Отглеждане на зелен чесън - предзимно. Луковиците на зимния чесън са по-едри, скилидите са по-малко на брой, но по-големи, добре изхранени,

но не много плътни. Не могат да се съхраняват продължително време през зимата; поради по-краткия покой на пъпките те прорастват още през ноември и до края на февруари скилидите изкуфяват. Ето защо зимният чесън се използва само за консумация в зелено състояние. В България изборът на зимни сортове чесън е твърде оскъден, засега се отглеждат сортовете Здравец, Нора и Бял юнски Ė20. Не се препоръчва засаждане от вносни сортове чесън, които се предлагат на пазара. В търговски вид луковиците от внос са много добре запазени, стегнати и здрави, но те не са изпитани в условията на страната. От друга страна е възможно луковиците да са третирани с растежни регулатори за подтискане на растежа с цел по-дълга съхраняемост , , в резултат на което е възможно при полеви условия пъпките да не поникнат.

Летният чесън се съхранява много добре през зимата, но по размер луковиците са по-дребни, скилидите също, но на брой са повече от тези на зимния чесън. Засажда се през втората половина на февруари и началото на март.

Преди дълбоката оран се тори с 35-40 кг/дка суперфосфат и 25 кг/дка калиев сулфат, а преди засаждането се внасят 20-25 кг/дка амониева селитра. Не трябва да се тори с пресен или полуразложен оборски тор.

За производство на чесън за консумация в зелено състояние скилидите на зимният чесън се засаждат от края на септември до началото на ноември, по схема 10-15 см между редовете и 8 см в редовете. Засаждат се малко по-дълбоко в почвата в сравнение с лука, на около 6-7 см, което спомага за образуването на по-дълги лъжливи стъбла. При по-гъсто засаждане на растенията стъблата са по-тънки и се увеличава броят на нестандартните растения. Скилидите се отделят от луковицата в деня на засаждането, за да се избегне развитието на бяло гниене. Избират се само най-едрите, външни скилиди за посадъчен материал. Най-дребните, вътрешни скилиди не се засаждат. За един декар са необходими от 150 до 300 кг луковици, в зависимост от едрината им.

Първото окопаване на чесъна, евентуално съчетано с подхранване с около 10-15 кг амониева селитра на декар, трябва да се извърши по възможност най-рано през пролетта, за да се разрохка почвата, която се е уплътнила през зимата и по този начин да се осигури въздух на кореновата система и да се стимулира растежът. При засушаване през март, април и май е желателно да се извършат от 1 до 3 поливки.

Прибирането на зеления чесън за-почва от края на април и продължава да края на май. Растенията се изваждат ръчно, почистват се от по-жълтелите листа, почвени частици и се връзват на връзки по 10 броя. От един декар се получават около 10000-15000 връзки зелен чесън.