Полезна информация за земеделските култури.Овесът има по-големи изисквания към влагата.


Овесът се отглежда за зърното, което се използва предимно като концентриран фураж. Особено е подходящо за подрастващи животни, разплодници и коне за езда, тъй като лесно се смила, съдържа повече мазнини и витамини (В1, В2 и др.), отколкото зърното на другите житни култури. Овесеното зърно е прието като единица мярка за стойността на фуражите - 1 от него се равнява на 1 кръмна единица. Използва се и за храна на хората под формата на овесени ядки, грис, каши и др. Сламата му е с по-висока хранителна стойност, отколкото сламата на останалите житни култури. Овесът се отглежда и в смес с грах, фий и други бобови култури.

От овеса (род Avena) са известни много диви и няколко културни вида, от които най-важен е обикновеният овес (Avena sativa), който се отглежда у нас.

Семената на овеса започват да поникват при температура 2-3°С, а младите растения издържат до -7, -8°С. Овесът има по-големи изисквания към влагата, особено през фазите на изметляването, цъфтежа и изливането на зърното. Към почвата не е много взискателен. Има добре развита коренова система с висока усвояваща способност, затова може да се отглежда и на по-леки и слаби почви, стига да са осигурени с достатъчно влага.

За сеитба на овес се използват едрите външни зърна на класчетата. Особено внимание трябва да се обръща на отстраняването на семената от дивия овес. Преди сеитбата семената се обеззаразяват срещу праховита главня по овеса.

Сеитбата се извършва по възможност по-рано напролет (февруари, март). Засява се със зърнени сеялки на между редови разстояния 11-12 см при норма 400-500 кълняеми семена на 1 м2 на дълбочина 3-5 см. Веднага след това посевът се валира.

Грижите през вегетацията за овеса се свеждат обикновено до борба с плевелите, болестите и неприятелите. Срещу плевелите се използват същите хербициди както при пшеницата. От неприятелите по овеса по-чести са нападенията от житната пиявица.

Поради неравномерното узряване на овеса най-добре е прибирането да стане двуфазно, когато горните зърна на метлицата са в пълна на зърната по разклоненията - във восъчна зрелост. Прибирането може да стане и еднофазно , но трябва да се изчака до пълно узряване на посева, при което има опасност от оронване на най-добрите връхни зърна.