Полезна информация за земеделските култури.Отглеждане на лен.


Ленът се отглежда в три направления - маслодаен (за масло от семената), влакнодаен (за влакно от стъблата) и междинен (за влакно и масло). В България се отглежда само влакнодаен лен.

Влакнодайният лен (Linum usitatissimum) е растение на умерения, на прохладния климат, без резки колебания в дневната и нощната температура. Той е влаголюбив и изисква много почвена и въздушна влага през бутонизацията и цъфтежа. Ленът има слабо развита коренова система и изисква богати с лесно усвоими хранителни вещества почви. Първите дни след поникването си расте бавно и страда от плевели.

В зависимост от метеорологичните условия през годината вегетационният му период на лена е с продължителност 75-90 дни.

Предшественици подходящи за отглеждане на лен

Добри предшественици за отглеждане на лен са торените окопни, зърнените бобови и зимните житни култури. Подходящи за отглеждането на лен са и рано разораните тревни полета, целини и залежи. В планинските райони ленът се засява след картофи, ръж и овес.

Ленът не понася засяване след себе си, понеже се намножават причинители на гъбни болести, основно фузариум. На една и съща площ трябва да се засява след 5-6 години.

Обработка на почвата

Ленът е много взискателен към качеството на подготовката на почвата.

Веднага след прибиране на пшеницата се извършва оран на 20-25 см. Оранта се поддържа чиста от плевели през есента в зависимост от заплевеляването чрез култивиране или преораване на 10-12 см (при силно заплевеляване). При тревни полета се извършва лющене на 6-7 см, за да се подрежат и просъхнат кореновите шийки на люцерната и след това оран на дълбочина 20-25 см.

Пролетната предсеитбена подготовка е много важна. Обикновено се извършва ранно пролетно брануване, а при нужда предсеитбено Култивиране на дълбочина 3-5 см. Преди сеитбата на лена почвата трябва да се заравни с влачка.

В планинските райони на наклонени терени площта се изорава напролет на дълбочина 18-20 см, след което се извършва плитка повърхностна обработка.

Торене на лен

Ленът изисква много и в лесно усвоима форма хранителни вещества, поради слабо развитата си коренова система.

За торене на лен може да се използва добре угнил оборски тор. У нас ленът се тори главно с минерални торове - 6-10 кг N, 10-12 кг Р2О5 и 10-12 кг К2О на декар. Азотните торове се внасящ с предсеитбената подготовка на почвата, а фосфорните и калиевите - преди оранта.

Сеитба на лен

За сеитба на лен се използват добре почистени от плевелни семена и от кускута семена, които имат чистота не по-ниска от 94% и кълняемост над 85%. Семената на лена се обеззаразяват само по сух начин, защото когато се намокрят те се покриват със слуз, слепват се и не могат да се засеят.

Ленът се сее рано, при затопляне на почвата до 7-8°С, т.е. в началото на март за Южна България и през април за планинските райони на страната. Ленът се засява тесноредово на 7-8 см междуредие с 2500-3000 кълняеми семена на 1 м2, т.е. сеитбената норма е в границите 12-14 кг семена на декар. Дълбочината на засяване е 2-4 см и трябва да бъде еднаква в целия посев.

Грижи през вегетацията

След поникването в продължение на месец-месец и половина ленът расте много бавно и страда от плевели. Ето защо във фаза 5-а-6-а двойка листа (елхичка”) е необходимо да се внесат хербициди.

Прибиране на лен

Влакнодайният лен се прибира в ранна жълта зрелост, когато в долната част на стъблото листата са опадали, а на върха са пожълтели, с леноскубачки. Изскубаните стъбла се разстилат, за да просъхнат на полето. След 2 до 5 дни с леносъбирачна машина те се връзват на малки снопчета. Стъблата се обезсеменяват с ленени вършачки и се предават в ленените фабрики, където се отопяват и преработват.

Ленокомбайните отскубват и обезсеменяват растенията и ги връзват на снопчета.

, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));