Технология на отглеждане на зелен фасул като втора култура.

 

 

Подготовка на площта за отглеждане на зелен фасул като втора култура

Зеленият фасул е сравнително по-невзискателен към предшественика. При отглеждане на зелен фасул като втора култура, много благоприятно е неговото развитие след краставици, зеле, картофи. Също добри предшественици са зърнено-житните и кореноплодните култури. Не бива да се отглежда фасул като монокултура, да не идва по-рано от четири години на същото място. Площите трябва да са подравнени и с подходящ наклон при отглеждането на зелен фасул с гравитачно поливане. Непосредствено след прибирането на предшественика площите се обработват с дискова брана. С тази обработка се унищожават растителните остатъци и се заравняват поливните бразди. На силно и некачествено обработени площи след оран с лемежен плуг добри резултати се получават с почвообработваща фреза.

Сеитба на зелен фасул

Зеленият фасул като втора култура се засява до 20-ти юли. Когато липсва почвена влага, се полива преди сеитба. При условията на дъждуване и на площи, чисти от плевели, фасулът се засява на четири редови ленти и по схемата 70+30+30+30/5-8 см. Сеитбената норма е 8-10 кг. на декар. Дълбочина на сеитба 5-6 см със сеялка за точна сеитба.

Грижи за фасула през вегетацията

Грижите през вегетацията за фасула включват редовното поливане, окопаване и при необходимост водене на борба с болести и неприятели по фасула. Посевът се подхранва с минерални торове при доказана необходимост. Внасянето на голяма доза азот се избягва, поради опасност от удължаване на вегетацията, като се нарушава дружното узряване на бобовете, което е особено важно за вторите култури, когато се скъсява денят и се понижават нощните температури. Най-силен ефект срещу плевелната растителност се постига при смесено приложение на лактофол О” с най-ниска доза от хербицида базагран. Смесеното приложение на лактофол О” с оптимални или намалени дози на фунгицида купроцин допринася за намаление на нападението от бактериоза по листо-стъблената маса и бобовете на фасула и води до повишаване на продуктивността.

Борба с болестите по фасула

Фасулът се напада от много болести, но най-важните са бактериозите, антракнозите и кореновото гниене. Бактерийният пригор е най-важното заболяване при фасула. Наред с него навсякъде е разпространен и ореоловият пригор. Борбата с бактериозите се извършва като се използва за сеитба здраво, незаразено семе. Семената трябва да са обеззаразени.

Използват се проветриви места и да се избягва използването на същите семена от миналата година. Събират се и се унищожават заразените поници и растения. Спазва се изисканата агротехника , включително борбата с плевели.

Икономически важните неприятели при фасула са - черна бобова листна въшка, люцернова въшка, бобови мухи, фасулев зърнояд, бобова огнивка и др. Срещу въшките през вегетацията се пръска с инсектициди. Срещу фасулевият зърнояд се извършва обеззаразяване на семената.

Поливане на фасула

В зависимост от метеорологичните условия фасулът се полива 3-5 пъти. Особено важно е поливането по време на цъфтеж, което осигурява завръзването на максимален брой бобове. Гравитачното поливане на фасула се извършва по дълги бразди, оформени при лехообразуването.

Беритба на фасула

Технологичната зрялост на фасула се установява чрез определяне размера на бобовете, дължината, дебелината и масата на зърната. Беритбата на фасула се извършва ръчно в по-малките площи и механизирано в по-големите посеви.