Определяне на срока за изваждане на лука.

Срокът за прибиране на лука има голямо значение за продуктивността , качествата и

съхраняемостта на луковиците. При внедряването на промишлена технология много важно е да се определи най-подходящото време за изваждане на луковиците. Окомерно настъпването на фазата на узряване и моментът на прибирането на лука са следните. Лъжливото стъбло започва да омеква и поляга, връхните части на листата пожълтяват и засъхват, покривните люспи на луковиците изсъхват и добиват специфичния за сорта цвят - жълт, бакъреночервен, червен или бял.

По време на узряването хранителните вещества от листата се натрупват в луковиците, физиологичните процеси затихват и настъпва пълен биологичен покой. Най-точно съдържанието на сухо вещество се определя с рефрактометър. Когато при две последователни измервания сухото вещество не показва растеж, луковиците трябва да се изваждат. Установено е, че при изваждане на лука преди полягането на лъжливите стъбла добивът е по-нисък. От началото на полягането до масовото и пълно полягане на стъблата добивът нараства, асимилатите от листата се натрупват в луковиците.

Най-подходящо е лукът да се изважда, когато са полегнали от 25 до 75% от лъжливите стъбла. При забавяне на изваждането на лука след пълното засъхване на лъжливите стъбла, ако започнат валежи през този период, се нарушава биологичният покой на луковиците, вегетацията се възобновява и съхраняемостта им се влошава.

Периодът между единичното и масовото полягане на лъжливите стъбла е около 8-10 дни, а изваждането на лука продължава 20-30 дни, особено когато се отглеждат големи площи. Необходимо е изваждането да започва между фазите единично и масово полягане, за да приключи до пълното полягане на стъблата. Ако изваждането на луковиците се забави, появява се вторично заплевеляване, плътността на почвата се увеличава, работата на прибиращите машини се затруднява и загубите се повишават. Често започва и прорастване на луковиците, при което се влошават качеството и съхраняемостта им.