Полезна информация за земеделските култури.Особености в агротехниката на казанлъшката роза.


Розата се отглежда на едно и също място 20-30 години. През зимния период храстите имат принудителен покой и могат да издържат на темпратура.

Избор и подготовка на мястото

Мястото за розово насаждение трябва да е защитено от силни ветрове, добре огрявано от слънцето и с малък наклон, за да могат да работят машините. Подготовката му започва с почистване от храсти, камъни и др. През пролетта или лятото се наторява с 3-4 тона оборски тор, 15-20 Р2О5 и 10-15 кг К2О на декар. След това се риголва на дълбочина 50-60 см. По-нататък почвата се поддържа чиста от плевели чрез повърхностни обработки. През есента преди засаждането на розите се изкопават траншеи, дълбоки и широки по 40 см на разстояние 2 ,5-3,0 м една от друга по посока север-юг или по хоризонталите при наклонени терени.

Засаждане на рози

Розата се размножава по вегетативен начин. За посадъчен материал се използват здравите изсечени храсти от стари розови насаждения или вкоренени рози. Засаждането на розите се извършва обикновено през ноември. Храстите се нареждат един до друг с вили в траншеите, като отгоре се покриват с 8-10 см почва и 5-6 см пресен оборски тор. Вкоренените рози се засаждат в реда през 0,8-1,2 м и се загрибват.

Грижи за младите розови насаждения

В годината след засаждането грижите се състоят в няколкократно окопаване, пензиране (прекьршване) на филизите, подхранване и напояване, а при нужда и в борба срещу болестите и неприятелите. С окопаването почвата се поддържа рохкава и чиста от плевели. С окопаванията младите рози постепенно се загърлят, като се смъква почвата в траншеите и повърхността им се заравнява. Когато младите рози образуват 4-5 листа, те се пензират, за да се разклонят. Тази операция се извършва 2-3 пъти, тъй като не всички рози се развиват едновременно. Обикновено през юни се извършва подхранване с 3-5 кг на декар амониева селитра. При нужда се полива за поддържане на почвената влажност над 70% от ППВ. През есента междуредията се изорават, като храстите се загрибват.

Грижи в цветодаващите насаждения след втората година

Грижите в цветодаващите насаждения след втората година започват рано през пролетта с почистване на сухите и болните клонки и на разклоненията във вътрешността на храстите.

Обработките на почвата започват с оран на 18-20 см дълбочина за отгрибване на храстите (гребенът на оранта се прави в средата на междуредието), веднага след което се извършва брануване. До розобера почвата се поддържа чиста от плевели чрез няколкократни култивирания. Непосредствено преди цъфтежа почвата отново се изорава, като храстите се загрибват, за да не полягат. След цъфтежа храстите се отгрибват. По-нататък до есента се извършват няколко култивирания, а в края на вегетацията отново се оре за загрибване на храстите. Освен това необработената ивица в реда при наличност на плевели се окопава ръчно два пъти - през април и след розобера.

Розите се торят преди есенната оран с 10-15 кг Р2О5 и 8-10 К2О на декар, а ако има възможност, и с по 3-4 тона оборски тор на декар през 3-4 години. През пролетта при първата обработка се внасят и 10-15 кг на декар азотни торове.

При възможност за напояване на розите се поддържа влажност на почвата над 75% от ППВ, като е най-добре чрез дъждуване да се направят няколко поливки с по 30-40 м3 вода на декар. През розобера при засушаване за поддържане на по-висока въздушна влажност късно вечер или рано сутрин се извършва оросяване чрез дъждуване с 3-5 м3 вода на декар.

През 8-10 години насажденията се подмладяват, като късно през есента или рано напролет храстите се отрязват през кореновите шийки. Корените се посипват с пръст и добре разложен оборски тор, примесен със суперфосфат. Покаралите през пролетта леторасти се прищипват, когато достигнат 70-80 см височина, за да се разклонят.

Най-важни болести по розата са ръждата и черните листни петна, а от неприятелите - агрилусът, пъпковият молец, щитоносната въшка и др., срещу които трябва да се води съответната борба.

Прибиране

Съдържанието на етерично масло в цветовете на розата е най-голямо при пълното им разцъфтяване. Най-много цветове разцъфтяват сутрин, около 6-7 часа. Ето защо беритбата на цветовете става всеки ден сутрин от 5 до 10 часа, като се обират ръчно само напълно разцъфтелите цветове. Те се откъсват заедно с чашката, поставят се в кошници или в торби, след това се пресилват в чували и веднага се откарват за преработка. Един килограм масло се получава от около 2000 кг цвят от казанлъшката роза и от около 3000 кг от бялата роза. Розоберът започва обикновено към средата на май и продължава 25-30 дни.