СалвияПолезна информация за земеделските култури.

Технология за отглеждане на салвия

Наименования и синоними: мускатна какула, салвия склареа, меча пета, меча

стъпка.

Стопанско значение на салвията

Салвията е основна етеричномаслена култура, която широк се отглежда в Молдавия, Русия, Украйна, България, Полша, като по производството на етерично масло се доближава до лавандулата и ментата. Като етеричномаслена култура се среща в Западна и Източна Европа, САЩ, Ливан, Мароко. На значителни площи се отглежда също във Франция и Италия. Общата площ в отделните страни се движи от 12000 до 180000 дка .

Съцветията синтезират и натрупват етерично масло - 0-15 - 0-30%, с основна съставка линалилацетат - 65-75%, и още линалол, гераниол, нерол, нералдиол и др. Етеричното масло се натрупва главно в чашките на цветовете, а също и в другите цветни части. Има фин, траен и фиксиращ аромат и се разтваря лесно в спирт. Използва се като компонент на значителен брой парфюмерийни и козметични произведения. Етеричното масло се използва и в хранителната промишленост за ароматизиране на напитки, рейнски вина, бира и др. Етеричното масло е силен антибиотик, намира приложение при лечение на радикулит и ишиас.

Салвиев концентрат широко се използва във физиотерапията за лекуване на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Дрогата е включена във фармакопеята на СССР като официална суровина.

Семената съдържат до 30% тлъсто масло, което е изсъхливо, в състава му влизат глицеридите на палмитиновата, олеиновата и линолевата киселини. Използва се в керамичната и фарфаровата индустрия.

От салвиевите отпадъци след дестилацията с водна пара се извлича склареол, който служи за получаване на амбриол и други ароматни вещества. Конкретът има повишено съдържание на склареол - до 45%.

Салвията е добър медонос - от един декар посев се получава 20-30 кг мед с приятен вкус и аромат.

Салвията е високодоходна култура - получават се сигурни ежегодни добиви и доходи от суровина, етерично масло, склареол. От един декар след ежегодна поточна сеитба могат да се получат средно 700-800 кг свежа маса, а в отделни случаи и до 1000-1200 кг и 0,8-2,5 кг/дка етерично масло.

Салвията е интензивна полска култура, която се отглежда в продължение на 3-4 години на едно място с директна сеитба на семената, има биология, пригодна за нашите климатични условия и растения, пригодна за механизирано отглеждане, а също и постоянна и изгодна реализация на етеричното масло и склареоло.

Разпространение

Като диворастящо растение се намира в страните на Средиземноморието - Франция, Италия, Румъния, Северна Африка, Персия, Сирия, Балканския полуостров. В България се среща по сухите, каменливи и огрени от слънцето места, обикновено по варовитите терени. Среща се поединично или на малки зарасли.

Култивирането у нас започва през 50-те години на века отначало в районите на Казанлък и Карлово, а после и В Шуменско, Варненско, Видинско и Пловдивско. Интродуцирането започва в Самоковската опитна станция от 1953-1957 г., внесоха се и се внедряват руските сортове В-24, С-1122, М-69, С-785, А-19 и А-169.

Ботаническа характеристика на салвията

Кореновата система на салвията има ортотропен характер - многогодишен централен корен, който достига до 1,5 м дълбочина и основни разклонения в повърхностния слой на почвата. От пъпките на кореновата шийка всяка година се развиват 3-5 и повече стъбла.

Стъблата са едногодишни, четириръбести и от върха разклонени, с дебелина 1,2-1,7 см и височина 150-170 см. Цялата повърхност на стъблата е покрита с жлезисти власинки.

Формата на листата е продълговато яйцевидна, а често и сърцевидна. Розетъчните листа са с дълги дръжки, а стъблените са приседнали. Розетъчните листа са големи - 15-27 см дълги и 9-16 см широки, със стегната нерватура и изглеждат набръчкани. Стъблените листа са по-малки, без дръжки, приседнали. И стъблото, и листата са овласени с жлезисти трихами.

Цветовете са събрани в метлицовидни съцветия. Те са едри, състоят се от цветоносни разклонения, където в пазвата на прицветниците са захванати 4-6 цветчета. Цветовете са двуполови, едри, розово-виолетови, двуустни. Чашката е ръбеста с 5 зъбчета, жлезисто влакнеста и шиловидно заострена. Тичинките са две, виолетово обагрени. Стълбчето на плодника излиза изпод горната устна, която в края е раздвоена.

Семената са яйцевидни, леко удължени, светлкафяви, гладки. При накисване във вода се ослизяват и набъбват. Масата на 1000 семена е 3,4-4,5 грама.

Растенията цъфтят обикновено на втората година - юли-август, а семената узряват през август-септември. Растенията са кръстосано-опрашващи се и на едно място остават 3-4 години.

Биологични особености и изисквания към климат и почва

Салвията е многогодишна култура и се отглежда на едно и също място три-четири години. В популацията има форми, които дават цветоносни стъбла и семеобразуват още на първата година, а има и форми, които първата година дават розетки от листа и цветоносят на втората година и след нея. Създадени са сортове и от двете форми.

Салвията е светлолюбива култура - изисква дълъг ден и обилно осветление. Недостигът на светлина се отразява неблагоприятно на добива, съцветията и синтезата на етеричното масло. Тя е растение на умерената климатична зона - обича по-високи температури за своя растеж и развитие.

От началото на развитието напролет до прибирането на реколтата салвията изисква температурна сума към 2500°С. По-топлите дни, особено при цъфтежа и прибирането на съцветията, допринасят за увеличаване на добива на етерично масло. Младите растения с 1-2 чифта листа понасят ниски температури до минус 7-8°С, а във фаза розетка - до минус 30°С. Това показва, че тя успешно презимува, когато растенията навлизат в зимата като добре развити розетки. Остаряващите растения лесно измръзват и след четвъртата година посевите се разорават.

Салвията се отнася към групата на сухоустойчивите растения! При поникването семената поглъщат 6-8 пъти повече вода, отнесено към теглото им, ослизяват се и покълнват нормално дори при засушавания. Растенията са се приспособили към условията, като усилено нарастват в периодите на годината с достатъчно топлина и влага. Преди жътвата увеличената почвена и въздушна влага намалява съдържанието на етерично масло.

Салвията като култура е пластична и се приспособява и вирее на различни по състав и плодородие почви с изключение на тежките глинести и преовлажнените. Добри добиви - над 1200 кг/дка съцветия и над 2 кг/дка етерично масло, се получават на високоплодородните черноземи, богати на карбонати, кафявите, канелените и алувиално ливадните почви с алкална реакция.

Растенията на салвията изнасят с голямата си маса голямо количество от хранителните елементи - N. Р, К. Особено голяма нужда имат от азот и калий. Изискванията към фосфора са умерени.

Избор на сортове салвия

У нас са интродуцирани и изпитвани сортове от бившия Съветски съюз, които послужиха като изходен материал за селекция и за пряко внедряване. През периода 1955-1968 г. се изпитваха при условията на Самоковското поле (1030 м.н.в.) и на Казанлъшкото поле (380 м.н.в.) четири руски сорта при стандарт на две наши популации. Най-пригодни за директно внедряване при нашите условия са се оказали два сорта:

С-24. Среднозрял - 45% от растенията цъфтят още през първата година. Никне дружно, успява да образува мощни розетки и да презимува добре, без измръзване. Има изправен храст с 4-7 стъбла, високи до 170-185 см. Дава висок добив на съцветия - 1240 кг/дка, и на етерично масло - до 2,350 кг/дка със съдържание на линалилацетат - средно 76,7%.

С-786. Ранозрял сорт салвия, който на първата година дава 85-90% цветоносни стъбла. Никне бързо, дружно , има полегнала розетка с едри листа и не измръзва. Растенията са изправени, с 5-8 стъбла с височина 160-165 см. Цветовете са едри, с виолетова окраска. Сортът е изравнен, цъфти бързо и дружно. Дава висок добив свежи съцветия - 1310 кг/дка, и 2,200 кг/дка етерично масло със съдържание на линалилацетат.

Нашата селекция създаде сортовете Искра, Тракийка и Бояна. Най-широко разпространение получи Тракийка. Успешно се Внедрява и Бояна.

Тракийка. Ранозрял, цъфти редовно от първата година. Добивът на етерично масло варира от 1.8 до 2.6 кг/дка със съдържание на линалилацетат над 60%.

Бояна. Къснозрял, цъфти нормално от втората година. Растенията достигат от 80 до 100 см Височина и дават 800 кг/дка свежи съцветия, а етеричното масло достига от 2,3 до 4,0 кг/дка.

Агротехника

Избор на място и предшественик.

Обикновено се отделят площи за култивиране на салвия на низинни и припланински райони с надморска височина до 800-1000 м, с южно, югоизточно и югозападно изложение. Избраните места трябва да са защитени от измръзване, заливане и затлачване. Обикновено насажденията се използват три-четири години, включват се в сеитбообороти с полски култури с предшественици - зимни житни, фий за сено, царевица за силаж. Предшествениците трябва да освобождават площите рано, да са чисти от плевели.

Основна предсеитбена подготовка на почвата. След предшественика площите се изорават на дълбочина 30-32 см. До сеитбата оранта се поддържа чиста от плевели, като неколкократно в зависимост от нуждата се култивира с култиватори, дискови брани, фрези. Непосредствено преди сеитбата се култивира на дълбочина 6-8 см с култиватор тип В-3.2, снабден със зъбни брани.

Основно торене на салвията. Преди оранта торозапасяващо се внасят по 60-70 кг/дка суперфосфат и 12-15 кг/дка калиев сулфат. През пролетта с първата копан се внасят азотните торове - 20 кг/дка амониева селитра. Растенията в този момент се намират във фаза розетка. На втората и следващите години през пролетта в началото на нарастването се внасят с окопаването N6Р6-торове. Количеството на торовете е тясно свързано с плодородието на почвата и се отразява рязко върху добива на етеричното масло.

Биологични особености на семената

Семената са яицевидноудължени, светлокафяви, гладки. Масата на 1000 семена е 3,4-4,5 грама. В един грам има 220-290 семена. Те покълват на филтърно легло при променлива температура - 20-30°С на светло и на тъмно. Отчитат се на 21-ия ден, а кълняемата енергия – на 8-ия ден. Обикновено се използват семена 1-а репродукция с кълняемост над 70%. | Семената поглъщат вода 6-8 пъти повече от теглото им, обвиват се в слизест слой и никнат равномерно. Полската кълняемост е 25-32% от лабораторната. Кълняемостта се съхранява 2-3 години.

Подсемеделите са къси. Котиледоните са 5-6 мм дълги, закръглени, месести, на върха леко вгънати, голи. Дръжките на семеделите са леко удължени, окосмени - 3-4 см дълги. Първите двойки същински листа са елиптични по форма, 6 мм дълги и 5 мм широки, със затъпени връхни части. Листната пластинка е накъдрена, овласена с дълги многоклетъчни власинки с изпъкнали нерви. Имат къси дръжки - около 4 мм.

Начин на размножаване на салвия

Салвията се размножава генеративно, със семена и само с директна сеитба в почвата, без производство на разсад. В зависимост от условията на района за отглеждане семената се засяват в следните срокове -лятна, късноесенна и раннопролетна сеитба.

Лятната сеитба на салвията е за предпочитане В райони с по-прохладно и по-влажно лято -през август и септември. При недостатъчна почвена влага семената закъсняват при поникването, навлизат в зимата с неукрепнали млади растения и част от тях измръзват. Лятната сеитба се извършва с миналогодишни семена, които трябва да се подготвят за предсеитбена обработка чрез опесъчаване.

Раннопролетната сеитба на салвията - през март, е несигурна в райони и през години, които не осигуряват достатъчно влага при поникването. Семената не поникват дълго време - до 1 година, или въобще не поникват. През латентния период семената изпадат във вторичен покой, но не губят жизненост. Използват се семена от предната година, преминали дозревателния период. Необходима е задължителна предпосевна подготовка на семената - опесъчаване и ферментация. .

Най-сигурна се смята предзимната сеитба, която се осъществява след 15 октомври и завършва една седмица преди замръзването на почвата. Засяват се тазгодишни семена без предварителна подготовка. Семената остават в почвата сухи или набъбнали, но непоникнали, презимуват добре и рано напролет физиологически подготвени никнат дружно. Не трябва да се избързва със срока на сеитбата. Част от поникналите растения - 5-10%, ще измръзнат. Тази особеност на семената не е фатална, те никнат бавно, посевната норма е завишена и загуба от 10% няма да попречи за нормалното гарниране на посевите.

Предсеитбена подготовка на семената

Почистените семена от растителни части, плевелни семена и дребни недоразвити семена се подлагат на дообработка още през текущата година със слънчево нагряване. За целта пряснообраните семена през август-септември се нагряват на преки слънчеви лъчи в продължение на 10-12 дни. Те се разстилат на 4-5 см дебел слой, огряват се от слънцето и 2-3 пъти на ден се размесват. Така се ускорява дозревателния период и се подобрява никненето.

За ранно пролетната сеитба семената се подготбят чрез опесъчаване и ферментиране. Те се смесват със сух пясък в съотношение 1:2, след което се овлажняват постепенно, като на 10 кг семена се предоставят 6 литра вода. Навлажняването става на три пъти през 1-2 часа, за да има време да поемат водата. След последното навлажняване сместа се прекарва през сито с отбори 2-3 мм и се оставя на купчинки за промиване и ферментация. Купчинките да не са по-високи от 50-60 см. Ферментацията преминава при температура в купчините 22-25°С. Температурата се определя с термометър и се регулира с дебелината на купчинката. През денонощието семената се размесват 3-4 пъти. След 4-5 денонощия започва леко покълване - появяват се бели точки по семената. Те веднага се разстилат и просушават, задължително на сянка, до въздушно сухо състояние. Семената, доведени до състояние на сипчивост, се засяват веднага.

През лятната сеитба на семената се практикува само опесъчаването без ферментация с оглед опазването им от изсъхване на кълнчетата.

Посевна норма и дълбочина на заравяне. За получаването на висок добив съцветия и етерично масло оптималният брой растения в един декар е 30 000-40 000 през първата година и 15 000-20 000 през втората и следващите. Такава оптимална гъстота на посева, експериментално доказано, ще се получи при посевна норма от 1-1,2 кг/дка редовни семена. Тази норма е неколкократно по-виока, понеже салвията изнася семеделите си над почвата, а те притежават слаба пробивна способност и полската кълняемост достига 25-30%. Ако посевите имат по-голям брой растения, т.е. те са прекомерно сгъстени, салвията има способността да се саморазрежда. При букетиране машините нараняват растенията и намаляват студоустойчивостта им. Това налага увеличаването над пъти 5 на посевната норма. При благоприятни условия за поникване посевната норма може да се намали - 700-800 г/дка. Дълбочината на заравяне на семената е 2-3 см на по-тежки почви и 3-4 см на по-леки.

Разстояния на засяване. Експериментално е доказано, че най-добри резултати се получават при сеитбата на междуредови разстояния 45-60 см. Допуска се, с оглед механизираното отглеждане, разстоянията да се увеличат на 60-70 см. Така се осигурява свободна проходимост на тракторите и прикачните машини и съоръжения.

Сеитба на салвията

Извършва се с редосеялка тип Саксония или със зеленчуковите сеялки СКОН-4.2 и СО-4.2. След сеитбата почвата се валира за осигуряване на дружно поникване.

Грижи през време на вегетацията

Обработка и торене на салвията

При предзимните посеви рано напролет преди поникване на семената почвата се бранува напречно на редовете за разбиване на кората. Веднага след очертаване на редовете се пристъпва към междуредови култивации - 2-4 пъти и 1-2 окопавания в редовете. Използването на хербициди за борба с плевелите намалява или съкращава тези обработки. На втората и следващите години междуредията се поддържат чисти от плевели с 2-3 окопавания в началото на вегетацията и едно плевене на едрия бурен преди жътвата.

Посевите се торят с азотни торове. През първата година във фаза втора двойка същински листа се внасят N6 и Р6 (кг/дка), на следващите години след очертаване на редовете - рано напролет.

При провеждане на есенните обработки старите остатъци се изрязват със силажокомбайн или с раздробителя РС-4.2, като нарязаната маса се заорава и се смесва с почвата.

Борба с плевелите, болестите и неприятелите в на салвията

При наличието на житни плевели в посевите на предшественика преди пролетното засяване почвата се пръска с хербицида агрифлан в доза 300 смЗ на декар 20-40 л/дка бода, като хербицидът се инкорпорира в почвата с дискови брани след изпръскването. Унищожаването на плевелната растителност се извършва с един от следните хербициди: афалон или малоран в дози 180 г/дка за по-леките и 200 г/дка за по-тежките почви. При смесените посеви дозата на афалон не бива да надвишава 0,150 кг/дка, тъй като салвията не понася по-високите дози.

През втората и следващите години на отглеждане посевите се третират със същите хербициди в доза 180 г/дка рано през пролетта преди започване на вегетацията на салвията и след първото култивиране на междуредията, съчетано с внасянето на азотния тор.

По време на вегетацията на салвията при наличие на едногодишни и многогодишни житни плевели за борба с тях може да се използва хербицидът фузилад в доза от 200 до 350 смЗ/дка в зависимост от плевелния състав.

Хоботникът по салвията (Centhorrhynchus topiarius Germ.) е неприятел от първостепенно значение. Възрастното насекомо е с дължина 6-8 мм, с чернокафяви елитри и ясно очертано правоъгълно сиво белезникаво петно. Ларвата е млечнобяла, без крака. Хоботникът развива едно поколение и зимува като яйца и ларви, какавиди или възрастни насекоми. Напролет възрастните се появяват в края на март и се изхранват като нагризват листата. За борба с този неприятел са подходящи препаратите: Би-58 - 180 смЗ/дка; агрия-1050 - 250 смЗ/дКа; екалукс 25 ЕК - 150 смЗ/дка; темик 10 г - 3 кг/дка; антис 33 ЕК - 200 смЗ/дка.

Прибиране на реколтата и дестилация на етеричното масло от салвия

Жътвата в на салвията се извършва във фаза процъфтяване, в момент, когато първите семена са узрели. В тази фаза се осигурява висок добив на етерично масло с високо качество и аромат. Ожънват се съцветията над връхните листа с комбайн при дестилация на маслото в стационарни дестилерии или силажокомбайни при използване на контейнери за дестилация. Съдържанието на етерично масло е най-високо вечер и през нощта. Етеричното масло бързо снижава съдържанието си след жътвата, което налага тя да се извършва рано сутрин и късно вечер, а суровината веднага да се дестилира - не по-късно от три часа след жътвата. Това изисква посевите да са близко до дестилерите и същевременно да се създаде много добра организация. Етеричното масло се получава чрез парна дестилация.

Прибирането на реколтата се извършва при топло и слънчево време. Ако в оптималната фенофаза има дъжд или суховей, жътвата се извършва 12-15 часа след края им. Възможно е и нощна жътва за прибиране на салвията в оптимални срокове. Изискванията към качеството на етеричното масло са по БДС.

Семепроизводство

Сортообновлението се води ежегодно. Производствените посеви се залагат със семена