягането до масовото и пълно полягане на стъблата добивът нараства, асимилатите от листата се натрупват в луковиците.

Най-подходящо е лукът да се изважда, когато са полегнали от 25 до 75% от лъжливите стъбла. При забавяне на изваждането на лука след пълното засъхване на лъжливите стъбла, ако започнат валежи през този период, се нарушава биологичният покой на луковиците, вегетацията се възобновява и съхраняемостта им се влошава.

Периодът между единичното и масовото полягане на лъжливите стъбла е около 8-10 дни, а изваждането на лука продължава 20-30 дни, особено когато се отглеждат големи площи. Необходимо е изваждането да започва между фазите единично и масово полягане, за да приключи до пълното полягане на стъблата. Ако изваждането на луковиците се забави , появява се вторично заплевеляване, плътността на почвата се увеличава, работата на прибиращите машини се затруднява и загубите се повишават. Често започва и прорастване на луковиците, при което се влошават качеството и съхраняемостта им.