Какви са изискванията на зеленчуковите растения към топлината?

Топлината е необходимо условие за протичане на жизнените процеси в

зеленчуковите растения, каквито са фотосинтезата , дишането, всмукването и усвояването на хранителните вещества, и др. При отглеждането на зеленчуковите култури трябва да се осигурява топлинен режим, при който продуктите на фотосинтезата да са повече от веществата, които се разлагат при дишането. Температурата, при която разликата между количеството на синтезираните чрез фотосинтезата вещества и разходваните чрез дишането е най-голяма и при която растенията се развиват най-хармонично, се нарича оптимална.

Оптималната температура за отделните зеленчукови видове е различна. Тя зависи не само от наследствените особености на вида, но и от интензивността на светлината и от съдържанието на въглероден двуокис във въздуха. Колкото светлината е по-интензивна и съдържанието на въглероден двуокис във въздуха е по-високо, толкова и оптималната температура е по-висока.

С понижаване на температурата под оптималната жизнената дейност на растенията се забавя. Ниската температура, под която растежът спира, е известна като агротехнически минимум на топлината. Температурата, при която растенията загиват от измръзване, се нарича минимална. При температури между агротехническия минимум и минималната растенията също загиват, но по-бавно, за по-продължително време.

От друга страна, когато температурата се повишава над оптималната, достига се до агротехническия максимум на топлина. Над тази температура растежът спира, окапват цветове и плодчета, деформират се плодовете и др. Максимална е тази температура, при която растенията бързо загиват (изгарят"). Максималната температура за повечето от зеленчуковите растения е над 45°С. За нашите условия най-опасна е температурата над агротехническия максимум, която е около 28-30°С.

В зависимост от отношението и изискването си към топлината зеленчуковите растения се разделят на 5 групи:

Мразоустойчиви и зимоустойчиви - многогодишни лукови, аспержа, ревен, хрян, спанак, чесън и др. Студоустойчиви - всички зелеви, грах, салата, спанак, лук, кореноплодни. Те понасят продължително време -1, -2°С, а за по-късо време (няколко дни) - до -3, -5°С, в отделни случаи до - 10°С. Максималната фотосинтеза и максималният растеж при тях протичат при 17-20°С. Полустудоустойчиви - картофът, чиято надземна част изисква по-висока температура (както при домата), но за образуване на клубените им е необходима умерена температура подобно на зелето, моркова и др. Топлолюбиви - домат, пипер, патладжан, краставица, фасул. Тези култури не само не понасят понижаване на температурата под 0°С, но някои от тях (пипер, краставица) загиват и при 5-8°С. Оптималните температури са в границите на 20 и 30°С. Устойчиви на високи температури - диня, пъпеш, тиква. Тези култури загиват едва при температури над 48°С и растат доста активно при температура 30°С.

Изискванията на зеленчуковите растения към топлината не са еднакви през отделните фази на развитието им. За покълнване на зеленчуковите семена е необходима по-висока температура, но след повикването и преди изнасянето на разсада на полето температурата трябва да бъде по-ниска от оптималната за съответната култура. По време на пикирането и през периода на плододаването обаче се изисква температура около оптималната.

Отрицателното влияние на ниските и високи температури може да бъде преодолявано, като се използват благоприятни срокове за засяване и засаждане на зеленчуковите култури.

Напояването, особено дъждуването, а в култивационните съоръжения - засенчването и проветряването - също са добри средства срещу високите почвени и въздушни температури.

За по-безболезнено преодоляване вредата от ниски температури особено значение има закаляването на зеленчуковия разсад. То се състои в постепенно привикване на младите растения към по-ниски температури. Закаляването зеленчуковия разсад се постига чрез понижаване на температурата и влагата в култивационното съоръжение, където се отглежда разсадът. Закаленият разсад може да се разсажда с няколко дни по-рано и да издържа на евентуално застудяване по-добре от незакаления.